Кой е Хадес?

Най-старият син на титаните Кронос и Рея, Хадес е божество от елинистическите митове и вярвания, властелин на Подземното царство и брат на Посейдон (властелин на моретата и океаните) и Зевс (властелин на планината Олимп, всички богове, хора и същества). Заедно тримата братя победили титаните и поели управлението на космоса, като Хадес наследил земята, Зевс небето, а Посейдон морето. Хадес имал три по-големи сестри: Хестия, Деметра и Хера.

Жената на Хадес била Персефона, която е дъщеря на Деметра и Зевс. Хадес отвлича Персефона за своя жена, но Деметра потопява в глад и мор земята в своята скръб и несъгласие. Зевс праща Хермес, вестителят на боговете, в Подземния свят и се споразумява с Хадес една трета от годината да е в Подземното царство, две трети при майка си. Хадес ѝ дава и семка от помеграната, и без да знае, така тя завинаги се обвързва с Подземното царство.

В представата на древните обаче, Хадес бил представен често като балансьор между живота и смъртта, студен и строг, никога зъл и изискващ всеки да се съобразява с правилата му независимо кой стоял пред него. Дотук спира характеристиката от страх да не би да привлекат вниманието на Хадес, ако мислели за него и го описвали в детайли.

Царството на Хадес има и няколко по-специални посетители: Одисей, Аней и Орфей, от които последният, за да омилостиви владетелят на Подземното царство, започва да свири и очарова жената на Хадес – Персефона.

Етруските имат в своите митове подобен на Хадес бог, който се наименува Аита, а римляните по-късно правят паралел на Хадес с Дис Патер и Оркус.

За името на Хадес се водят спорове каква точно е етимологията, но традиционно се приема, че означава „невижданият/невидимият“ още от древността. Едно друго предложение на Мартин Личфийлд Уест за името е, че е форма на Aḯdēs (Ἀΐδης), което в превод означава: „този, който управлява при среща с него“ подчертавайки универсалността на смъртта (тя е навсякъде, тя винаги управлява).

Възникването на името Плутон идва по-рано дори и от римляните – от страх да споменават името на Хадес, започнали да го наричат Плутон като трябвало да означава „богат“, защото се надявали, че „от долу“ (почвата/земята) ще имат богат урожай и земята ще е винаги фертилна с правилната почит към Плутон. По-късно името се пренася при римляните, но като смесица от това вярване за Плутон („богатият“) и Хадес („невидимият“).

Мит за Хадес

Най-старият син на титаните Кронос и Рея, Хадес е божество от елинистическите митове и вярвания, властелин на Подземното царство и брат на Посейдон (властелин на моретата и океаните) и Зевс (властелин на планината Олимп, всички богове, хора и същества). Заедно тримата братя победили титаните и поели управлението на космоса, като Хадес наследил земята, Зевс небето, а Посейдон морето. Хадес имал три по-големи сестри: Хестия, Деметра и Хера.

Жената на Хадес била Персефона, която е дъщеря на Деметра и Зевс. Хадес отвлича Персефона за своя жена, но Деметра потопява в глад и мор земята в своята скръб и несъгласие. Зевс праща Хермес, вестителят на боговете, в Подземния свят и се споразумява с Хадес една трета от годината да е в Подземното царство, две трети при майка си. Хадес ѝ дава и семка от помеграната, и без да знае, така тя завинаги се обвързва с Подземното царство.

В представата на древните обаче, Хадес бил представен често като балансьор между живота и смъртта, студен и строг, никога зъл и изискващ всеки да се съобразява с правилата му независимо кой стоял пред него. Дотук спира характеристиката от страх да не би да привлекат вниманието на Хадес, ако мислели за него и го описвали в детайл.

Царството на Хадес има и няколко по-специални посетители: Одисей, Аней и Орфей, от които последният, за да омилостиви владетелят на Подземното царство, започва да свири и очарова жената на Хадес – Персефона.

