Смята се че родината на келтите е Централна Европа и оттам се разселват с времето на юг към Рим, на изток към Тракия, на север към Британия. Състояли се от няколко народа с общ език, култура и религия, но така и не са имали обединена единна държава, нито са могли да обединят различните си кланове като един общ народ.

Истината е, че има много дебати и несигурност откъде произлизат келтите. За пръв път се споменават от Хекатей като „келтой“ и оттогава транслитерацията „келти“, та до ден днешен. Смята се, че са тръгнали от Мала Азия, и все пак Централна Европа бил „домът им“. Много сведения идват от историческата книга писана от Юлий Цезар, но трябва много да се внимава с такива източници, защото тогава галите (келтските племена на запад и север) са воювали с римляните. Римляните описват британските келти като „диваци хранещи се само с месо и мляко“, докато археологията открива, че са имали развита агрокултура и са се грижили за външния си вид.

Кои са келтите

Малко знаем за келтите, не са били неграмотни, но много от традицията им е била предавано устно чрез техните жреци друидите. Повечето сведения, които се запазват за тях са от древногръцките и древноримските автори, и разбира се археологически открития. Науката още не е достигнала единно становище кога и как се е зародила келтската култура и бит, но се взима като хипотетично начало „Халщатската култура/период/местност“ (на името на археологически австрийски обект, 800-500/450 г. пр.н.е.). Още една келтска култура сякаш изниква през 5-ти век пр. Хр. и се нарича „латенска“ на името на археологическия обект в Швейцария (500-450 г.пр.н.е.) и се характеризира с витиевати и геометрични украси.

Първо хилядолетия преди Христа, келтската общност се разединява и разселва по различни части из Европа: Франция, Германия, Британия, Ирландия, България. Други достигат до Мала Азия (в други тълкувания се говори, че са тръгнали от Мала Азия към Европа) – не е известно кога е протекла и как тази експанзия, затова има различни тези за пътя на келтите. Наименованието „келти“ се използва от гръцкия историк Хекатей през 517 г.пр.Хр. с формата „келтой“, но най-вероятно самите келти не са се наричали помежду си така. Римляните обаче ги назовавали, тези които живеели в земите на днешна Франция като „гали“, а тези които живеели в Британия – „британи“ или „брити“.

Римляните завладели повечето келтски владения през последното хилядолетие преди Христа и първите столетия след Христа. Това оставя своя отпечатък и повлиява силно на келтската култура, като в Галия, както и на други места, келтският език почти изцяло бива изместван от латински, а през 5 век пр. Хр. германски племена започнали своите миграции из Европа и там, където се заселвали били стари територии на разпадащата се Римска империя със силна келтска култура. Келти останали предимно в Югозападна Англия, Уелс, Бретан (Северозападна Франция) и Ирландия, където никога не е имало нашествия на римляните, затова и там се запазва келтската митология и култура в най-чист вид, и на второ място в уелските предания.

Келтска митология

Келтската култура и митология все още е мистерия. Учени все още спорят как се е зародила келтската митология и кога, техният строеж дори. Донякъде се наблюдава запазване на религиозни ритуали и спомени за героични подвизи.

В древния свят, както и при келтите, митовете се разнасяли и помнели от поети и разказвачи, които ги предавали от поколение на поколение. Също така, техните свещослужители, които се наричали друиди, помнели и разказвали и съхранявали древното познание, което никога не записвали. Това представлява трудност за съвременната наука, тъй като се взимат предвид други източници (римски и гръцки), и е трудно с точност да се говори за келтската култура, като я съхранявали толкова добре устно.

Интересно е, че в Ирландия келтите използвали писмен език наречен „оам“, но тъй като бил тромав, бива използван за кратки надписи. Когато през 6 в. започнали да се строят християнски манастири и църкви, монасите записвали и преписвали келтските митове на телешка кожа (велум) отново и отново, и така учените предполагат, че така започнали да се дублират разни митове с малко по-различни версии всеки път.

Ирландските и уелски митове датират предимно от 12 в., а оригиналните дохристиянски предания се записвали от християнски монаси, затова в митовете се разказва и за езическия свят на героите и боговете, а понякога и за ранното Средновековие, когато било въведено християнството.

Ирландските и уелските митове на келтите се разделя на четири части: за битки, приключения, пътешествия и пиршества. Учените обаче ги разделят на цикли или групу, обединени според мястото на действието или основната тема. Така се получават следните наименования: „Митологичен цикъл“,„Ълстърски цикъл“, „Фениански цикъл“, „Мабиногион“.

Тъй като има малко фактологични податки, които да покажат пълната картина на келтското общество и съществуване, то науката доказва само някои добри паралели. Например класическите автори описват келтите като хора отдадени на яденето, пиенето и празнуването, а келтската митология потвърждава това. Най-известните герои Кухулин и Фин Мак Куул са вдъхновяващи митологични персонажи, но засега не могат да се свържат с реални исторически личности.

Келтското общество е било йерархично, като селяните са най-долу, воините най-горе по стълбицата, друидите били законотворци, но не командвали, а давали мъдрост и съвет.

Ирландия – пазителят на митовете

От изброените цикли, „Митологичния цикъл“ е от традиционните групи ирландски митове. Той е на базата на един от основните източници наречен „Книга на нашествията“, който е писан през Средновековието (11 век) и е характерен с това, че представя дохристиянския свят. В тази книга са описани нашествия, борби и властване на различни народи над Ирландия, а учените се опитват да проследят дали митологичните народи имат връзка с реални исторически такива и колко от това съответства на реалната история – засега няма сигурни сведения.

Първите жители според книгата били форморите, които се защитавали от нашествия и нахлувания на партолони и немеди, но нападателите след тях, Фиър Болг, били по-сериозната заплаха. Форморите принудително сключили с тях мир. Четвъртият народ бил този на Тууха Дай Данан – вълшебен и свръхестествен народ, който имал общо с форморите, но макар и да имали кръвно родство, то между тях избухнала война. Тя се превърнала в седемгодишен конфликт, спечелил най-накрая от Тууха Дай Данан във втората битка при Мойтура. Сред останалите митове в цикъла са трагичната история за децата на Лир и легендата за любовта на принц Мидир към красивата Айдийн.