Кои са Музите
Известните вдъхновителки богини, Музите (Μοῦσαι, Moûsai, Μούσες, Múses), са покровителки на поезията, изкуствата и науката. Техен водач е Аполон. Според беотийската (тракийска) традиция били първоначално почитани от великаните От и Ефиалт, като се кланяли три музи: Мелета (μελετη – „учение, опитност“), Мнема (μνιμη – памет) и Аойда (ωδή – „песен“).
По-късно, от различни предания и автори като Омир и Хезиод, класифицират Музите като девет на брой с баща Зевс и майка Мнемозина: Калиопа (епическа поезия), Клио (история), Урания (астрономия), Ерато (любовна поезия), Евтерпа (лирическа поезия), Мелпомена (трагедията), Талия (комедията), Терпсихора (танците), Полихимния (химните и пантомимата).
Спорът – Три или девет музи
Съществува интересен спор колко били първоначално като брой Музите. В някои записи са 3, в други 4, в трети 7, а по-късно и 9.
Според най-ранните записи на митовете, музите идват от Беотия и били три на брой: Мелета (μελετη – „учение, опитност“), Мнема (μνιμη – „памет“) и Аойда (ωδή – „песен“). Според други, трите музи имат тракийски произход, като древногръцкият историк Диодор Сицилийски допълва:
„Писателите също не са съгласни относно броя на музите; тъй като някои казват, че са три, а други, че са девет, но числото девет преобладава, тъй като се основава на авторитета на най-изтъкнатите мъже, като Омир и Хезиод и други като тях.“
Според Диодор, египетското божество Озирис заедно със сатирите, вербувал деветте музи, когато минавал през Етиопия; според Хезиод деветте музи били дъщери на Зевс и Мнемозина; римският учен Варо (116-27 г. пр.н.е.) твърди, че имало само три музи: една родена от движението на водата, втората от звука при удар във въздуха, а третата се оформила от човешкия глас – Мелета („учение, опитност“), Мнема („памет“) и Аойда („песен“).
В труда на Плутарх Quaestiones Convivales, също се говори за три музи; Павзаний (110-180 г. сл.н.е.) също пише за три музи почитани на планината Хеликон. В Делфи се почитали три наречени с имената на три акорда от лирата: Нете, Месе и Хипат – по-късно смятани за дъщери на Аполон и именувани: Кефисо, Аполонис и Бористенис.
Украсяваща версия към мита за музите може и да се открие в „Метаморфози“ на Овидий, където кралят на Македония (Пердика, 700-678 г. пр.н.е.) имал девет дъщери (Пиеридите), които поради своята самонадеяност и съревнование, че били равни на музите по талант и изпълнение, се изпокарали и били превърнати в бърборещи сойки (κίσσα).
Няколко били храмовете посветени на Музите, като два важни били на планина Хеликон в Беотия и Пиерия в Македония. По думите на Страбон:
„Хеликон, недалеч от Парнасос, му съперничи както по височина, така и по обиколка; тъй като и двете са скалисти и покрити със сняг, а обиколката им не обхваща голяма територия. Тук са храмът на Мусаи и Хипукрен и пещерата на нимфите наричат Лейбетридите; и от този факт може да се заключи, че тези, които са посветили Хеликон на Мусаите, са били траки, същите, които са посветили Пиерис, Лейбетрон и Пимплея [в Пиерия] на същите богини. Траките са се наричали Пиерес, но сега, когато те са изчезнали, македонците държат тези места.”
Мит за Аполон и музите
Напролет и лете по склоновете на гористия Хеликон – там, дето тайнствено ромонят свещените води на извора Хипокрена, и на високия Парнас, край бистрите води на Касталския извор, Аполон предвожда танците на деветте музи. Младите прекрасни музи, дъщери на Зевс и Мнемозина, са постоянни спътнички на Аполон. Той ръководи и хора на музите и акомпанира на песните им със своята златна лира. Величествено пристъпва Аполон пред хора на музите с лавров венец над челото, а подир него вървят и деветте музи: Калиопа – муза на епическата поезия, Евтерпа – муза на лириката, Ерато – муза на любовните песни, Мелпомена – муза на трагедията, Талия – муза на комедията, на историята, Урания – муза на астрономията, и Полихимния – муза на свещените химни. Тържествено отеква техният хор и цялата природа като омагьосана слуша божественото им пеене.
Когато пък Аполон, придружен от музите се появява всред сонма богове на светлия Олимп и се чуват звуците на неговата лира и пеенето на музите, всичко на Олимп замлъква. Забравя Арес шума на кървавите битки, не блести светкавица в ръцете на облакогонеца Зевс, боговете забравят раздорите, мир и покой зацаряват на Олимп. Дори Зевсовият орел прибира могъщи криле и затваря проницателните си очи, не се чува страшният му крясък, той кротко дреме върху жезъла на Зевс. В пълната тишина тържествено звучат струните на Аполоновата лира. А когато Аполон весело удря по златните ѝ струни, тогава светло, блестящо хоро се извива в залата за пиршества на боговете. Музи, харити, вечно младата Афродита, Арес с Хермес, всички участват във веселото хоро, а ги води снажна девица – сестрата на Аполон, прекрасната Артемида. Облени в потоци златна светлина, играят младите богове под звуците на Аполоновата лира.
Мит по антологията на А.Кун
