Кой е Арес?

Арес е бог на войната и куража, един от Дванадесетте олимпийски богове, син на Зевс и Хера. Древните са виждали в Арес ожесточеността и кръвожадността на войната, но и на доблестта. Поради своята жестокост се смята, че има много общо с тракийските божества, а в Мала Азия скитите всяка година правили празненство, в което се принасяло жертвоприношение в негова чест.

Името Арес (Areios , ἀρή (arē); ἀρά (ara); означава „войнствен/ тълпа в битка/ война“, и се смята, че пред-гръцко божество с тракийски корен бива атрибутиран с тази титла („бог на войната“) . Други божества също биват наричани по подобен начин: Зевс Арейос, Атина Арея, Афродита Арея ( Zeus Areios, Athena Areia, Aphrodite Areia ).

Най-често споменавани спътници на бога на войната са Деймос („Ужас“) и Фобос („Страх“), като според Хезиод са негови деца от Афродита. За сестра на Арес се смята Ерида, която е също богиня на войната, кръвопролитията и насилието.

Други спътници на Арес са: Кидоимос, който е демон на шума в битката, Махай („Битка/Битки“), Хисминай („Акт на непредумишлено убийство“, Полемос (дух на войната), Алала (богиня на бойния вик в битка) и  Хебе („Младост“).

Няма много светилища в чест на Арес. Известни са само няколко като олтарът в Олимпия, храмът в Атинската агора (по времето на Август; тогава се преименува на храм на Марс), естествено скално формирование с името на Арес недалеч от Атина. Смята се, че спартанците го почитали, но без особено голям култ.

Интересна традиция за почит на Арес засвидетелствана от архаична статуя на божеството в окови в Енялиос, която се проявява в Памфилия (Анадола), Сиедра, Ликия и Киликия. Според инструкциите на оракула се прави фестивал за усмиряването на божеството на войната, тъй като тези градове били под постоянна заплаха от пиратски набези. Така вместо да почитат кръвожадността на Арес са го омилостивявали, за да има мир.

Персонификация на божеството на войната може да се види и в Африка, главният бог на царете на Аксум (4 в. сл.н.е.), където е наричан като Арес. Последният цар Езана, споменава: „този, който ме роди, непобедимия Арес“; „моят най-велик бог, Арес, който също ме роди, чрез когото поставих под властта си [различни народи]“.

Символи на Арес: шлем, щит, меч и копие.  

Мит за Арес

Богът на войната, яростният Арес, е син на гръмовержеца Зевс и на Хера. Зевс не го обича. Често той казва на своя син, че му е най-омразният от олимпийските богове. Зевс не обича сина си заради неговата кръвожадност. Да не бил Арес негов син, той отдавна щял да го захвърли в мрачния Тартар – там, дето се мъчат титаните. Само жестоки битки радват сърцето на Арес. Яростен се носи той всред грохота на оръжието, виковете и стоновете на боя между сражаващите се в бляскаво въоръжение, с грамаден щит. Подир него търчат синовете му Деймос и Фобос – ужас и страх, а заедно с тях и богинята на раздора Ерида и сеещата убийства богиня Енюо. Кипи, бушува битката; ликува Арес; воините падат със стонове. Тържествува Арес, когато срази със своя страшен меч войн и по земята плисне гореща кръв. Той убива безразборно надясно и наляво; грамади трупове се стелят около жестокия бог.

Свиреп, бесен, ужасен е Арес, но не винаги той побеждава. Често му се случва на бойното поле да отстъпва на войнствената дъщеря на Зевс Атина Палада. Тя побеждава Арес с мъдрост и със спокойно съзнаване на силата си. Нерядко и смъртни герои надвиват на Арес, особено ако им помага светлооката Атина Палада. Така героят Диомед нанесъл с медното си копие поражение на Арес край стените на Троя. Самата Атина Палада насочила удара му. Надалеч се разнесъл всред войските на троянците и на гърците ужасният вик на ранения бог. Сякаш десет хиляди войни извикали едновременно при влизане в яростен бой- така изревал от болка покритият с медни доспехи Арес. Изтръпнали в ужас гърци и троянци, а бесният Арес се понесъл, обгърнат от тъмен облак, цял окървавен, да се оплаче от Атина на баща си Зевс. Но татко Зевс не искал и да слуша жалбите му. Той не обича сина си, комуто са приятни само разпри, битки и убийства.

Дори ако жената на Арес, най-хубавата измежду богините, Афродита, идва на помощ на мъжа си, когато той в огъня на боя се срещне с Атина, и тогава любимата дъщеря на гръмовержеца Зевс излиза победителка. Войнствената Атина с един удар поваля прекрасната богиня на любовта Афродита. Със сълзи на очи се издига на Олимп вечно младата, чудно хубава Афродита, а зад гърба ѝ се носи тържествуващият смях и се чуват присмехите на Атина.