Името на Нефритения император било Ю Хуан. Наричали го също Небесния император или Върховния владетел. Той бил заобиколен от стотици служители, които били безсмъртни с голямо влияние върху всичко на земята – от метеорологичните условия до помощ за хората.

Интересно е, че малко хора знаели как Ю Хуан се издигнал до Небесен император. Преди хиляди години в Китай, две могъщи владетелски фамилии воювали – Джу и Шан. Джоу Син, който бил царят на Шан, и неговата нечестива наложница, имали славата на много зли. Отнасяли се жестоко към поданиците си. След поражението им от У, който бил царят на Джу, китайският народ приветствал победата. Помогнал му Дзян Дзъя, който след победата У му възложил да награди всички, които се сражавали храбро в двете армии, а за най-смелите – безсмъртие и възнесение в рая. Дзян Дзъя направил най-безстрашните военачалници в богове. След всичко това, У предложил Дзян Дзъя да бъде следващият Нефритен император, заради благородството и качествата му. Дзян не знаел дали да приеме, скромно замълчал.  

Един военачалник на име Джан, който не получил безсмъртие, излязъл напред и паднал ничком на колене благодарейки, че са го направили следващия Нефритен император. У и Дзян били толкова изненадани от случващото се и не казали нищо. Така според легендата, Джан станал Ю Хуан, Нефритения император – с хитрост и правилна възможност. А Дзян Дзъя трябвало да се задоволи с поста, който Ю Хуан му предоставил – пръв министър.

Императорът управлява

Нефритеният император, след коронацията си, се проявил като справедлив владетел. Въпреки съмнителното му издигане. Една от най-важните му задачи включвала „боговете на домашното огнище“ – те имали за задача да наблюдават, записват и докладват на Нефритения император за делата на хората. Така той водил отчет и знаел за деянията им. Докладите били в последния лунен месец на всяка година, когато се записвали заедно със забележките на самия владетел. При смъртта на някой човек, според записките се преценявало дали да се прероди в човек или животно.

Понеже Нефритения император не се занимавал директно с простосмъртните, хората не отправяли молитви и приношения към него, а към неговите служители и придворни. Така те си осигурявали по някоя добра дума пред владетеля.

Даровете на Си Уанму

Нефритения император и обкръжението му

На планината Кунлун обитавали безсмъртни, Нефритения император и жена му Си Уанму. Тя била най-важната личност след императора поради това, че можела да превръща хората в безсмъртни с нейните праскови на безсмъртието или еликсира на вечния живот. БИла наричана още Дзин Му („Златната майка“) или кралицата майка на Запада.

Безсмъртния Ди Дзюн бил гневен на Стрелеца И, защото стрелецът трябвало да изплаши синовете му – Десетте слънца. Обаче той погубил девет от тях, затова го принудил да остане на земята и да живее като смъртен. И посетил Си Уанму и я помолил да го направи пак безсмъртен. Богинята му дала еликсир в шишенце, но не бивало да изпива цялото съдържание, инак ще се възнесе в рая и ще заживее само при безсмъртните.

Стрелецът И се стреснал и не взел шишенцето веднага. Съпругата му, Чан Ъ, която също искала безсмъртие, но не искала да се възнесе само при боговете, се допитала до един астролог за съвет. Той предсказал, че може да заживее на Луната, далеч от хората, но и далеч от боговете.

Така Чан Ъ погълнала цялото съдържание на шишенцето и се възнесла на Луната. Еликсирът, който бил предназначен за И от Си Уанму, обрекла Чан Ъ на самотен живот, защото освен нея, на Луната имало само един заек и един старец. Тежък урок имала да научи, че даровете на Си Уанму могат да са добри, но са могъщи, а и понякога опасни.