Кой е Зевс

Главното и предвождащо божество на старогръцкия пантеон, Зевс е и богът на гръмотевиците и светкавиците. Властва в Олимп, планината на боговете, откъдето управлява и света. Син е на титаните Рея и Кронос. Братята му са Хадес, Посейдон; а сестрите му са Хера (която му е и жена), Хестия и Деметра.

Като главен бог в пантеона на боговете на Олимп, Зевс често бива описван като управляващ съдбините на хора и богове, заложил доброто и лошото по света, както и срама и съвестта, управляващ съдбата на всичко (интересно е, че в други митове, Зевс е подвластен на Мойрите – равновесните сили на нишките на съдбата).  Създател и поддържащ обществения и божествен ред, Зевс бива отгледан от планинската нимфа Амалтея на остров Крит, така бил спасен от ужасната участ на ревнивия Кронос, който искал да погълне невръстния Зевс, но Рея го измамила (дала му омфаличен камък наместо детето). Когато пораснал, Зевс почерпил Кронос с вино, което накарало Кронос да повърне погълнатите от него братя и сестри на божеството, и така започнала войната между боговете и титаните.

Потомството на Зевс е пословично голямо. Няколко имена: Загрей, Ахил, Персофона (майка: Деметра); Хефест, Арес, Илития, Феба (майка: Хера); Аполон и Артемида (майка: Лето); Хермес (майка: Мая); Атина (майка: Метида); музите на изкуствата (майка: Мнемозина); трите мойри (майка: Темида); и още много други от нимфи и смъртни жени.

Митът за раждането на Зевс

Кронос не бил сигурен, че властта ще остане завинаги в негови ръце. Той се страхувал, че и срещу него някой ден ще се вдигнат децата му и ще го обрекат на същата участ, на каквато той обрекъл баща си Уран. Страхувал се от децата си. И заповядал на жена си Рея да му донася децата, които се раждат, и безмилостно ги поглъщал. Рея изпадала в ужас, като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон.

Рея не искала да загуби и последното си дете. По съвета на родителите си Уран – Небето, и Гея – Земята, тя се оттеглила на остров Крит и там, в дълбока пещера, ѝ се родил най-малкият син Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от входа на пещерата млади курети удряли щитовете с мечовете си всеки път, когато малкият Зевс заплаквал, за да не чуе плача му Кронос и да не постигне и Зевса участта на братята и сестрите му.

Митът как Зевс сваля Кронос

Порасъл и възмъжал прекрасен и могъщ бог Зевс. Той се опълчил срещу баща си и го принудил да върне отново на бял свят децата, които бил погълнал. Едно след друго повърнал Кронос децата си – богове, прекрасни и светли. Те подели борба с Кронос и с титаните за владеене на света.

Ужасна и упорита била тази борба. Децата на Кронос се укрепили на високия Олимп. На тяхна страна застанали и някои от титаните, а първи – титанът Океан и дъщеря му Стикс с децата си Усърдие, Мощ и Победа. Борбата била опасна за боговете олимпийци. Могъщи и страшни били техните противници – титаните. Но на помощ на Зевс дошли циклопите. Те му изковали гръмове и светкавици, които Зевс хвърлял по титаните. Борбата продължавала вече десет години, а победата не клоняла нито на едната, нито на другата страна. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята сторъките великани – хекатонхейрите; повикал ги на помощ. Страшни, грамадни като планини излезли те от земните недра и се хвърлили в боя. Те къртели от планините цели скали и ги хвърляли върху титаните. Със стотици скали летели срещу титаните, когато те се приближили до Олимп. Застенала земята, грохот изпълнил въздуха, всичко наоколо се тресяло. Даже Тартар потръпвал от тази борба. Зевс хвърлял една подир друга огнени светкавици и хванал цялата земя, моретата закипели, гъст смрадлив пушек забулил всичко.

Накрая могъщите титани отстъпили. Тяхната сила била сломена, те били победени. Олимпийците ги оковали и ги хвърлили вдън мрачния Тартар във вековната тъма. Пред яките медни врати на Тартар застанали на стража сторъките, хекатонхейрите, за да пазят да не би да се изтръгнат пак от Тартара на свобода мощните титани. На властта на титаните в света бил турен край.

Митът на борбата между Зевс и Тифон

Но борбата не свършва с това. Гея – Земята, страшно се разсърдила на олимпиеца Зевс за това, че той постъпил така жестоко с нейните деца – победените титани. Тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой разтърсил въздуха. Лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Буйни пламъци се виели около Тифон, а земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Но Зевс Гръмовержец смело се нахвърлил върху него; започва се бой. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, затрещели гръмотевици. Земята и небето се разтърсили до основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по време на борбата с титаните. Моретата закипявали, щом се доближал до тях Тифон. Със стотици сипел огнените си стрели-светкавици гръмовержецът Зевс; като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните буреносни облаци. Зевс превърна в пепел и стоте глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; от тялото му се излъчвала такава силна топлина, че всичко наоколо се топяло. Зевс сграбчил тялото на Тифон и го запокитил вдън мрачния Тартар, който го бил създал. Но и от Тартара Тифон все още бил страшен за боговете и за всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; от него и от Ехидна, полужена-полузмия, се родили страшното двуглаво куче Орфо, адското куче Цербер, лернейската хидра и Химера; често разтърсва Тифон земята.

Боговете олимпийци победили враговете си. Никой вече не бил в състояние да се съпротивява на властта им. Те можели сега спокойно да управляват света. Най-силният от тях, гръмовержецът Зевс, взел за себе си небето, Посейдон – морето, а Хадес – подземното царство, царството на душите на умрелите. А земята останала в общо владение. Но макар че синовете на Кронос си поделили властта над света, все пак над тях царува повелителят на небето Зевс; той властва над хората и боговете, той управлява всичко в света.

Митове по сборника на А. Кун