Коя е Деметра

Второто дете на титаните Кронос и Рея, Деметра (Δημήτηρ, Dēmḗtēr, Δαμάτηρ, Dāmā́tēr) е богиня на агрокултурата, посевите, плодовитостта (и тази на почвите), зърнените храни, жътвата, здравето, раждането, брака (също като Хера).  Нейни братя и сестри са Хестия, Хера, Посейдон, Хадес и Зевс. Персефона е дъщеря на Деметра и брат ѝ Зевс. Деметра се смята и за богиня, която ръководи свещения цикъл на живота и смъртта, като тя и Персефона са централна фигура в Елевсинските мистерии.

Дъщеря на Деметра е Персефона, на която е посветен известния химн от Омир, в който тя бива отвлечена от Хадес, а Деметра търси начин да си я върне. Земята започнала да линее и хора да умират поради Деметра, която пренебрегвала задълженията си като богиня на плодовитостта от скръб по отвлечената си дъщеря.  Тогава Зевс се намесил и наредил на Хадес да я върне, но понеже Персефона яла от храната на Подземното царство, така, половината година трябвало да бъде в царството, другата половина можела да се завръща при майка си.

Две титли на Деметра свидетелстват нейната повеля и власт: Сито (Σιτώ), „тя на зърното“ и Тесмофор (θεσμός, thesmos: божествен ред, неписан закон; φόρος, phoros: носещ, носител ), „подарител на обичаите“ или „законодател“ (тайният обичай само за жени в нейна чест се наричал Тесмофория).

Според един учен (М.Л. Уест), името Деметра произлиза от Damater или заемка от Damatura (da – „земя“, matura – „майка“ -> „Майка на земята“), докато според по-популярна теория De произлиза от Deo от криткста дума dea (зърнени култури), теория която бива подкрепена от Джейн Елън Харисон съгласявайки се, че името е по-скоро „Майка на зърната [от зърнени култури]“, отколкото „Майка на земята“.

Теракотена фигурка на Деметра, Светилище на божествата от подземния свят, Акрагас, 550–500 г. пр.н.е.

Епитети на Деметра: Ахея, Ἀχαία („вероятно от achaine: хляб или achos: скръб“). Тя е била почитана в Атина от гефирците, които са емигрирали от Беотия; Аганипе, Ἀγανίππη („Кобилата, която унищожава милостиво“, „Нощна кобила“); Анесидора, Ἀνησιδώρα („подавател на дарове“) във Флия в Атика; Cabeiraea, Καβειραία΄ („Свързани с Cabeiri“) в Тива; Chloe, Χλόη, („Зелена“), която се позовава на нейните сили на вечно завръщаща се плодовитост, както и Chthonia; Chthonia, Χθονία, (“под или под земята”) в Лакония.; Despoina, Δέσποινα („господарка на къщата“), гръцка дума, подобна на микенската potnia. Тази титла се прилага и за Персефона, Афродита и Хеката; Европа, Εὐρώπη, „широко лице или очи“ в Ливадея от Беотия. Тя е била медицинската сестра на Трофониос, на когото е посветен хтоничен култ и оракул; Елевсиния, Ἐλευσίνια в мистериите във Феней; Erinys, Ερινύς, („Ярост“), с функция, подобна на функцията на отмъстителната Дика (Справедливост), богиня на моралната справедливост, основана на обичайни правила, която представлява божественото възмездие, и Ериниите, женски древни хтонични божества на отмъщението и непримирими агенти на възмездието; Ioulo Ἰουλώ, („свързан с житни снопове“); Karpophorus, Καρποφόρος („носещи плодове“); Кидария, Кидария (“кидарис: аркадски танц”) във Феней; Lusia, Лусия, (“Къпеща се”); Малофор, Μαλοφόρος, (“Носител на ябълки” или “Носител на овце”) в Мегара и Селин; Melaina, Μέλαινα („черна“); Мизия, Мусия в Пелен; Potnia, Πότνια, („любовница“) в Омировия химн към Деметра. Особено Хера, но също и Артемида и Атина, също са наричани “potnia”; Prosymne, Προσύμνη („към когото се отправят химни“) в Лерна; Сито, (Σιτώ), “тя на зърното”, като дарител на храна или зърно; Термасия, Θερμασία („Топлина“) в Хермаяни; Тесмия, Θεσμία („богиня на закона“) в мистериите във Феней ;Thesmophoros, Θεσμοφόρος, („даващ обичаи“ или „законодател“), титла, свързана с Thesmophoria, фестивал на тайни ритуали само за жени, свързани с брачните обичаи.

