Кой е Аполон?

Аполон е един от Дванадесетте олимпийци управляващи света, след великата война на боговете с титаните. Син на олимпиеца Зевс и богиня Лето, брат близнак на Артемида (богиня на лова), покровител на Делфи (Аполон Питиос), покровител и пазител на бегълците, бежанците, чужденците и скитащите.

Аполон се смята за най-красив бог, както и за покровител на Музите, ловък с лъка, лирата (инструмент), танца, пророчествата, покровител на младите (ритуалът за постригването на дългата коса при момчетата минаващи от детска в юношеска възраст, бива посветен/кръстен на Аполон: ефебея -> едно от прозвищата му е Феб), здравето и образованието на децата, покровител на пастирите и овчарите (пазил стада и посеви от вредители и хищници), изцелението и болестите, слънцето и светлината.

Изобретяването на стрелбата с лък се приписва на близнаците Аполон и Артемида и често Аполон се изобразява носещ златен лък и колчан със сребърни стрели. Той бива свързван понякога пряко с медицината и често се споменава синът му Асклепий, който е символ на лечението и изцелението.

Детайл на Аполон от Мантуа (Apollon de Mantoue), Лувър

Персонажът Аполон има и огромно влияние и върху изкуството. Често срещан наратив в гръцкото и римското изкуство, както и по-късно в изкуството на Ренесанса. Статуите в чест на Аполон са в основата на схващането за перфектното тяло въплъщаващо красотата и хармонията, здравето и физическият капацитет за оцеляване в сурова среда.

Представата за идеал, чиято била божеството Аполон, дотолкова била популярна, че дълго време за много от откритите „курос“ (kuros – „млад мъж“, термин от 1895 г.) статуи от архаична Гърция се смятали за негови изображения, но по-късно се установява, че са на простосмъртни.

Повече от сто статуи на Аполон в реален размер са открити из целия гръкоговорящ свят, преобладавайки в Беотия. Най-ранни примери в реален размер са открити в йониското светилище на остров Делос.

Бронзовите статуи са рядкост в археологическия свят, като една статуя се откроявала като „чудо“ (с такъв епитет го описва Ернст Хоман-Ведекинг през 1959 г.) открита в Пирея близо до Атина, най-вероятно идващ от североизточен Пелопонес.

Известната статуя на Аполон от Мантуа, в която божеството държи китара/цитара (усъвършенстван инструмент на база лира със седем струни; cithara), е от ранните статуи на Аполон Китаред (Apollo Citharoedus). Друга много интересна интерпретация е „Адонис“ намерен през 1780 г. в римското предградие Ченточеле, по-късно бива индентифициран като Аполон от съвременни учени. Аполон Хелиос присъства в подовата мозайка в Ел Джем от 2-ри век, изобразен гол с ореол символизиращ чистота и божествено сияние. Друг Аполон с ореол в мозайка от Хадрументум се намира в музея в Сус, като се смята, че това изобразяване повлиява на ранните изображения на Христос – без брада и с орел.

Храмове, оракулски места, символи и епитети на Аполон:

Храмове открити на Балканите и наоколо (24):

  • Тива, Гърция – най-старият храм, построен 9-ти век пр.н.е.;
  • Еретрия (Крит) – 7 в. пр.н.е., по Омировия химн, когато Аполон пристигнал в равнината;
  • Дрерос – от 7 век пр.н.е., според легендата Аполон се явил като делфин и отвел критските свещеници до пристанището на Делфи;
  • Гортин (Крит) – 7 в. пр.н.е.;
  • Термон – средата на 7 в. пр.н.е.;
  • Коринт – 6 в. пр.н.е., подобен на храма на Алкмеонида в Делфи;
  • Напес (Лесбос) – 7 в. пр.н.е. със заимствани от изтока флорални елементи на капителите;
  • Кирен (Либия) – най-старият дорийски храм, 6 в. пр.н.е.;
  • Наукратис – 6 в. пр.н.е., йонийски храм, открити са само фрагменти;
  • Сиракуза (Сицилия) – 6 в. пр.н.е., дорийски храм, първият по рода си изграден изцяло от камък;
  • Селин (Сицилия) – 550 г. пр.н.е., дорийски храм;
  • Делфи – 7 в. пр.н.е., най-известният храм, първият посветен на Аполон, според легендата дървен направен от лаврови клонки, всеки девет години се празнувало както в храма в Тива;
  • Хиос – в края на 6 в. пр.н.е., йонийски храм, открити са малки части от него;
  • Абая (Фокида) – разрушен от персите през 480 г. пр.н.е., възстановен от Адриан;
  • Бесае (Пелопонес) – 430 г. пр.н.е., посветен на Аполон Епикуриос („Аполон помощникът“), дорийски и йонийски стил с коринтски капите;
  • Делос – 7 в. пр.н.е., дорийски храм;
  • Амбракия – 500 г. пр.н.е., дорийски в центъра на гръцкия град Арта, построен върху по-ранни светилища на Аполон; Дидима (близо до Милет) – 540 г. пр.н.е., йонийски храм, строителството е спряно и към 330 г. пр.н.е. е подновено;
  • Кларус (близо до древния Колофон) – 3 в. пр.н.е., дорийски храм, реконструиран, но според Пазваний бил все още незавършен през 2 в. пр.н.е.;
  • Хамаксит (Пътят) – 150-125 г. пр.н.е., жрецът на Аполон, се обръща към бога с епитета Сминтей („Господарят на мишките“; Аполон Сминтеус), свързан с древната роля на бога като носител на болестта (чума);
  • Питион – името на светилището до река Илисос, Атина;
  • Сетае (Лидия) – в града бил разположен храм на Аполон Аксирос;
  • Аполония Понтика (Съвременен Созопол, България) – два храма на Аполон Лечител, единият от късния архаичен период, другият от ранния класически период;
  • Икарос – остров в Персийския залив, имало е храм в чест на божеството.

