Обща характеристика  – Царе и Владетели

Заради геометричната си форма на безконечен кръг, пръстенът е представител на необятност, неограниченост и вечност.  С тази символика не било чудно защо бива предпочитан и носен предмет от владетели до мистици, тъй като вложената мисъл подчертавала връзката към Юпитер според римляните или дори връзка със символа Уроборос, който представлявал цикличността в природата и живота.

Г. А. Бьоклер (1688), пише следното за срещащите се в хералдиката пръстени:

„По гербовете често се виждат пръстени, които означават чест, вярност и безконечна трайност. Щом някой поданик получи пръстен от княза, това е знак за изключителна височайша милост; така и Аристотел разказва как картагенците почитали своите пълководци с толкоз много пръстени, колкото победи те били постигнали срещу враговете им, така че пръстенът открай време е бил и си остава отличителен белег на благородниците“.

През гръцката и римска античност, пръстен имали право да носят или граждани с особени заслуги, или хора с по-висок ранг, като например жреците в храма на Юпитер, които носели златни пръстени. В по-късни времена сенатори, рицари и епископи също носели символичното бижу.

Съвременната хералдика поставя пръстените като гербови изображения във връзка със знака за епископския сан, но златни и сребърни пръстени със скъпоценни камъни се срещат също в градски и родови гербове.

В средновековния сборник новели „Римски деяния“ (Gesta Romanorum, ok. 1300), литературната парабола за пръстена в произведението „Натан Мъдреца“, разказът проследява събитията на трима царски сина, като единият син бил любимец на царя. Достойният син трябвало да наследи пръстен с рядък скъпоценен камък, но бащата искал да изпита и тримата си сина, затова изготвил още два фалшиви прилични на оригиналния пръстен и ги раздал. След като бащата починал, фалшивите нямали никакъв ефект, но този на любимия син имал целебна сила.

„След кончината на бащата всеки от синовете смятал, че притежава истинския пръстен със скъпоценния камък. Някой чул за това и рекъл: Хайде да проверим кой от пръстените може да прогонва болести и тогава той ще е драгоценният“.

По-късно историята се тълкува по следния начин:

„Тримата братя са трите човешки рода. Първият (отговарящ на любимия син) са Божиите синове Палма Пандорае чрез въплъщението на Христа, а другите два са евреите и сарацините (мюсюлманите). Явно е обаче, че Бог обича християнския род повече; затуй му завещал пръстена, дето кара слепите да прогледнат, изцерява болестите, прогонва бесовете и върши всички други чудеса. Този пръстен е правата вяра…“.

От друга страна, в сборника с еврейски легенди „Изворът на юдеите“ от Е. бин Гурион се съдържа параболата за два скъпоценни камъка (религии), които изглеждат еднакво и само „Отецът на небето“ може да реши кой от тях е по-добрият. Този сюжет се определя като прототип на Лесинговата литературна парабола за пръстена.

Други региони

От Агрипа фон Нетесхайм (1486-1535) в чародейната и езотерична литература започват да се срещат указания за всевъзможни вълшебни пръстени за протекция от различни влияния, като например „противоспазматичните“, които били за защита от парализа. Пръстени, обкичени със скъпоценни камъни, се носели и като амулети срещу болести, например пръстените с карнеол, носени срещу кървене.

Анти-пръстеново значение било счупеният пръстен – лоша поличба и съдба предвещаващи нарушени обети, а ако човек изгуби пръстенът си, това носело нещастие. При някои култови свещенодействия и практики, приживе се забранявало да се носят пръстени, защото прекъсвало връзката с горния свят, а на умиращи им се сваляли пръстените, за да се улесни откъсването и преминаването от това съществуване към отвъдното.

Пръстенът обаче е бил предмет не само със символичен или магически характер, но и практично заверяващо средство сред държавници и аристократи. Пръстени-печати се носели от наследник на фамилия със значителен сан, и при писането на указ или писмо, то бива заверявано с втечнен восък, на който се втиска релефът от пръстена и така запечатва документа със силата на званието на носещия го (кралска особа, благородник или духовно лице).

Аристотел (384-322 г.пр. Хр.) споменава един оракул, при който хармоничното зазвучаване на два нанизани на нишки пръстена оповестявало готовност за действие.

Пръстени, окачени над плоча с азбуката, трябвало да разкриват имената на заговорници срещу император Валент (328-378), като уж докосвали определени букви.

Интересни са пръстените Memento Mori ( „помни смъртта“), който изобразявал череп с латинския надпис. Както името подсказва, това е бил напомнящо бижу за тленността на човек. През 16-ти век се използвал в средновековна Европа, когато някой починел, близкият опечален си слагал такъв пръстен. В Америка обаче, пуританите използвали символиката на този пръстен да си припомнят, че трябва да водят праведен живот, защото някой ден, смъртта ще ги отведе от този свят и те трябва да си отидат неопетнени.

Религии

Папата има така нареченият „Рибарски пръстен“, представлява образът на апостол Петър като риболовец с мрежи. Бива предаден на всеки наследник на папската титла, който бива счупван след смъртта на всеки наследник на Петър. В раннохристиянско време Макробий (ок. 400 сл.Хр.) съобщава за различни по форма пръстенови украси, обогатени чрез символите риба, гълъб и котва.

През средновековието пръстенът се явявал като символ за годеж и женитба.

При германските вярвания в ранното средновековие откриваме значението на пръстена („Пръстенът на нибелунгите“), като неразривна връзка с благословията или проклятията на боговете.