Златото е благороден метал, който е бил високо ценен в древността по целия свят. С красивия си блясък, който бива сравнен със Слънцето, представлявало божествено достижение на всеки човек, а владетелите се окичвали със златни накити, корони и украси, за да достигнат безсмъртието. Поради това вярване, може да се види сред археологически находки в Египет, Америка, Китай и други места, че златото запазва своят блясък дори и да са изминали хилядолетия.

За алхимиците, златото е закодираното езотерично знание за духовно развитие, както и в християнството е символ на небесната светлина, съвършенството и божествеността, което личи от златния фон на средновековни рисунки върху дърво и на иконите в източната църква.

В античността със златни инструменти се изравяли билки, заради вярването на целебната сила в златото, а златни накити в съчетание със скъпоценни камъни, се приемало, че са силни талисмани против зла/черна магия (в противовес на златото/светлината).

Олицетворение на земните сили, златото винаги се асоциирало с висшите сили и царството на боговете. В много древни култури се използвало за направата на свещени (сакрални) предмети, както и на корони на владетели със същия смисъл (връзка с боговете и божествената светлина; владетелят като наместник на богове/Бога).

Когато говорим за силата на символизма на златото, няма как да не се спомене „Златният телец“ от Библията (Изх. 32), като символ на „идолопоклонничество“.

В древен Китай „дзин“, златото, било въплъщение на Ян – примодиалната сила и противоположност на Ин (изобразявано със сребро), които са в основата на цялото Творение (черно и бяло, добро и зло, равновесни сили).

Исторически податки

Египет и Близкия изток

Египтяните ценяли високо златото, за изработването на бижута, талисмани и символите на властта, като така мислели, че са по-близо до боговете и безсмъртието. В западната пустиня, в Нубия, имало златни мини, от които копаели благородния метал. Тази земя бива наречена и „Земята на златото“.  Смята се, че първите най-изкусни майстори на златото били египтяните, които можели да изработват и златни листа. В тази връзка, откритото съкровище до Варна се води най-старото открито в света, за което все още се води спор дали е тракийско или друго (персийско, египетско).

Най-старите монети в света са намерени в Лидия, днешна Турция. Изработени около 600 г.пр.н.е., комбинация между злато и сребро наречени „електрум“.

Смята се, че лидийците направили първата леярна за златни монети през 7 в. пр.н.е. По пътя на търговията златните пари се разпространяват из древните земи на Балканите, а кралят на лидийците Крез, несъмнено се гордял с постижението дотолкова, че се посъветвал с Делфийския оракул за нападение над персийците. След загубата си от това прибързано действие, персийците превземат лидийската монетарница и започват изливането на собствени монети от злато и сребро, отпечатвайки лицата на персийските владетели.

Античност

Александър Велики използвал златни монети с лика на Нике (богинята на победата) и Атина (покровителка на войните), циркулирайки из цялата му империя. По-късно и Рим използва златни монети за паричната им система. Златото се съхранявало в храма на Юпитер в центъра на града. Според легендата, при нашествие от галите, римляните опазили златото си благодарение на гъски, които сигнализирали за вражеската войска. Според римляните, гъските били пратеници на Юнона Монета, жената на Юпитер (еквивалент на Хера и Зевс). В знак на признателност към богинята, римляните издигнали храм на Юнона Монета, която станала официалната покровителка на Рим и нарицателно за златните пари.

Рим

Със завладяването на Испания и регионът на Лас Медулас, римляните имали плодородна на злато земя, и прокопали множество тунели за добиването на скъпоценния метал, за да финансират големите си военни кампании.

Ярък представител на римското схващане за златото бил римският генерал Марк Лициний Крас, който паднал в битка срещу партите (Партско царство, Партска империя). Заради всеизвестната му обсесия и поклонничество пред златото, партите екзекутирали Крас символично като излели разтопено злато в гърлото му.

В периода, когато Рим започва да смесва златните монети с по-малко сребро и повече евтини материали, голяма инфлация се разрастнала в империята. Причината била намаляващите запаси от скъпоценния метал. С примесите, теглото станало по-леко. Константин Велики обаче намира стратегическо и практично решение за възстановяване на икономиката – основавайки столицата Константинопол, се открил търговски път и връзка с Азия и Африка. С разцъфтяващата търговия, Константин Велики прави монетите си от чисто злато – „солидос/солид“ (от тук идва “солиден”,”твърд”; в съвремието монетите са познати и с прозвището „доларът на Средновековието“). Солид бил използван по целия свят.

Константинопол получил прозвището „Градът на златото“. Храмът Св. София изпъквал с това, че в него били излети 12 тона злато в мозайки и украса, както и реликви. Започнали да секат и златни монети с лика на Христос. Заради използването на златото в такива огромни количества и разхищение, храмове били срутвани, тъй като нараснало притеснението, че се обожествява самото злато, а не религиозният и духовен символизъм на Христос и християнската доктрина.

През 7-ми век империята спира да използват златото. Отлив на хора се получил от големите градове в по-малки, както и села. Обикновеният човек, пазейки останалото му малко злато, започнал да го крие или да го заравя. Така и циркулацията на парите намаляла, а икономиката била в пъти по-слаба. Придобиването на злато отново бил проблем.

Европа

В Средновековна Европа, когато цялото златно богатство на предишните империи било секнало, все пак монасите, които преписвали книги от Библията, използвали смес от яйчени белтъци и злато за надписи и украси по скриптовете. Сместа била заради ограниченото количество на златото.

В миналото, както и в съвремието, за да не се използва голямо количество злато, се притиска на сплави и се прави на тънки листа. Така позлатяването на мебели и дори на църковни куполи, можело да се използва с минимално злато, и когато се положело, обектът изглеждал като да е от солидно злато.

Всяка година в Лондон, традиция от 7 века се изпълнява – събор, в който се оценява всяка монета произведена за нейното качество. Датиращо от кралят на Марсилия, който използвал злато с по-голямо количество сребро от Корнуол за своите монети, следящ изкъсо качеството.

През 13-ти век, Западна Европа започва да сече множество златни монети сравними със солидос от Константинопол, като най-отличителното място било Венеция, поради силната си търговска локация. Тогава и венецианските златари придобили заслужената си слава на майстори на златото.