Аналог на Деметра: Кибела, Церея (Ceres).

Коя е Персефона

Персефона   (Περσεφόνη, Persephónē) е дъщеря на Зевс и Деметра, богиня на пролетта и природата, безсмъртието, задгробния живот. Друго име за богинята е Коре/Кора (Κόρη, romanized: Kórē), което буквално означава „Девицата“. Персефона е кралица на Подземното царство, където властва с вуйчо си, който е и нейн съпруг, Хадес.

В орфическата традиция, Персефона е дъщеря на Зевс и Рея, не на Деметра, като се вярва че Персефона майка на Дионис (Загрей). Тя е богиня на природата, която произвежда и унищожава, като така могат да се начертаят паралели с Хестия, Пандора, Артемида, Хеката и др.

За Персефона, Плутарх пише, че е богиня на пролетта и пролетния сезон, а представата за този ѝ аспект бива допълнен от Цицерон, който я нарича „семето на плодовете и нивите“.
Вероятно вдъхновени от мит, в който бива отвлечена от Хадес, поглъща семена от плода помегранат в Подземното царство и така тя трябва четири месеца (в други версии шест) да бъде с бога. Когато се връща при съпруга си, майка ѝ Деметра в отчаянието си предизвиква растенията и флората да линеят предвещавайки идването на есента и зимата. Когато Персефона се завръща, Деметра е радостна, всичко цъфти, пролетта и лятото се завръщат с обичната дъщеря.

Според шумерологът Самуел Крамър, митът за отвлечената Персефона е повлиян от митът за древната шумерска богиня Ерешкигал, която бива отвлечена от дракон и била принудена да стане  владетел на Подземния свят.  

Уолтър Бъркет твърди, че Персефона е старо хтонично божество, което приема душите на мъртвите, а земята над която тя царува се облагородява. Най-ранното ѝ изображение е на богинята, която расте от земята.

Стари култове влияят на представата в Елевсинските мистерии за Деметра и Персефона в по-късен период. Тези култове били обвити в мистерия, тъй като представяли източни вярвания за безсмъртието и продължаването на живота отвъд деспотичния взор на боговете, в частност Хадес.

Златен пръстен от гробница Изопата, близо до Кносос, Крит, 1400–1500 г. пр.н.е., Археологически музей в Ираклион

Някои практики се смята, че произлизат от минойския Крит и Микенската епоха. По строежа на храмове, които са имали места за екстатични танци, както и по открит златен пръстен от Изопата, на който  четири танцуващи жени празнуват. Друг артефакт, плоча от Фестос, на която е изобразена Персефона изникваща от земята с танцуващо момиче от всяка страна, затвърждава това виждане.

За Микенската епоха не се знае твърде много, тъй като няма много останали находки, но от намерените, се вижда споменаване на божества като „божествената Майка“ и „Богинята на ветрове“ върху микенски плочи, и като предположение ученият Джон Чадуик твърди, че това са божества-предшественици на Деметра, Персефона и Посейдон.

Аналози на Персефона: Изида, рея, Ге, Хестия, Пандора, Артемида и Хеката.

