Хо Ю (китайски: 后羿), известен като Шен Ий или като И, е митологичен стрелец, който по-късно бива възприеман като бог на стрелба с лък. Легендата разказва за стрелеца като слязъл от небето по поръка на Небесния император, да се справи с бедата от 10 слънца на небето, които застрашавали живота на земята. Съпругата му Чанге (嫦娥) е лунно божество.

В началото, преди много много време, десет слънца се редели на небосвода и се редували. Веднъж обаче, изгрели едновременно и пареща жега, изгаряния и страдания покосили земята и хората. Китайският император Яо търсил начин да спаси човечеството от бедствието.

Десетте слънца биват разказани като десет момчета, които излъчвали ярка светлина. Според някои това били синовете на Небесния император, а според други – синовете на безсмъртния Ди Дзюн. На Източния океан се намирало огромно дърво, върху което обитавали Десетте синове, което било толкова огромно, че хората казвали, че хиляда души да се съберат около него и да разперят ръце, няма да могат да го обхват; клоните толкова високи, че взорът от земята към небето не можел да обхване къде бил краят им.

Десетте синове били десет слънца, всеки син политало бавно през небето, осветявайки цялата земя и се връщало на дървото да почине през нощта. Така синовете се редували и всеки ден различен син осветявал небето, а хората не правели разлика, тъй като всеки ден един син бил на небосклона, никога двама или трима. И все пак, знайно или не, те обичали слънцата, тъй като давали топлина и уют, а зърното им зряло благодарение на слънчевата благодат.

Суша и унищожение

Един ден, поради неизвестни причини, синовете решили всички да посетят небето и да огреят земята. Първо изсветляло с едно слънце и всичко било добре, но после изгряло още едно слънце, след това още едно и още едно, докато накрая и десетте се озовали на небето и опожарили всичко. Суша дошла, реките се изпарили, горски пожари се възпламенили, животни и растения измирали. Природата не била в равновесие, човекът също страдал и започнал да линее.

Изпепеляващият катаклизъм обаче привлякъл различни чудовища в Китай. Император Яо трябвало да реши как да се справи с лошите вести: чудновато същество с човешко тяло и животинска глава с един-единствен остър смъртоносен зъб; другаде излязъл гигантски паун, който като плеснал с криле, толкова раздвижвал въздуха, колкото буря; дошло и морско чудовище, което поглъщало рибарите и пътуващите по реките и езерата.

Върховният владетел изпраща помощ

Прославеният император Яо, който решавал всички проблеми и хората му имали доверие, не знаел как да подходи към проблема. Отправил молитва към Върховния владетел. Небето му откликнало като му изпратил способният войн Стрелецът И. Той пристигнал на земята през нощта, докато слънцата почивали на дървото, преди да изгреят след няколко часа. Имал огромен червен лък, с който щял да покоси слънцата. Отишъл право в двореца на император Яо и изслушал заповедите му.

Императорът бил впечатлен от вида на стрелеца, но се усъмнил в оръжието му – щяло ли да бъде достатъчен този лък да повали десетте слънца, които нанесли толкова поражения на земята. Стрелецът И обаче демонстрирал: извадил лъка си и изстрелял една стрела високо в небето, тя прелетяла толкова дълго разстояние, цели километри, и накрая се забила в ствола на огромен бор в далечна планина, като го разполовил.

Императорът се обнадеждил,  но цяла нощ развълнуван отправял молитви към Небесния император за успех. На сутринта, преди да се съмне, императорът посетил стрелецът И, който спокойно очаквал зората да дойде, за да извади мощният си лък и да изпълни отредените му заповеди.

Яо и И тръгнали по улиците на града, за да стигнат до висока кула, на която се качили, за да има възможно най-добра видимост за смъртоносните стрели. Хора изпълнили площадите, били уверени в стрелеца, тъй като самият император възлагал надеждата си на него.

Умиращите слънца

Стрелецът И се прецелва в слънцата, релеф от средата на 2-ри век

Порозовялото небе на изток предвещавало зората, а стрелецът И избрал десет стрели с остри бронзови наконечници и ги пъхнал в колчана. Започнали да наизлизат слънцата и И разбрал, че трябва да действа незабавно, заредил стрелата си, опънал тетивата и право в първото слънце – то изгаснало и паднала голяма черна врана на земята – това била душата на светилото. Император Яо се впечатлил от умението на стрелеца, обаче горещината ставала нетърпима и стрелецът повалил още едно слънце, и още едно, и още едно. Шест слънца, шест врани на земята, а императорът забелязал, че в колчана му остават още четири стрели и се притеснил, че ако повали всички десет, то земята ще я обгърне мрак навеки.

Затова император Яо се промъкнал зад стрелеца и взел една стрела, бързо я скрил в ръкава си. Стрелецът свалил още три и останало едно слънце да топли. Придошли облаци и завалял животворен дъжд, сушата приключила и само един от десет синове от дървото на Източната земя било пощадено.

Чудовищата на сушата, въздуха и водата

Опасността от слънцата приключила, но останала тази от чудовищата, които се родили от слънчевия катаклизъм. Стрелецът И се заел и с дни преследвал чудовището със смъртоносния зъб. Накрая го застигнал на мястото, където обезглавявал жертвите си, за да погълне телата им. Навсякъде отрязани глави, стрелецът приготвил от страшните си стрели, но чудовището се скрило зад един щит и не се подало. Бавно крачейки, зад щита, чудовището се приближило достатъчно, за да му скочи и да го погълне, но в мига в който се подал иззад щита, И изпратил стрелата си право в устата му, като му се откършил острия режещ зъб и пробол чудовището право в гърлото. Така умрял.

Приключил с това чудовище и се насочил да търси следващото: гигантският паун. Стрелецът И знаел, че стрелата няма да е достатъчна, затова завързал връв в края ѝ. Когато издирил пауна пратил стрелата си право в тялото на пауна, а той започнал да пляска с криле. Стрелецът дърпал на една страна, паунът на другата. Опитал се да се измъкне, но И със сетни сили дръпнал връвта силно, паунът паднал пред него и И отрязал главата му с меча си.

Останало само водното чудовище. И стигнал до езерото, което обитавало чудовището, и се качил на една рибарска лодка. Дебнел известно време и чудовището най-накрая избутал на повърхността люспестият си гръб. Стрелецът се прицелил и изпратил стрелата си в него, а чудовището изпаднало в непоносима болка, започнало да се мята във всички страни.

Дивото водно чудовище, макар ранено, имало още много сили. Затова И се замислил какво още да направи, уви вълните от мятането на люспестото тяло на чудовището, разклащали твърде много лодката, за да може да се прицели с лъка и стрелата си. Решил и направо се хвърлил върху гърба му и започнал стремглаво да замахва и забива меча си в тялото му.

Пробождал го безброй пъти, чудовището се опитвало да извърти врата си да го захапе, но стрелецът всеки път избягвал мощните му челюсти, докато най-накрая забил меча си дълбоко в тялото му на място, което било по-слабо защитено. Водният змей се отпуснал, вълните секнали, езерото се успокоило. Героят изплувал на повърхността, доплувал до брега и на фона на залязващото слънце си отдъхнал.