Етруските имат в своите митове подобен на Хадес бог, който се наименува Аита, а римляните по-късно правят паралел на Хадес с Дис Патер и Оркус.

За името на Хадес се водят спорове каква точно е етимологията, но традиционно се приема, че означава „невижданият/невидимият“ още от древността. Едно друго предложение на Мартин Личфийлд Уест за името е, че е форма на Aḯdēs (Ἀΐδης), което в превод означава: „този, който управлява при среща с него“ подчертавайки универсалността на смъртта (тя е навсякъде, тя винаги управлява).

Възникването на името Плутон идва по-рано дори и от римляните – от страх да споменават името на Хадес, започнали да го наричат Плутон като трябвало да означава „богат“, защото се надявали, че „от долу“ (почвата/земята) ще имат богат урожай и земята ще е винаги фертилна с правилната почит към Плутон. По-късно името се пренася при римляните, но като смесица от това вярване за Плутон („богатият“) и Хадес („невидимият“).

Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс, Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там протича и всичко вледеняващата река Стикс, в чиито води се кълнат и самите богове.

Там влачат своите вълни Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове. В подземното царство се струят и даващите забрава за всичко земно води на извора Лета. По мрачните полета на Хадесовото царство, покрити с бледните цветове на асфодела, се носят безплътните леки сенки на умрелите. Те оплакват своя нерадостен живот, живот без светлина и без желания. Тихо се носят техните стонове, едва доловими, подобни на шумоленето на увехнали листа, гонени от есенния вятър. Никой не може да се върне от това царство на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон, който превозва душите на умрелите, няма да откара обратно през мрачните води на Ахерон нито една душа натам, дето ярко свети слънцето на живота. Душите на умрелите са обречени на вечно скръбно съществуване в мрачното царство на Хадес.

В това именно царство, до което не стигат нито светлината, нито радостта, нито скърбите на земния живот, управлява Зевсовият брат Хадес. Той седи на златен престол с жена си Персефона. Нему служат неумолимите богини на отмъщението, ериниите. Страшни, те преследват с бичове и змии престъпника; не му дават нито миг покой и го измъчват с угризения на съвестта;  никъде не може да избяга от тях жертвата им, те ще я намерят, където и да се скрие тя. До престола на Хадес седят съдиите в царството на умрелите – Минос и Радамант. Все тук, до престола, е и богът на смъртта Танатос с меч в ръка, с черно наметало, с грамадни черни криле. Гробна студенина вее от тези криле, когато Танатос прелита до леглото на умиращия, а да отреже с меча си кичур коса от главата му и да му вземе душата. До Танатос са зловещите кери. Яростни се носят те на своите криле по бойното поле. Керите ликуват, като виждат как един след друг падат сразените герои; те впиват кървавочервени устни в раните на сразените, стръвно пият горещата им кръв и изтръгват от телата душите им.

Цербер и Херакъл, 530 г.пр.н.е.

Пак тук, до престола на Хадес, е и прекрасният млад бог на съня, Хипнос. Той нечуто се носи на своите криле над земята с главички от мак в ръце и лее от рог сънотворно питие. Нежно допира той вълшебния жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок сън.

Реят се в мрачното царство на Хадес и боговете на сънищата. Има измежду тях богове, които дават пророчески и радостни съновеидения, но има и богове на ужасни, потискащи сънища, които плашат и измъчват хората. Има богове и на лъжливи сънища; те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибе;.

Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасният призрак Емпуза, с магарешки кака. Той, след като подмами в нощната тъмнина с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела. Там скита и чудовищната Ламя; тя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта. Над всички призраци и чудовища властва великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди по пътища и край гробища с цялата си ужасна свита от стигийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество; но пак тя е и единствената помощничка против магьосничеството за ония, които я почитат, и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, ѝ пренасят в жертва кучета.

Ужасно е царството на Хадес и омразно е то на хората.