Маските имат дълга история като способ за влизане в роля на театралната древна сцена изобразяващи митологични и битови сцени, както и при ритуални свещенодействия на древните народи.
В съвременния Хелоуин маските и костюмите са на основно място в изпълнение на празника-фестивал. Тяхното символично значение напомня много на древен театър, като този в Елистичния период, или при саркофазите на фараоните, където върху мумията се полага и маска: символ на образът, който отеква през хилядолетията. Древните балкански народи, както и по-късно римски (включително разширяването на Римската империя към Балканите), използвали маските не само като лесно превъплъщение в друг образ, но и практично: един актьор с много маски може да изиграе цяла митологична сцена от различни персонажи.
В славянските култури, с маски се гонели и зли духове. Такъв празник е кукерството и като вид ексорсизъм, с шумни облекла (на които има звънци и камбани), с гротескни маски плашат и заглушават злите духове.
Подобна функция се използва и на Хелоуин, въпреки че маските се твърди, че достигат до празника, когато просяците искащи лакомство прикривали самоличността си. Но няма как да не забележим, че във фестивал на смъртта като Хелоуин, маската изпълнява превъплъщение в друг образ, така канейки или успокоявайки злите сили.
В Мексико наблюдаваме друг фестивал на смъртта, където участниците изрисуват лицата си в хиперболичен стил на черепи и скелети, напомнящи Жътваря, но в комбинация от маянски и ацтекски наченки, тъй като в мезоамериканските култури, маската също се използва като почит към боговете в ритуали, които често са били и с човешки жертвоприношения.
Призраци на Хелоуин
Призраците са основна част от вярванията на народите. В различни части на света, заемат централна роля за предци, любими и близки хора, дори за страшни пратеници от отвъдното, които идват, за да тормозят живите. Но тази представа на „злият призрак“ е по-малко разпространена, и основната роля на призрака винаги е бил на близките, които искат да ни помогнат или дори да им бъде помогнато.
Засилването на модата за страшни истории обаче става 19-ти век, когато готическият жанр навлиза в изкуството. Въпреки че призраците винаги са присъствали в представите на хората, то с готическия жанр бива на фокус в класически литературни произведения (например Едгар Алан По, Шеридан Льо Фану), както и в архитектурата на храмове и обществени къщи („Парижката света Богородица“ на Виктор Юго, е на практика ода за този тип архитектура в Париж).
В древен Египет известна призрачна история разказва за неспокоен призрак, който се явява на висш жрец да му се направи по-добър саркофаг; в древен Шумер митовете за подземния свят и царството на сенките обрисува призраците, които получавали смисъл на съществуването си като този от света на живите; в нордическите легенди драугурите (тип призрак, тип зомби), правят пакости и търсят удовлетворение, защото приживе не са живели чест и достойнство; в японските представи обаки са призраци живеещи в предмети или превъплътени в животни като енот, бобър, котка или лисица.
В съвременния Хелоуин, старите представи за призраци са смесени със събитията от Американската гражданска война, където бойното поле взима половин милион жертви. Първите призрачни истории след Гражданската война са именно на завръщащите се у дома войници, напомнящи за староанглийските морски легенди, където вдовицата запалвала свещ на прозореца, за да може мъжът ѝ да се върне у дома. Така виждаме приликата от древно време, та на Новия континент, че призраците са винаги напомнящи и свързващи елементи за делата ни на този и отвъдния свят.
Скелети на Хелоуин
Скелетите винаги са били буквално предупреждение за смъртта, тленността и краткият живот на тази земя. Неслучайно Великите зидари (Масони), използват черепа като символ, пиратите плячкосващи търговски кораби използват череп с кости, та дори когато говорим за Криптата в каналите под Париж, събужда у човек некомфортното чувство за обреченост или поне за размисъл върху живота и смъртта.
Тъй като Америка има силно Британско присъствие, виждаме и пренасянето на Жътваря като символика. В шотландските легенди смъртта се явява като куче, но в бретонските легенди се явява като скелет носещ коса за жътва, наречен Анку/Анджу.
Повече за Жътваря/Смъртта в тази статия.
Вещици на Хелоуин
Когато си помислим за образа на една „стандартна“ вещица, то веднага изниква образът на съсухрена хитра женица, с гърбав нос, възможно най-малко зъби, смееща се злорадо, пъргаво подскачайки я на метла, я към своята жертва, за да я сготви в казан пълен с какви ли не коктейли от химикали.
Ако върнем назад в историята, вещерството бива обявено като такова от Светата испанска инквизиция, но преди това са чисти езически обреди и традиции на различни племена и народи из Европа, Азия, Африка. Злата вещица като горепосочената гротесктна картинка, бива преекспонираният образ на шамани и друговерци, когато Европа се християнизира. Ако погледнем към славянската легенда за Баба Яга, същата Баба Яга, която реално придобива символичният грозен вид на гърбавата пъргава вещица ядяща деца, живееща в колиба на пилешки крака, разбираме как църквата преобръща представите на езическите ритуали като “нечестиви” и пропагандира “новата вяра” като “истинската”, а старите схващания като “сатанически”.
Легенда за Баба Яга в тази статия.
Прилепи на Хелоуин
Декорациите за Хелоуин са пълни със силуета на прилепа
Когато споменаваме прилепът, трябва да се обърнем и към Мезоамериканското божество Камазотц, който бива оприличен на гигантски прилеп. Не се знае много за Камазотц, освен че е владетел на Подземното царство. Името му е от две съставни части: „кама“ – смърт, и „зотц“ – прилеп, т.е. „Прилеп на смъртта“. Така връзката на Хелоуин като почит към смъртта, и връзката с прилепът, като символ на маянския бог на смъртта, става някак си очевидно-логична.
Още една символика на прилепа е свързана с тази на вампира: преобразяването от една в друга форма и то в „създание на нощта“, което определено „всява ужас в сърцата на хората“.
Пълна символика на прилепа в тази статия.
Вампири на Хелоуин
При тълкуването на символизма на прилепа няма как да не споменем вампира, а когато говорим за вампира, няма как да не споменем Брам Стокър и Дракула. Но романа на Стокър е вдъхновен от множеството легенди за зли същества и легендарния владетел Влад Цепеш.
Вампирите са сравнително нова концепция, въпреки че корените са още от древно време: при шумерите демонът Ламашту (еквивалент с еврейската Лилит); Стрикс описана в „Метаморфози“ на Овидий; Манангал, които били демони пиещи кръв; и разбира се славянската концепция през Влад Цепеш Дракула, който оприличавали на зъл пратеник на Дявола. Има и открити гробове, като например този в Перперикон, където кол пронизва останките на предполагаем вампир.
Както представата за прилепът като предвестник на смъртта при маите, така и биологичния вид прилеп дооформя връзката прилеп-вампир, тъй като този специфичен видове (Desmodus rotundus, Diphylla ecaudata и Diaemus youngi ) са и кръвопийци.
Зомбита на Хелоуин
Зомбитата не присъстват в католическия Хелоуин, по-скоро са съвременна вметка, но честно казано перфектно се вписват в празника. Особено като се има предвид тълкуванието идващо от Хаити, чрез вуду, връщайки хора от света на мъртвите.
Разбира се и киното застопорява много от споменатите изброени същества в тази статия: почти всяко десетилетие от историята на Холивуд, има по няколко филми за вампири, зомбита, мумии, мъртъвци; цели жанрове като хорър и трилър подсилват всичко това и дават нови идеи за разнообразието от костюми в съвременния облик на Хелоуин.
