Коя е Атина Палада?

Богиня Атина е една от 12-те олимпийци на свещената планина Олимп, дъщеря на Гръмовержеца Зевс, като според една версия, била родена от челото му чрез партеногенеза (непорочно зачатие). Тя бива асоциирана с войната, мъдростта, ръчния труд и е патрон и пазител на града именуван в нейна чест (град Атина), оттам и цялото наименование Атина Палада (Палада от Polias/Poliouchos/Polis, „град-държава“). Изобразявана като жена-войн (при римляните богиня Минерва), повеждала войниците напред с наименованието Атина Промахос (Athena Promachos, Ἀθηνᾶ Πρόμαχος, „Атина, която се сражавала на първа линия“).

Атина е първоначално почитана в така наречената „егейска цивилизация“ (3000-1000 г. пр.н.е., бронзова епоха). Шведският учен Мартин Нилсон предлага тезата, че минойските статуетки на богиня със змии, са ранни образи на богинята. Към това допълва, че може би в миналото е била богиня бухал или богиня на птиците.
Британският учен Джейн Харисън твърди, че докато Атина като персонаж навлиза в изкуството, тя: „преобразува напълно животинската си форма, преобразува формите си на змия и птица, които някога е носила, до атрибути, но понякога в чернофигурни вази тя все още се появява с крила.“ В подкрепа на тази теза, в „Одисея“ тя се преобразява в орел.

В „Метаморфози“ на Овидий, Атина понякога се споменава като „Тритония“, произлизащо от друга версия как богинята се била родила (среща се и като „Тритогенея“, Τριτογένεια – „родена от Тритон“). Според мита, приемният ѝ баща Тритон (морско божество) я отгледал с родната си дъщеря Палада, оттам и версията, че Атина се родила от река или езеро (от самата вода, морска богиня).

Тритония може да се отнася и до триада (троен символ; някои учени предполагат връзка с ригведическия бог Трита) или като „трета родена“ – тук няколко версии могат да се разгледат: трета родена след близнаците Аполон и Артемида (въпреки че в други легенди е посочена като първо дете на Зевс); родена от Зевс, Метис и самата нея; символизма на тримата братя Зевс (небе), Посейдон (вода) и Хадес (огън, земя), които си поделят света и Атина бива родена от небето (един от тримата братя).

Силно влияние за персонажа на богиня Атина се вижда от Изтока – Ищар, Иннана, Анат. В гръцката митология може да се открие намека, че Атина пътува из Северна Африка – реката на Тритон (Либия) и Флегърската равнина.

Раннохристиянският период не се отнася ласкаво към богинята, както в древността. Например, Климент Александрийски и Фримикус заклеймили Атина като представител на всичко най-лошо от езичеството, както и я обявяват за „неморална“.  Смята се обаче, че много характеристики на Дева Мария биват взети от нея (девойка-войн, целомъдрена, защитница). По-късно през Средновековието, Атина бива изобразявана на гербове подчертаващи благородническия произход на съответните фамилии.

Атина в изкуството

Освен в древността, Атина била почитана и през 16 и 17-ти век, като олицетворение на женственост и сила. Така били представяни женските владетели от това време, като например Елизабет Първа, наричана още „нова Минерва“ и „най-великата богиня сега на земята“.

Художникът Питър Пол Рубенс изобразява Атина като покровителка и наставник на Мария Медичи, и дори в една от късните си картини, Медичи е представена като самата Атина.

Екатерина Втора, представена от скулпторът Жан Пиер Антоан Тасар, също заема лика на богинята.

Най-известния храм на богинята е Партенона извисяващ се в град Атина, кръстен на войнското ѝ прозвище Атина Партенос (Παρθένος, „девица“ -> богинята била смятана за такава, символ на чистота).

Други градове, на които Атина е патрон: Аргос, Спарта, Лариса, Линдос, Гортин.

Епитети

Епитети за Атина: Атритон (Άτρυτώνη „неуморната“), Партенос (Παρθένος „дева“), Промахос (Πρόμαχος „онази, която се бие отпред“), Ergane (Εργάνη „работливата“) я сочи като покровителка на занаятчиите, атиняните понякога просто наричали Атина „Богинята“, hē theós (ἡ θεός), Арея (Αρεία), Хипия (Ἵππια „на конете“, „конница“) визирайки изобретяването от нея на бита, юздата, колесницата и каруцата., Aíthyia (αἴθυια, „гмуркач“-> гмуркащи се видове птици; фигуративно „кораб“), Кидония (Κυδωνία), Атина Промахорма (Προμαχόρμα), Атина Хигия (Ὑγίεια, т.е. персонифицирано „Здраве“, след като вдъхновява лекар за лечение).

