Коя е Артемида?

Артемида (Ἄρτεμις), сестра-близначка на Аполон и дъщеря на Зевс и Лето, е богиня на лова, дивите животни, горите, хълмовете, раждането (акушерството), грижата за децата и целомъдрието. Омир я нарича πότνια θηρῶν, „господарката на животните“, а нравът ѝ е пословичен, представляващ гневът на природата.

Артемида е едно от най-широко почитаните божества от олимпийския пантеон, като за това свидетелстват множество храмове, олтари и светилища из целия древен свят. Преди да бъде изгорен до основи, храмът на богинята в Ефес се смята за едно от Седемте чудеса на древността. Описание от поетите за Артемида може да се срещне под различни форми, но все илюстриращи ловкостта и сръчността с лъка:  „тя, която стреля със стрели“  (ἰοχέαιρα iokheaira -> други преводи: „тази, която се наслаждава на стрелите“, „тази, която обсипва стрели“); „Артемида на златните стрели“.

Артемида е и богиня на горите и хълмовете, като за това свидетелстват различни картини и статуи в горска обстановка придружена от елен. Най-известните култове в нейна чест са на остров Делос (родното ѝ място), в Атика в Браурон и Мунихия (близо до Пирея) и в Спарта (спартанците принасяли жертви в нейна чест преди военните си кампании).
Празници в нейна чест: Елафеболия, Мунихия, Харистерия и Браурония, Ортия.

„Пея за Артемида, чиито дръжки са от злато, която радва хрътките, чистата девойка, стрелецът на елени, която се наслаждава на стрелбата с лък, собствената сестра на Аполон със златния меч. Над сенчестите хълмове и ветровитите върхове тя опъва златния си лък, радвайки се на лова и изпраща жестоки стрели. Върховете на високите планини треперят и заплетената дървесина ехти страхотно от виковете на зверове: земетресения и море също там, където рибите се събират.“

— Омиров химн 27 към Артемида 1–9
Артемида като покровителка на животните, Парийска керамика, 675–600 г. пр.н.е

Има спорове според различни автори дали Артемида и Аполон са близнаци или само родственици, например: според граматикът Сервий (4-5 в.), Артемида е родена първа през нощта, покровителствена от тъмнината и Луната, а Аполон през деня – покровителствен от светлината и Слънцето. Пиндар обаче пише, че двамата са родени заедно блестящи като слънце. Омир и Хезиод признават, че са брат и сестра, но не потвърждават дали са близнаци.

Етимологията на Артемида е неизвестна, затова се смята, че има по-древен произход. Например в Лидия е почитана като Артимус.

Интересна теза има, че името Артемида е свързано с корена árktos („мечка“, от протоиндоевропейски *h₂ŕ̥tḱos), която е се подкрепя от култа към мечката в Атика (галски празник на мечката, който се нарича Артио – предгръцка връзка; в един от митовете, Артемида за наказание превръща Калисто в мечка.), както и неолитни останки от пещерата Аркудиотиса.

В подкрепа на тезата за мечката, служещите в храма на Артемида в Браурон били млади атински момичета, които били наричани „арктои“ или „малки мечки“, поради легендата за мечка, която редовно посещавала града. Хората се грижели за мечката, но едно момиче започнало да дразни животното. Според една версия, момичето убива мечката, а в друга – издира очите ѝ с нокти. Артемида се разгневила и наредила младите момичета ритуално да играят ролята на мечката в светилището, за да се изкупи злодеянието.  

Друг учен (Й.Т. Яблонски), предполага фригийски произход (сравнение с кралското наименование „Артемас“ от Ксенофонт), докато Чарлс Антън твърди, че произходът е персийски (*arta, *art, *arte – „велика, превъзходна, свята“). Антон Гьобел предлага тълкуване чрез коренът στρατ или ῥατ – „разтърсвам“, и извежда извода, че Артемида означава „хвърлящата стрели“ или „стрелецът.“

Други предположения: дорийски (Артамис с ἄρταμος, artamos – „в безопасност“, „невредим“, „невредим“, „чиста“, „неръждивата/неопетнената девойка“); ἀρτεμής от ἀτρεμής, (atremḗs), което означава „неподвижен, спокоен; стабилен, твърд“.


Като покровителка на акушерството, често в нейните храмове родилки посвещавали дрехи след успешно раждане, същевременно смъртта също ѝ се приписвала, затова култът към нея имало двояко значение на почитание към живота и страхопочитание към смъртта. Според един мит, Артемида вярвала, че е пазителка на акушерството като помогнала на майка си при раждането на нейния брат Аполон
Оцеляла поема от Калимах идеално илюстрира покровителството ѝ над родилките, лова и целомъдрието ѝ: „Да остане винаги девствена… да има къса туника до коленете, за да може да ловува… да управлява всички планини… да бъде посветен всеки град и да се посещава само при повикване от родилки“.

Интересно нещо, което в популярната култура се пропуска, е че Артемида е била възприемана и като богиня на танците, музиката и песните, като брат си Аполон, често изобразявана/описвана да пее и танцува с нимфи, или дори да е начело на Музите и Грациите. Древна гръцка поговорка, записана от Езоп, гласи: „Къде ли Артемида не танцува?“ (в чест на богинята се осъществявал и ритуал с танци – „партеней“).

Когато Артемида се явява в сънищата на бременни жени  или ловци, се приемало като добър знак, а като лоша поличба, ако се яви гола (тъй като е смятана за девица; означавало поквара).

