Всяка година празнувайки Коледа, семейства украсяват елхата, слагат играчките, поглеждат към светлинките, които мигат вкъщи и навън, и всички във весело настроение празнуват светия празник. Какво обаче стои зад символиките на най-известния празник: стари традиции, вярвания в светлината, върховни божества, ритуали за добри дела и спомняне на добродетели.

По-надолу най-известните символи, за които може би не сте се замисляли, ще бъдат обяснени разкривайки хилядолетни тайнства.

Легендата за имела

Имелът в съвременната Коледа е за здраве и ако двама души се озоват под него трябва да се целунат.
Този символ идва от мита за Балдур (синът на Один), който бива убит от Локи с копие обвито с имел. Балдур бива съживен по-късно, а Фрея (богиня и на любовта) покрива копието. Митът е популярен сред келтите, които разнасят това вярване в западните страни на Европа (по-късно се пренася чак в колониална Америка и се запазва и до ден днешен в САЩ).

Имелови плодове

Както митът разказва, Балдур имал ужасен кошмар, че ще бъде убит, майка му забранява на всички предмети на света да не могат да сторят зло на обичния ѝ син, но само имелът не се заклел. Коварният Локи разбрал.

Това и чакал Локи – слабост да намери. Издирил имеловият храст и направил стрели от него. И тук планът му станал още по-коварен: придумал Ходер, слепият му брат, да участва в играта да замеря брат си. Ходер след кратко увещание се съгласил, а Локи станал невидим за окото. Балдер приветствал Ходер и дори го подканил – какво толкова, тези стрели в ръцете му, нищо няма да се случи, ще е забавно. Невидимият Локи насочил ръцете на слепия Ходер, който опъвал тетивата на лъка, отпуснал стрелата и полетяла право с имеловият връх през тялото на Балдер. Веселият бог паднал мъртъв. Асгард бил потресен. Фриг веднага заразпитвала има ли някой да слезе при Хел в Подземното царство, да намерят начин да върнат Балдер. Хермод, друг син на Один, се съгласил и се качил на осемкракия жребец Слейпнир. Яздил девет нощи до царството на Хел, за да пусне любимецът на всички – Балдер.

Пълен мит тук: Балдур и Ходер – Трагичното пророчество.

Елхата и играчките

Елхата е основен фактор в съвременната Коледа и за всеки дом. Той достига до нас чрез Юл-Трий (tree – дърво), символизирайки Игдрасил – Дървото на Живота според нордическата митология. Първоначално бил ограсяван със свещи, оттук и осъвремененият вариант на светещите лампички. Тези светлини и други орнаменти  обозначават слънцето, луната и звездите гледащи в Дървото на Живота. Под дървото се поднасяли свещени подаръци, дарове към Атис и Дионис.

Илюстрация на хора приготвящи Юл-дърво, Chambers Book of Days (1832)

Коледното огнище

Огнището като фон за “типична Коледа” идва до нас от нордическия празник Юл-Лог (log – цепеница, дънер, дърво). Най-вероятно германски паганизъм, в който действието е да се остави да гори голямо парче дърво по време на коледните празници. Традиционно цепеницата била от дъб, който символизира Дървото на Живота според друидите, а тайнството на горенето е било да придаде сила на Слънцето, за да почне да расте денят след слънцестоенето.

Както в парсизма, така и в дома се получава “Храм на огъня”, символизиращ новият цикъл, ново начало, светлината, победата на светлината срещу тъмнината (добро срещу зло), както и поддържането на огъня символично в нас (на добротата, а в съвремието и на Дома).

Бокал с огън в ирански храм, парсизъм (зороастризъм), вярването в огъня като еманация на Ахура Мазда, божеството на светлината

Звездата на Елхата

Звездата като е описано по-горе обозначава Слънцето. Както и в християнския мит за Тримата царе или Тримата мъдреци, които следвали Витлеемската звезда, за да поднесат даровете си на Младенеца (раждащия се Христос). Всъщност, правилният превод е “тримата маги” – магите са били жречески култ от Персия. Магите били астрономи, астролози и учени, занимаващи се с тайнства и наука. Тримата маги посрещат “раждането” на Слънцето- Христа.

Поздравителна картичка от 1900 г. с надпис „Поздрави от Крампус!“

Камбанките

Да сте чували случайно “Jingle Bells” – разбира се, че сте. Една от най-известните коледни детски песнички, които ни носят толкова удоволствие при звука на звънчетата на шейната на Дядо Коледа.

Истината обаче зад “Звънкайте звънчета” е малко по-мрачна. Звънливо така се приближавал Крампус, злият германски дух по това време от годината. Веригите, които били около него, дрънчали и възвестявалия страшилището, че идва и на непослушните деца им оставял въглен, а според други легенди: крадял децата, за да ги накаже.

Крампус е полу-козел, полу-демон, който наказва децата, ако са лоши. Негов противник и защитник на доброто е Свети Николай, за който исторически не се знае много и даже някои фолклористи смятат, че има предхристиянски корени.
Крампус и Свети Николай биват асимилирани в коледните фестивали. Християнската църква описва Крампус като носещ вериги символизиращи обвързването му с Дявола, чиито вериги блъска за драматичен ефект. Оттук идва и звънът на съвременните камбанки по Коледа (“Jingle bells, jingle bells, Jingle all the way!” – “Пей звънче, пей звънче! Пътят огласи!”).

Пълен текст от статия: Коледа – Поверия, традиции, символика.