Епитети за Персефона:

Despoina (dems-potnia) „Господарката“ (буквално „Господарката на къщата“) в Аркадия.; Хагне, „чиста“ ; Мелиндия или Мелиноя (мели, „мед“); Маливина; МелитодиПраксидика, Орфическият химн към Персефона идентифицира Праксидика като епитет на Персефона: „Праксидика, подземна кралица“; Коре, „момата“; Коре Сотейра, „девойката спасител“; Неотера, „по-младата“.

Епитети за Деметра и Персефона, както били наричани като общ символ:

Богините, често разграничавани като „по-възрастните“ и „по-младите“;  Тесмофорите, „законодателите“; Великите богини в Аркадия; Господарките в Аркадия; Карпофори, „носещите плодове“, в Тегея от Аркадия.

Отвличането на Персефона от Хадес

Великата богиня Деметра имала млада, прекрасна дъщеря Персефона. Баща на Персефона бил самият велик Кроносов син, гръмовержецът Зевс. Веднъж прекрасната Персефона заедно с приятелките си океаниди безгрижно играела в цветущата Нисейска долина. Като лекокрила пеперуда притичвала младата Деметрина дъщеря от цвят на цвят. Късала разкошни рози, дъхави теменужки, снежнобели лилии и червени хиацинти (зюмбюли). Лудувала безгрижно Персефона, без да знае каква съдба ѝ е отредил нейният баща Зевс. Де можела да помисли, че не ще види скоро пак ясната слънчева светлина, че не ще се радва скоро на цветята и не ще вдишва сладкия им аромат. Зевс я дал за жена на мрачния свой брат Хадес, владетеля на царството на сенките на умрелите, и с него тя трябвало да живее в мрака на подземното царство, лишена от светлината на палещото южно слънце.

Хадес видял Персефона, когато лудувала в Нисейската долина, и веднага решил да я открадне. Той измолил от богинята Гея да създаде едно необикновено красиво цвете. Богиня Гея се съгласила и в Нисейската долина прокарало чудно цвете; неговият опияняващ аромат се разнесъл на всички страни. Персефона видяла цветето, тя протегнала ръка, хванала го за стъбълцето и ха да го откъсне. Но изведнъж земята се разтваря и на златна колесница, запрегната с черни коне, се появил владетелят из царството на сенките на умрелите, мрачният Хадес. Той сграбил младата Персефона, качил я на колесницата си и в миг изчезнал със своите бързи коне в недрата на земята. Персефона едва успяла да извика. Надалеч се разнесъл викът на ужас, издаден от младата Деметрина дъщеря; той стигнал и до морските бездни, и до високия светъл Олимп. Никой не видял как отвлякъл Персефона мрачният Хадес, видял това само бог Хелиос – Слънцето.

Хадес отвлича Персефона, Лука Джордано

Богиня Деметра чула вика на Персефона. Тя бързо се озовала в Нисейската долина, търсила навсякъде дъщеря си, питала приятелките ѝ – океанидите, но нийде я нямало. Океанидите не видели къде изчезнала Персефона.

Тежка скръб поради загубата на единствената ѝ любима дъщеря обзела сърцето на Деметра. Облечена в тъмни дрехи, девет дни, чужда и безразлична към всичко друго, скитала великата богиня Деметра по земята, проливайки горчиви сълзи. Навсякъде търсила Персефона, молела всички за помощ, но никой не могъл да ѝ помогне в нейната мъка. Най-сетне, едва на десетия ден, отишла при бог Хелиос – Слънцето, и със сълзи на очи го замолила:

– О, лъчезарен Хелиос! Ти обикаляш на златна колесница високо по небето цялата земя и всички морета; ти виждаш всичко, нищо не може да се скрие от тебе; ако имаш поне малко милост към мене, нещастната майка, кажи ми къде е дъщеря ми Персефона, кажи къде да я търся! Азз чух нейния вик, откраднаха ми я. Навсякъде я дирих, но нийде не можах да я намеря!
Лъчезарният Хелиос отвърнал на Деметра:

– Велика богиньо, ти знаеш как те уважавам и виждаш как скърбя, като гледам мъката ти. Знай: великият облакогонец Зевс даде дъщеря ти на своя мрачен брат, владетеля Хадес, който открадна Персефона и я отвлече в своето изпълнено с ужаси царство. Надвий тежката си скръб, богиньо; велик е мъжът на дъщеря ти, тя стана жена на могъщия брат на великия Зевс.

