Древност и митът за Зевс

Най-популярният мит разказва за родоначалниците на Олимпийските игри, именно Зевс и Херакъл/Херкулес. Обичаят да се провежда на всеки четири години, както и наименованието „олимпийски игри“, са дело на Херакъл, който след като свършил 12-те си изпитания/трудове, построил стадион в чест на баща си Зевс. Стадионът (на гръцки: στάδιον, на латински: стадион, „сцена“),  измерил с 200 стъпки по права линия. Според традицията, първият олимпийски шампион е Короб, готвач от град Елис. Надписите открити в Олимпия, свидетелстват за началната година 776 г. пр.н.е., със състезания по бягане, хвърляне на дискос и копие, състезания по скачане, борба, бокс, конни събития.
(Митове за Херкулес тук)

Трима бегачи изобразени на амфора 332-333 г.пр.н.е., Британски музей

Ритуални жертвоприношения в чест на бог Зевс. Известната статуя на Фидий стои в храма му в Олимпия. Но и в чест на Пелопс, който е божествен герой и митичен цар на Олимпия, който е известен и със състезанието си с колесници с крал Еномас от Писатис. Всички харесвали състезанията, дотолкова им се възхищавали, че стихове и статуи увековечавали епичността, храбростта и спортсменството. Олимпийските игри били най-тачени, но те самите били част от един по-голям спортен цикъл наред с Панхеленските игри, Питийските игри, Немейските игри (една от задачите на Херакъл бил да пребори немейският лъв: „ Като метнал на яките си плещи убития лъв, Херакъл се върнал в Немея, принесъл жертва на Зевс и като спомен за първия си подвиг положил началото на Немейските игри.“)и Истмийските игри.

Концептуално изображение на статуя на Зевс в Олимпия

Римският император Адриан, посвещава храм на Зевс, издига статуя на Зевс от слонова кост на храмовата цела, като фронтоните били украсени с много статуи на известни мъже. На свой ред, атиняните от благодарност към почитта на Зевс, построяват статуя на императора зад храма. Статуи и скулптури не оцеляват от тогава като разрушението на храма все още е мистерия относно начинът, по който е бил съборен, въпреки че има предположение, че заради земетресение през византийския период, не оцелели.

В древните ритуали е запалването на огъня. Прави се месеци преди игрите в храма на богиня Хера, съпругата на бог Зевс, в Олимпия. Изпълнява се от жрица с помощта на десет девици-весталки (Vestal Virgins). Запаленият огън се поставя върху параболично огледало, което фокусира слънчевите лъчи. После, жрицата запалва факела на първия носител на щафета, който отнася пламъкът до стадиона на града-домакин. Древността повлиява на съвремието, като през летните игри на 1936 г., Третия райх популяризира тази част от традицията с факелното шествие и пренасяне на огъня на стадиона.

В отминали времена, класическата епоха, игрите били пет дни. В първия ден участниците полагали клетва пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). Полага се жертвоприношение – шопар, върху който клетвата от участниците се полагала за спазване на правилата, инак в противен случай, се налагала тежка глоба и изключване от игрите без право на връщане.

Тогава участниците били само гърци, които трябвало да бъдат свободни, не роби, неосъждани – всичко това било от голямо значение, тъй като игрите са и вид религиозна служба в чест на боговете и тяхното могъщество (все пак градът Олимпия е кръстен на Олимпус – планината на боговете). „Варвари“, роби и осъдени, не можело да се състезават.

Модел на Олимпия в Древна Гърция както е изглеждала около 100 г.пр.н.е., Британски музей

Древна връзка

Средиземноморието и неговите райони имат много общо и в игрите и спорта. В Древен Египет и Месопотамия има изобразени атлетични сцени в гробници на царе и техните благородници, но няма свидетелства за редовни състезания. Минойците обаче имали състезания с колесници в религиозни и погребални церемонии, а микенците възприемат минойските спортни традиции, в които имало гимнастика, скокове, бягане, борба и бокс.

Омировите герои постоянно участват в атлетически състезания с почит към мъртвите. Илиада има състезания с колесници, бокс, борба, както и фехтовка, стрелба с лък и хвърляне на копия, а в Одисеята се добавят и дълъг скок и хвърляне на диск.

Според Аристотел първите Олимпийски игри са през 776 г. пр.н.е., а археологически находки потвърждават приблизителният период около 8-ми век пр.н.е. като реален старт на тази спортна традиция.

Релеф изобразяващ борба, гробница на Птахотеп (25-24 в. пр.н.е.)

Олимпийските игри в близкото съвремие

Съвременните олимпийски игри се считат за едно от най-големите спортни мероприятия в света. Участват над 200 държави, провежда се на всеки четири години. Барон Пиер дьо Кубертен основава Международния олимпийски комитет (МОК) през 1894 година и оттогава до ден днешен, Олимпийските игри е събитие от световно значение. По-късно, се добавят Зимни олимпийски игри (вкл. зимни спортове – като ски, хокей и др.), Параолимпийски игри (хора с увреждания), Младежки олимпийски игри (от 14 до 18 г.), Глухите олимпиади и Специалната олимпиада.

В древността, игрите са се провеждали на всеки четири години в светилището на Зевс в Олимпия. Представители имало на няколко градове-държави в Древна Гърция, а войните между тях се прекратявали по време на игрите – това мирно време било известно като „олимпийски мир/примирие“. Въпреки че за такова примирие няма доказателства и се смята за съвременен мит, то идеята в съвремието остава в този вид – спортсменство и уважение към древната традиция. По време на тези игри, от различни посоки се събирали в Олимпия, с вярването, че Зевс ги пази от войни и пререкания, докато стигнат дестинацията.

Робърт Гарет (САЩ) печели златен медал, хвърляне на диск, 1896 г., Атина

Когато през 1766 г. археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки, а през 1875 г. продължават под германско ръководство, тогава олимпийският дух се съживява отново и се разпространява из Европа. Дори френският барон Пиер дьо Кубертен е на мнение, че слабото телесно състояние на френските войници е в основата на погрома над французите във Френско-пруската война (1870-1871 г.). Той използва игрите за подобряване на физическата подготовка, но и като дипломатически инструмент за международно разбирателство. Кубертен  допълва : „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“. 

“Citius, Altius, Fortius” – латинският израз означаващ „По-бърз, по-висок, по-силен“ е предложен от Кубертен (приятелят му свещеник Анри Дидон го измисля), който отразява идеално древната традиция на мъжество, кураж и себеусъвършенстване отвъд границите на човешкото, та чак до границите на божественото.

Девизът става официален за игрите през 1924 година. Той бива допълнен от идеалите на Кубертен, които се изразяват в следното: „Най-важното в олимпийските игри е не да побеждаваш, а да участваш, точно както най-важното в живота не е триумфът, а борбата. Същественото не е да си победил, а да си се борил добре.“. Така цикълът древност-съвремие бива завършен, а Олимпийските игри се съживяват този път в чест на хората.