Асоциации и символи на Артемида са:  Селена, Луната, Хеката, Диана (римски еквивалент), лък, стрела, колчан, ловни ножове, еленът, кипарис (също и на Аполон), ловно куче.

Мит за Артемида

Вечно младата, прекрасна богиня Артемида била родена на остров Делос едновременно с брат си, златокъдрия Аполон. Те са близнаци. Най-искрена обич, на-интимна дружба свързва брата и сестрата. Дълбока обич хранят те и към майка си Латона.

Артемида дава живот на всичко. Тя се грижи за всичко, което живее на земята и расте в гората и на полето. Грижи се за дивите животни, за стадата добитък и за хората. Тя кара да растат треви, цветя и дървета, тя благославя раждане, женитба и брак. Гръцките жени принасят богата жертва на славната Зевсова дъщеря Артемида, която благославя брака и дава щастие в него, която лекува и изпраща болести.

Аполон (отляво) и Артемида (отдясно), Бригос – Лувъра, 470 г. пр. н. е.

Вечно младата, хубава като ясен ден богиня Артемида, с лък и стрелник през рамо, с копие на ловец в ръка, весело ловува в сенчест гори и по залени от слънцето поля. Шумна свита нимфи я придружава, а тя, величествена, облечена в къса дреха на ловец, стигаща само до коленете ѝ, бързо се носи по гористите планински склонове. Не може да убегне от нейните верни стрели нито плашливият елен, нито плахата сърна, нито разяреният глиган, който се скрива в тръстиковия гъсталак. Подир Артемида тичат нейните спътнички нимфите. Весел смях, глъч, лай на глутница кучета се чуват надалеч в планините и планинското ехо високо им приглася. А когато се умори богинята на лова, тя бързо се отправя заедно с нимфите за свещения Делфи при любимия си брат, стрелометеца Аполон. Там тя си почива. Под божествените звуци на златната Аполонова китара тя играе хоро заедно с музите и нимфите. Води хорото стройната прекрасна Артемида; тя е по-хубава от всички музи и нимфи и една глава по-висока от тях. Артемида обича да почива в хладни пещери, обвити в зеленина, далеч от погледа на смъртните. Тежко и горко на оногова, който нарушава нейния покой. Така загинал и младият Актеон, синът на Автоноя, дъщеря на тиванския цар Кадъм.

Актеон и Артемида

Веднъж Актеон бил с другари на лов в горите на Китерон. Настанало горещо пладне.  Уморените ловци се разположили за почивка в гъста гора, а младият Актеон се отделил от тях и подирил прохлада в китеронските долини. Излязъл той в зелената цветуща долина Гаргафия, посветена на богинята Артемида. В долината растели разкошни чинари, мирти и бели ели. Като тъмнозелени стрели се насочвали към небето стройни кипариси, а сочната трева била изпъстрена с цвета. Бистър поток ромонял в долината. Навсякъде царели тишина, покой и прохлада. В стръмен склон на планината Актеон съзрял красива пещера, цялата обвита в зеленина. Той се запътил към тая пещера, без да знае, че тя често служи като място за почивка на Зевсовата дъщеря Артемида.

Когато Актеон се приближил до пещерата, там току-що била влязла Артемида. Тя дала лъка и стрелите си на една от нимфите и се готвела да се къпе. Нимфите ѝ събули сандалите, превързали косите ѝ и и вече се гласели да отидат на ручея да гребнат студена вода, когато на входа на пещерата се показал Актеон. Силно извикали нимфите, като видели влизащия Актеон. Те заобиколили Артемида, искали да я закрият от погледа на смъртния. Както облаците пламват в пурпурен огън от изгряващото слънце, така се изчервило от гняв лицето на богинята, гневно блеснали очите ѝ и още по-хубава станала тя. Артемида се ядосала, задето Актеон нарушил нейния покой, като влязъл в непристъпната пещера. В гнева си тя превърнала нещастния Актеон в строен елен.

На Актеоновата глава израснали разклонени рога. Краката и ръцете му се обърнали на еленови крака. Удължила се шията му, изострили се ушите, козина на петна покрила цялото му тяло. Плахият елен хукнал да бяга. Видял Актеон образа си в ручея. Иска му се да извика: „Какво нещастие!“, ала му липсва способността да говори. Сълзи потекли от очите му, но от очи на елен. Само разум човешки се запазил у него. Какво да прави сега? Къде да се дене? Към кого да се обърне за помощ?

Кучетата на Актеон подушили следите на елена; те не познали стопанина си и с яростен лай се втурнали подир него. През китеронските долини и клисури, по планинските стръмнини, през гори и поля като вятър се носел красивият елен, отметнал на гръб клонести рога, а подир него търчат кучетата. Все по-близо и по-близо са кучетата. Ето те го настигат и острите им зъби се впиват в тялото на нещастния Актеон-елен. Иска да им извика Актеон: „О, смилете се! Та аз съм Актеон, вашият стопанин!“, но само стон се изтръгва от гърдите на елена и в тоя стон се долавя звук на човешки глас. Пада на колене еленът-Актеон безсилен и безпомощен. Мъка, ужас и молба се четата в очите му. Чака го неизбежна гибел – настървените кучета разкъсват тялото му на части.

Пристигналите другари на Актеон съжалявали, че той не е с тях при такъв щастлив лов. Кучетата довършили чудния елен. Актеоновите другари не знаели кой бил той.

Така загинал Актеон, който нарушил покоя на богиня Артемида, единствения измежду смъртните, който зърнал небесната красота на дъщерята на гръмовержеца Зевс и на Латона.

Смъртта на Актеон, Титиан