Раждането на Локи – бог на хитростта

Локи, син на великана Фарбаути и на богинята Лауваю, бил същинско страшилище. Връзките между богове и великани била забранена, но няколко богове си взели великани за съпруги. Това било и първата страшна поличба – раждането на Локи от божество и великан, рожба на забраненото. По-късно Локи смесил кръвта си с Одиновата и двамата станали кръвни братя и така Локи станал един от асите-богове.

Децата на Локи

С раждането си, Локи донесъл злото в света, а нравът му бил ужасен. Отрочетата от жените, които го дарявали с наследници, все чудовища; децата на ледената великанка Ангербода: първородният син свирепият вълк Фенрир; змията Йормундганд; страшната вещица Хел. В началото децата живеели с майка си в Йотунхейм. Богвете в Асгард провидяли, че децата на Локи могат да причинят големи беди, но понеже не можели да ги убият, една нощ по заповед на Один, завързали Ангербода, запушили ѝ устата и отвлекли децата ѝ.

“Децата на Локи”, 1920, Willy Pogany

Фенрир

Подир хрумката на Один да държи под око кръвожадния вълк Фенрир в Асгард, неспокойство царяло в царството. Боговете не били много спокойни такъв звяр да бъде в царството, а само Тор се осмелявал да го храни, истински смелчага – все пак бил син на великанка. Но Фенрир не спирал да расте. Звярът ставал твърде мощен и боговете започнали да се страхуват от него, затова измислили начин да го оковат във вериги без да се усети – предложили му облог. Ако има достатъчно сили да строши веригите, които му поставят печелил. Фенрир изпълнил облога и ги строшил, но боговете предложили втори път с по-здрава верига – и нея строшил. Один пратил слугата на Фрей – Скирнир – при елфите на мрака да изковат най-здравата верига за вълка. Елементите за веригата били най-чудни: изковали окови от звука на котешките стъпки, женската брада, корените на планината, мечите жили, дъх на риба и птича слюнка. Нарекли веригата Глейпнир, а на допир била тъй фина, като коприна.
Предложили на вълка да отидат на остров Люнгви в езерото Амсвартнир да го завържат с Глейпнир, но вълкът не бил глупав – разбрал, че веригата е специална.

Йормундганд, исландски манюскрипт, 17-ти век

Съгласил се, но при условие един от боговете да сложи ръка на муцуната му. Така щяло да се покаже добра воля от асите. Боговете се съгласили и вързали Фенрир и само Тир поставил ръка на муцуната му, но боговете сетне отказали да отвържат веригата и Фенрир побеснял откъснал ръката на Тир. Колкото и да бил бесен Фенрир, трябвало да изчака Рагнарьок – краят на света – за да бъде отново на свобода.

Йормундганд

Один трябвало да предприеме нещо и срещу Йормундганд – знаел, че в последната битка Рагнарьок, Тор ще умре от отровата на змията в люта битка, затова запратил все още малкото змийче в морето. Там започнало да расте, и толкова порасло, че тялото му обиколило цял Мидгард и захапало опашката си. Никой не смеел да лови риба, нито да припари до обитанието на Йормундганд, освен Тор, който ловял грамадното чудовище с волска глава набучена на кука.

Йормундганд и Тор впили омразни очи един в друг, но накрая великанът Хюмир прерязал влакното и Йормундганд потънал обратно в морето.

Хел

Тор и Йормундганд, Emil Doepler, 1905

Третото дете на Локи от Ангербода – вещицата Хел – Один заточил в Нифелхейм – царството на Леда. Там тя станала господарка на подземното царство – ни жива, ни мъртва. В нейното царство попадали не войните паднали в битка, а другите – от болест, несгода, старческа изнемога; както и всички чудовища, животни, великани и джуджета. Нейните прибори били крайно красноречиви за царството и ролята ѝ в световете: чинията, от която се хранела била Хунгр – Глад; ножът ѝ Султ – Недоимък; леглото ѝ Кор – Болнишки одър, а покривката на леглото – Бликяндабол – Заслепяваща несгода. Именно нейният черно-червен петел щял да изпее последната песен – кукуригането, с което ще се оповести Рагнарьок – Краят.

За най-злите деяния на Локи, дъщеря му вещицата Хел, помагала с охота. Номерата им довели до смъртта на двама от синовете на Один, а Хел ги задържала в царството си до битката Рагнарьок, здраво държаща ги в обятията на мрака.

Смъртта на децата на Один – най-тъжният момент в историята на боговете, поради всеотецът-баща бил ясновидец, и не можал да предотврати смъртта им. Добре съзнавал неизбежността, както и унищожението на света и не могъл нищо да направи, за да спре това. Именно в това била мъдростта – дори той, великият Один, бил безпомощен пред съдбоносните събития.

Битката на обречените богове, Friedrich Wilhelm Heine, 1882