Кой е Хефест?

Хефест (Ἥφαιστος, Hḗphaistos) е един от боговете на Олимп, син на Зевс и Хера, бог на ковачеството, металургията, дърводелският занаят, каменоделството, огъня и вулканите. Известен с това, че изковава оръжията на боговете, прокуден от майка му Хера, заради недъгавостта му, а според друга версия – прокуден от Зевс, заради намеренията му към Хера.  Съпруга му е невярната богиня на любовта Афродита, като разбира от бога на слънцето Хелиос, че му изневерява с богът на войната Арес, със специална верига ги обвързва и ги влачи до планината Олимп за назидание и срам пред всички богове.

Богът-ковач бива понякога изобразяван като енергичен брадат мъж овална шапка и чук или друг инструмент символизиращ занаятите, които владеел до съвършенство. Често описван като сакат, така и бива изобразяван – приведен, извити крака, ходещ с помощта на тояга. Споменава се в някои митове, как си изработил „стол на колела“, придвижвайки се и работейки над творенията си като демонстрация на сръчност. Според някои тълкуватели на митове, физическото увреждане на Хефест било сходно на това, което ковачите в миналото получавали от отделянето на арсен при металообработването – периферна невропатия и рак на кожата.

Хефест имал собствен дворец на Олимп – привилегия, която малко богове имат, но и място за работата на ковача. В палата имало ковачница, двадесет духала и наковалня, за да може да изработва чудните си творби, на които се радвали безсмъртните богове. В по-късни митове, с помощта на великаните-циклопи Бронтес, Стероп и Аргес, изковава невероятни изделия.

Някои от творенията на бога-ковач са: сандалите и шлемът на Хермес, бронята на Ахил, поясът на Афродита, нагръдникът на Егида, жезълът на Агамемнон, бронзовите клещи на Херакъл/Херкулес, лъкът и стрелите на Ерос и колесницата на Хелиос.

Падението и изгнаничеството на Хефест от Олимп е свързано с няколко мита, които разказват различни версии, но всички приключват с връщането на бога-ковач. Според една версия, Хера изгонва Хефест, заради недъга си , в друга – в опит да спаси майка си от набезите на Зевс, бива изгонен от Гръмовержеца. Кореспондиращо с версията как Хера изгонва Хефест, един мит разказва как той за отмъщение изработил превъзходен златен трон, който не позволил богинята повече да се изправи.

Еквиваленти на бога-ковач в други митологии: Вулкан (римски), Котар-уа-Кхасис (угаритски куц бог-занаятчия), Птах (египетски бог), Уейланд Ковачът (нордическа митология, ковач с физически увреждания), майстор Твастр (индуиски бог), Курдалагон (осетински бог), Азазел (книга на Енох, водач на егрегорите-наблюдатели, майстор научил хората да коват мечове, ножове, щитове и брони).

Епитети за Хефест: „Сакатият/Недъгавият“ (Ἀμφιγυήεις) ; „Влачещият си краката“ (Κυλλοποδίων) ; „Бакърджия“ (Χαλκεύς); „Известният майстор“ (Κλυτοτέχνης) ; „Проницателен, хитър“ или „на много средства“ (Πολύμητις) ; „Етнаетиецът“ (поради това, че работилницата му се предполага, че се намира под вулканът Етна) (Αἰτναῖος) ; „Изобретателният, новаторът“ (Πολύφρων) ; „Много известният/Величественият“ (Ἀγακλυτός) ; „Сажди бог; бог на саждите“ (Αἰθαλόεις θεός).

Храмове и култове: Хефестия (град посветен на Хефест от ликийците), остров Лемнос (целият бил свещен за бога), Патара (според митовете, храмът на Аполон бил изработен от Хефест), село Олимпия (олтар), остров Термеса (наричан „Хиера на Хефест“/“Свещеноо място на Хефест“, ἱερὰ Ἡφαίστου).

Мит за Хефест

Хефест, син на Зевс и Хера, бог на огъня, бог ковач, с когото никой не може да се мери по коваческо изкуство, е роден на светлия Олимп. Родил се като слабо и куцо дете. Разгневила се Хера, когато ѝ показали на нея, богинята, грозния хилав син. Сграбила го и го запокитила от Олимп долу, на далечната земя.