Храмове (етруски и римски, 6):

  • Вей (Veii) Етрутия – 6 в. пр.н.е.,
  • Фалери Ветрес (Falerii Veteres), Етрутия – 4-3 в. пр.н.е., намерени части от капител и основа на теракот;
  • Помпей – 6 в. пр.н.е. – 120 г. пр.н.е., реконструиран след земетресение през 63 г. сл.н.е.;
  • Рим – 431 г. пр.н.е., посветен на Аполон Медикус (лекаря; след чума от 433 г. пр.н.е.), възстановен от Гай Сосий вероятно през 34 г. пр.н.е.;
  • Рим (храмът на Аполон Палатин) – 28 г. пр.н.е., посветен от Август, йонийски храм;
  • Малта (Мелите) – 2 в. сл.н.е., останките му са открити през 18 век, части от подиума са открити през 2002 г.

Оракулски места има в: Делфи (главното и най-известно място с жрицата Пития кръстена на убития от Аполон Питон), Абае, Коринт, Делос, Дидима, Патара, Перперикон и др.

Символи на Аполон са: лъкът, стрелата, китарата (лира), плектър, меч, жертвения триножник (представлява пророческите му сили); дафиновото листо, както и Питийските игри, които се провеждали в негова чест. Други не толкова популярни символи са: златен статер (на селевкидския цар Антиох I Сотер, 281-261 г.пр.н.е.), палмата (роден е под палма в Делос); животните: вълк, делфин, сърна, лебеди, цикади (символи на музиката); птици: гарвани, ястреби, врани (пратеници на Аполон, а в много митове се трансформира в ястреб; Евсевий сравнява египетския Хор с Аполон), както и митичното същество грифон (митологично хибридно същество между орел и лъв).

Епитети за Аполон: „апотропайос“ (ἀποτρόπαιος, „предотвратяване на злото“), „алексикакос“ (ἀλεξίκακος „отблъскване на болестта“); „паион“ (παιών буквално „лечител“ или „помощник“), „епикорус“ (ἐπικούριος, „подпомагане“), „оулиос“ (οὔλιος, „лечител, зловещ“), „лоимиос“ (λοίμιος, „от чумата“).
Освен много други звания и определения, Аполон бил почитан и сред келтите, които му дават следните епитети: Apollo Atepomarus („великият ездач“ или „притежаващ величествен кон“), Apollo Belenus („ярък, светъл“, „брилянтен“), Apollo Cunomaglus („лорд на хрътките“), Apollo Grannus (Гран – бог на изцелението и пролетта), Apollo Moritasgus („маса от морска вода“), Apollo Vindonnus („чиста светлина“), Apollo Virotutis („благодетел на човечеството“).

Мит за раждането на Аполон

Богът на светлината, златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъжен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци от ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: и крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествали новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

Мит за Аполон и Питон

Младият, лъчезарен Аполон се понесъл по лазурното небе с китара (лира)  в ръце, със сребърен лък през рамо; златни стрели силно звънтели в стрелника му. Горд, ликуващ се носел Аполон над земята, като заплашвал да унищожи всяко зло, всяко, породено от мрака. Той се устремил към мястото, дето живеел страшният Питон, който някога преследвал майка му Латона; искал да му отмъсти за всичкото зло, което ѝ бил причинил.

Бързо стигнал Аполон до тъмната клисура, където било леговището на Питон. Високо до небето се издигали наоколо скали. Мрак царял над клисурата. По дъното ѝ буйно течал разпенен белогрив планински поток, а над потока се виели мъгли. Страшният Питон излязъл от леговището си. Грамадното му тяло, покрито с люспи , се навивало между скалите на безброй обръчи. Скали и планини тръпнели и се поддавали под тежестта на тялото. Яростният Питон опустошавал всичко и сеел смърт на всички страни. В ужас се разбягвали нимфите и всичко живо. Надигнал се Питон, могъщ, яростен, разтворил страшната си паст и вече се готвел да погълне златокъдрия Аполон. Но в този миг се чул звук от тетивата на сребърния лък и като искра блеснала във въздуха безпогрешна златна стрела, след нея – втора, трета; стрели като дъжд се изсипали върху Питон, със съпровод от златните струни на лирата му. Аполон заровил в земята тялото на Питон на мястото, дето по-късно се издигнал свещеният град Делфи, и основал там светилище с оракул, за да разкрива в него на хората волята на баща си Зевс.

От високия бряг Аполон съзрял далеч в морето кораб на критски моряци. Преобразен на делфин, той се хвърлил в синьото море, настигнал кораба и като лъчезарна звезда литнал по морските вълни и застанал на кърмата на кораба. Аполон, откарал кораба до кея на пристанището Криза и свирейки на лира, повел моряците през една плодородна долина за Делфи. Тях направил той първи жреци в своето светилище.

Аполон убива Питон,  Hendrik Goltzius