Обща символика

Ухото има силна символика в различни култури и учения. Свързва се със спиралата и Слънцето, а самата ушна мида с вулвата. Малките уши могат да символизират срамежливост или ниско самочувствие, докато големите уши – екстровертност, лекота и адаптация.

Според Хилдергард Бингенска „Чуването с ухото разтърсва вътрешността на човека“, а от времето на античността още, ухото е било смятано за седалище на паметта.

В ранносредновековното изкуство, зачеването на Иисус понякога се изобразявало като проникване на Свети Дух (гълъба) в ухото на Божията майка.

Зачеването на Дева Мария през ухото от Св. Дух

Интересни сравнения могат да се направят с формата на ухото и спираловидната черупка на охлюва. Така се смятало, че ухо-охлюв са символ на раждане, тъй като приблизителната им форма намеква, за влизането на звука в ухото и за излизането на охлюва от черупката. Така в някои митове може да се срещне, че герои и богове, се появявали от ухото на своята майка.

Ухото и обецата

Обеците и златните украшения са ритуални способи за почитане на бита, културата и митологичните персонажи на много от културите по света. Долната част на ушната мида се продупчва, за да бъдат укачени накити, които могат да бъдат символ и на благородство и заслуги. За това свидетелстват така наречените orejones („хора с големи уши“), наречени от испанските завоаватели, това били благородниците от царството на инките в древно Перу.

Изразът „нека ти е обеца на ухото“ („пиши си го на ухото“), произлиза старинен правен обичай за сключване на договор, при който момче бивало теглено за ушите, а после възнаграждавано с пари, за да помни случилото се.

Други изрази свързан с ухото: „задлъжнявам, влюбвам се, засмян до ушите“, „минавам през иглени уши“, „наострям уши“.

Дългите уши се приписват на диви екзотични хора, живеещи далеч от цивилизования свят. Според древните питагорейци, пищенето на ушите било знак за божествено вдъхновение, а днес го възприемаме, че на когото му пищят ушите, бива одумван.

Обеца с формата на сфинкс, 2 в. пр.н.е.

Една от най-старите модификации на тялото в древните общества е пробиването на ушите и нанизването на накити, които представляват вярванията и бита на носещия ги. Златни обеци, бижута от злато, лапис лазули и карнеол са намирани в Лотал (Индия) и в Ур (древен Шумер).

Според Хауърд Картър, когато описва гробницата на Тутанкамон, твърди, че ушите на фараона били продупчени, както и ушите на погребалната маска, а дупките покрити със златни дискове – това предполага, че в Египет по това време са носени обеци само от деца.

Ранни доказателства за носенето на обеци може да се открият и в Библията, в Изход 32:1-4, когато Мойсей бил на Синай и заповядал на израилтяните да донесат обеците на децата си. В Изход 21:6, откриваме обаче, че обицата е бил символ на роба: „… господарят му ще го заведе пред Бога. Той ще бъде отведен до вратата или стълба на вратата и господарят му ще пробие ухото му с шило, и тогава ще остане негов роб за цял живот” (Изход 21:6).

В Близкия изток до класическия период, обеците се смятали за женски орнаменти, както и в Рим и Гърция, въпреки че последните две, в по-ранни периоди и мъжете ги носели (примерно Платон).

Практиката за носене на обеци се среща навсякъде по света. В Индия те стават традиция още в древни времена, в Япония мъжете носели обеци до края на 19-ти век, когато се забранява от правителството. Тази традиция се среща и сред номадски тюркски племена и Корея.

Преди навършването на 5-годишна възраст в индуиската традиция, повечето момичета и някои момчета си пробиват ушите като част от дхармически ритуал (Карнаведа). Подобни обичаи се срещат и в Непал, Шри Ланка и Лаос, въпреки че в тези региони изчакването за пробиването на ушите при мъжете, е в по-късна възраст.

Обеците стават модерни по времето на Английския ренесанс в Западна Европа в края на 16-ти век. В документ от 1577 година, четем от свещеник Уилям Харисън: „Някои похотливи придворни и смели джентълмени наистина носят или златни пръстени, камъни или перли в ушите си“.

Сред моряците, пробиването на ухото и носенето на обеца символизирало околосветски живот – доказателство, че е обиколил света или е пресякъл екватора.

Златни индийски обеци (Сатавахана, 1 век пр.н.е.)