Това още повече опечалило богиня Деметра. Разсърдила се тя на гръмовержеца Зевс, задето дал без нейно съгласие Персефона за жена на Хадес. Напуснала боговете, напуснала светлия Олимп, взела образа на обикновена смъртна и като се облякла в тъмни дрехи, дълго скитала между смъртните, проливайки горчиви сълзи.

Спрял всякакъв растеж по земята. Листата на дърветата увехнали и окапали. Горите стърчали оголени. Тревата изгоряла; цветята отпуснали пъстрите си венчета и се съсухрили. Нямало плодове в овощните градини, изсъхнали зелените лозя, не зреели в тях тежки, сочни гроздове. Плодородните някога ниви били пусти, нито стръкче нямало в тях. Замрял животът на земята. Навсякъде царял глад; навсякъде се чували плач и стенания. Гибел застрашавала целия човешки род. Но потопена в скръб по нежно обичаната си дъщеря, Деметра нищо не виждала, нищо не чувала.

Най-после Деметра дошла в град Елевзин. Там, край градските стени, седнала на сянка под едно маслиново дърво върху „камъка на скръбта“, до самия „кладенец на девите“. Седяла Деметра неподвижна като същинска статуя. На прави гънки се спущала доземи тъмната ѝ дреха. Главата ѝ била отпусната, а от очите ѝ една след друга се отронвали сълзи и капели по гърдите ѝ. Дълго седяла така Деметра, самотна и неутешима.

Видели я дъщерите на елевзинския цар Келей. Те се учудили, като забелязали край кладенеца плачеща жена в тъмни дрехи, пристъпили до нея и съчувствено я попитали коя е тя. Но богинята Деметра не им се открила. Казала, че се нарича Део, че е родом от Крит, че са я отвлекли разбойници, но тя избягала от тях и след дълги скитания стигнала до Елевзин. Деметра помолила Келеевите дъщери да я заведат в бащиния си дом; била съгласна да стане прислужница на майка им, да гледа децата и да работи в дома на Келей.

Келеевите дъщери завели Деметра при майка си Метанейра. На тях и през ум не им минавало, че водят в бащиния си дом велика богиня. Но когато въвеждали Деметра в къщи, тя докоснала с глава горния праг на вратата и цялата къща била озарена от дивна светлина. Метанейра станала да посрещне богинята; тя разбрала, че непознатата, която дъщерите ѝ са довели при нея, не е обикновена смъртна. Ниско се поклонила жената на Келей пред нея и я поканила да седне на нейното царицино място. Деметра отказала; тя седнала мълчаливо на обикновеното място на прислужницата, все така безразлична към всичко, което ставало около нея. Но прислужницата на Метанейра , веселата Ямба, като виждала дълбоката скръб на непознатата, се стараела да я развесели. Тя пъргаво прислужвала и на нея, и на господарката си Метанейра; високо звучал нейният смяха и се сипели шегите ѝ. Усмихнала се Деметра за пръв път, откак откраднал дъщеря ѝ мрачният Хадес, и за пръв път се съгласила да вкуси храна.

Деметра останала у Келей. Заела се с възпитанието на сина му Демофонт. Богинята решила да направи Демофонт безсмъртен. Държала момченцето на богинската си гръд, на коленете си; то вдишвало безсмъртния дъх на богинята. Деметра го мажела с амброзия, а нощем, когато всички в Келеевия дом спели, тя повивала Демофонт в пелени и го слагала в силно напалената пещ. Но Демофонт не получил безсмъртие. Веднъж Метанейра видяла сина си лежащ в пещта, ужасно се изплашила и започнала да моли Деметра да не прави това. Деметра се ядосала на Метанейра, измъкнала Демофонт от пещта и казала:

– О, неразумно жено! Аз исках да дам безсмъртие на твоя син, да го направя неуязвим. Знай, че аз съм Деметра, която дава сили радост на смъртни и безсмъртни.

