Лирическият герой добре се улови, че мислите му галопираха безспир към една идея – как да се освободи от собствения си умствен затвор.
Нека се върнем назад малко във времето – той бе схванал, че за да придвижи собствената си съдба не трябваше да бездейства, а напротив, с хъса на куче и убедеността на дете, че ще получи своят най-възвишен подарък за усилията си, винаги се изискваше пропорционалното влагане на усилие и правилното време при случването на ситуация. Това знаеше със сигурност, предвид преживяванията в живота, и беше тъй убеден, че това е верният път, че всеки път, когато го питаха, той отговаряше с „Може би, но така е“, или с „Чакай да помисля, но най-вероятно точно така е“.
И сега имайки предвид това, в сегашния момент сякаш бе забравил тази искра на подем или по-скоро, и това сега му хрумна, правилното време дойде от друга перспектива на своя поглед – или иначе казано, на своя орелски взор, както обичаше да споменава – сега бе това време да действа към посоката, която желаеше.
Впрочем, не че спираше да иска точно този път, но нужното бе в новия подход – спокоен, уверен и вече взел предишните си поуки в един въртовъртеж на особена екзалтирана и някак парадоксално спокойна емоция, предизвиквайки себе си с любимата си фраза, че нищо не го е „убило, а го е направило по-силен“ – и тук допълвайки, „и магарски упорит“.
Предвид всички тези мисли, ако бяха изложени на лист, щяха да изглеждат като тотално безсмислени брътвежи, но сърцевината винаги щеше да е тази – моментите в живота, които биват поднесени с мнителност към собствените ни възможности, то трябва да си припомним сърцевината на своята същност.
Това лирическият герой знаеше твърде добре, но уви, и той трябваше да си го припомня – и дори често да го прави, навик да му стане, насън да го говори, наяве да биде винаги прочетено в очите на едно твърде целеустремено спокойно лице.
Така се поправя това то, счупеното, онова там – времето „в нас, и ние сме в него“ – тъй бе казал един революционер, тъй мъдър, тъй идеалистичен, че легендите винаги го помнят с ангелското му лице на портретите.
И ето, изгрев вече е, лирическият герой усеща своята надежда с първите лъчи на Хелиос. Дерзай.
4.10.2025