Дълго се носило във въздуха нещастното дете и паднало най-сетне всред вълните на безбрежното море. Смилили се над него морските богини Евринома, дъщеря на великия Океан, и Тетида, дъщеря на морския мъдрец прорицател Нерей Прибрали падналия в морето малък Хефест и го отнесли със себе си дълбоко под водите на беловласия Океан. Там, в лазурна пещера, отгледали те Хефест. Порасъл бог Хефест грозен куц, но с яки ръце, широки гърди и мускулест врат. Какъв чуден художник бил той в своя ковашки занаят! На Евринома и Тетида, които го отгледали, изковал много и великолепни украшения от злато и сребро.

Дълго спотайвал Хефест в сърцето си гняв към майка си, богиня Хера. Накрая решил да ѝ отмъсти, загдето го хвърлила от Олимп. Изковал необикновено красиво златно кресло и го изпратил на Олимп – подарък на майка си. Жената на гръмовержеца Зевс изпаднала във възторг, като видяла чудесния подарък. Наистина само царицата на богове и хора можела да седи на такова необикновено красиво кресло. Но – о, ужас! – едва седнала на креслото, и я обвили яки вериги. Хера се намерила прикована към креслото. Притекли се боговете да ѝ помогнат. Напразно – никой от тях не бил в състояние да освободи царица Хера. Разбрали те, че само Хефест, който изковал креслото, може да освободи своята велика майка.

Тетий получава оръжията на Ахил от Хефест, Anthony van Dyck (1630-1632)

Веднага изпратили бог Хермес, вестителя на боговете, да доведе бога ковач. Като вихър профучал Хермес към края на света, към бреговете на Океана. В миг се понесъл Хермес над земя и море и се озовал в пещерата, където работел Хефест. Дълго молил той Хефест да отиде с него на високия Олимп и да освободи царица Хера, но богът ковач рязко отказал; той не можел да забрави злото, което тя му сторила майка му. Молил, умолявал Хермес – нищо не помогнало. Тогава дошъл на помощ Дионис, веселият бог на виното С гръмък смях поднесъл той на Хефест чаша ароматно вино после втора, а след нея трета, четвърта… Опил се Хефест, сега вече било лесно да правиш с него всичко – да го водиш, където си искаш. Богът на виното Дионис победил Хефест. Хермес и Дионис качили Хефест на едно магаре и го повели на Олимп. Хефест яздел, полюшвайки се. Около него се кършели във весел танец обвити в бръшлян менади с тирси в ръце. Тромаво скачали пияни сатири. Димели факли, чували се силен звън на тимпани, смях, биене на дайрета. А начело вървял великият бог Дионис с лозов венец на глава и с тирс в ръка. Весело напредвало шествието. Най-сетне пристигнали на Олимп. Хефест в миг освободил майка си – сега вече не помнел обидата.

Хефест останал да живее на Олимп построил там на боговете величествени златни дворци и за себе си построил дворец от злато сребро и бронз. В него живее с жена си, прекрасната приветлива Харита, богиня на грацията и красотата.

В същия дворец се намира и Хефестовата ковачница. По-голямата част от времето си Хефест прекарва в своята пълна с чудеса ковачница. По средата стои грамадна наковалня, в къта – огнище с пламтящ огън и духало. Чудно е това духало – не е нужно да се движи с ръце; то се подчинява на Хефестовите думи. Щом той каже и духалото започва да работи, раздухвайки огъня на огнището в ярко лъхащ пламък. Потънал в пот, черен от прах и сажди, работи богът ковач в своята ковачница. Какви чудни произведения изковава в нея Хефест: солидно оръжие, златни и сребърни украшения, чашки и чаши, триножници, които сами се движат на златни колела като живи.

Атина отхвърля ласките на Хефест, Paris Bordone (1555 -1560)

След като привърши работата си и като се изкъпе в благовонна баня от потта и саждите, Хефест отива, накуцвайки и поклащайки се на слабите си крака, на пира на боговете, при баща си гръмовержеца Зевс. Приветлив и добродушен, той често предотвратява готовата да пламне свада между Зевс и Хера. Боговете не могат да гледат без смях как куцият Хефест шета около трапезата, наливайки на боговете ароматния нектар. Смехът кара боговете да забравят свадите си.

Но бог Хефест може да бъде и страшен. Мнозина са изпитвали силата на неговия огън и ужасните, силни удари на грамадния му чук. Дори вълните на бушуващите реки Ксант и Симоис укротил при Троя със своя огън Хефест. Страшен, той повалял със своя чук и могъщите гиганти.

Велик е богът на огъня, най-изкусният, божествен ковач Хефест; той дава топлина и радост, той е ласкав и приветлив, но и страшно наказва.