Деметра разкрила на Келей и Метанейра коя е тя и взела своя обикновен образ на богиня. Божествена светлина се разляла по Келеевияте покои. Богиня Деметра стояла изправена, величествена и прекрасна, златистата ѝ коса падала на раменете ѝ, в очите ѝ светела божествена мъдрост, от дрехите ѝ се леело благоухание. Метанейра и мъжът ѝ паднали на колене пред нея.

Богиня Деметра заповядала да се построи храм в Елевзин до извора Калихора и останала да живее в него. При тоя храм самата Деметра сложила началото на тържествени празненства.

Скръбта по нежно обичаната нейна дъщеря не оставила Деметра, не забравила тя и гнева си към Зевс. Земята била все така безплодна. Гладът ставал все по-силен, тъй като по нивите на земеделците не пониквала нито една тревичка. Напразно воловете на стопаните им теглили по тях тежкия плуг – работата им била без резултат. Измирали цели племена. Воплите на гладните се издигали до небето, но Деметра не им обръщала внимание. Накрая престанали да пушат на земята жертвоприношения в чест на безсмъртните богове. Гибел застрашавала всичко живо. Но великият облакогонец Зевс не искал да измират смъртните. Той изпратил до Деметра вестителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя на дъгоцветните си криле към Елевзин, за храма на Деметра. И я викала, молила я да се върне на светлия Олимп всред боговете. Деметра останала глуха за молбите ѝ. И други богове изпращал великият Зевс до Деметра, но богинята не искала да се завърне на Олимп, преди да ѝ върне Хадес нейната дъщеря Персефона.

Тогава великият Зевс изпратил при мрачния си брат Хадес бързия като мисълта Хермес. Хермес се спуснал в изпълненото с ужаси царство на Хадес, явил се пред седящия на златен престол владетел на душите на умрелите и му предал волята на Зевс.

Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка ѝ, но преди това ѝ дал да погълне едно зърно от плода на нара, символ на брака. Персефона се понесла нагоре със златната колесница на мъжа си, придружена от Хермес; литнали безсмъртните коне на Хадес – никакви препятствия не съществувавали за тях и в миг стигнали до Елевзин.

Забравила всичко от радост, Деметра се втурнала да посрещне дъщеря си я и сграбила в своите обятия. Нейната любима дъщеря Персефона била отново при нея. Деметра се върнала на Олимп заедно с нея. Тогава великият Зевс решил две трети от годината Персефона да живее при майка си, а за една трета да се връща при мъжа си Хадес.

Пинакс на Персефона и Хадес, Reggio Calabria

Великата Деметра възвърнала плодородието на земята и отново всичко се раззеленило и започнало да цъфти. Горите се покрили с нежни пролетни листа; цветя изпъстрили зелента морава на ливадите. Скоро пуснали кклас хлебородните ниви; цъфнали и започнали да благоухаят овощните градини; заблестяла на слънцето  зеленината на лозята. Събудила се цялата природа. Всичко живо ликувало и славело великата богиня Деметра и дъщеря ѝ Персефона.

Но всяка година Персефона напуща майка си и всеки път Деметра потъва в скръб и отново се облича в тъмни дрехи. И цялата природа скърби по отминалата Персефона. Пожълтяват листата по дърветата и есенният вятър ги обрулва‘ прецъфтяват цветятя, нивите опустяват, настъпва зима. Природата спи, за да се пробуди в радостния блясък на пролетта – тогава, когато се върне при майка си от нерадостното царство на Хадес Персефона. А когато пък се завръща при Деметра дъщеря ѝ, тогава великата богиня на плодородието с щедра ръка сипе своите дарове на хората и благославя труда на земеделците с богата реколта.