Епитети от Омир: Глаукопис (γλαυκῶπις), което обикновено се превежда като „светлоок“ или „с блестящи очи“, glaúx (γλαύξ, “малка сова”) е от същия корен, вероятно според някои, поради отличителните очи на птицата, Тритогенея (Τριτογένεια – Може да означава различни неща, включително „роден от Тритон“, което може би показва, че едноименното морско божество е неин родител според някои ранни митове).

Мит за раждането на Атина

Богиня Атина Палада била родена от самия Зевс. Той, гръмовержецът, знаел, че богинята на разума Метис ще има две деца: дъщеря Атина и син с необикновен ум и необикновена сила. Мойрите, богините на съдбата, открили на Зевс тайната, че синът на богиня Метис ще го свали от престола и ще му отнеме властта над света. Изплашил се великият Зевс. За да избегне страшната съдба, която му предвещавали мойрите, той, след като приспал богиня Метис с любезни думи, я погълнал, преди да била родила дъщеря си, богинята Атина.

След известно време Зевс усетил ужасно главоболие. Тогава повикал сина си Хефест и заповядал той да се разреже главата, за да го спаси от непоносимите болки и шум в нея. Хефест силно замахнал с топор, с един удар разцепил черепа на Зевс, без да му причини вреда, и от главата на гръмовержеца излязла на бял свят властната и войнствена богиня Атина Палада. В пълно въоръжение, с блестящ шлем, с копие и щит се възправила тя пред учудените очи на боговете олимпийци. Страшно размахала тя лъскавото си копие. Бойният ѝ вик се разнесъл далеч по небето и светлият Олимп се разтърсил до основи. Прекрасна, величествена стояла тя пред боговете. В сините очи на Атина светела божествена мъдрост; цялата тя сияела с чудна, неземна, властна красота. Боговете славели родената от главата на татко Зевс любима негова дъщеря, защитничка на градовете, богиня на мъдростта и знанието, войнствената и непобедима Атина Палада.

Атина покровителства героите на Гърция, дава им своите пълни с мъдрост съвети и им помага – неустрашима – във време на опасност. Тя пази градове, крепости и техните стени. Дава мъдрост и знание, учи хората на изкуства и занаяти. И момичетата в Гърция тачат Атина, задето ги учи на ръкоделие. Никоя измежду смъртни и богини не може да се мери с Атина по изкуство да тъче. Всички знаят колко опасно е да се състезават с нея по това, знаят колко скъпо платила Арахна, Идмоновата дъщеря, която пожелала да надмине Атина в това изкуство.

Мит за Атина и Арахна

По цяла Лидия се прочула Арахна с изкуството си. Нимфите от склоновете на Тмол и от бреговете на златоносния Пактол често се събирали, за да се любуват на работата ѝ. Арахна изтъкавала от нишки, подобни на мъгла, тъкани прозрачни като въздуха. Тя се гордеела, че в света няма равна на нея по тъкаческото изкуство. Веднъж тя се провикнала:

– Ако ще, и самата Атина Палада да дойде да се състезава с мене! Няма да ме победи не ме е страх от състезанието.

И ето че пред Арахна застанала като беловласа и сгърбена бабичка богиня Атина и ѝ рекла:

– Не само зло носи със себе си старостта, Арахно; годините донасят и опит. Послушай съвета ми: стреми се да надминеш само смъртните с изкуството си. Не предизвиквай богинята за състезание. Смирено я помоли да ти прости  за твоите надменни думи. Богинята прощавала на онези, които ѝ се молят.

Арахна изпуснала от ръце тънката прежда, гневно блеснали очите ѝ. Уверена в своето изкуство, тя отвърнала смело:

–  Ти си неразумна, бабо. От старост си оглупяла. На снахите и дъщерите си давай такива наставления, а мене ме остави на мира. Аз ще съумея и сама да се справя. Каквото съм рекла, то ще бъде. Защо не дойде Атина, защп не иска да се състезава с мене?

– Ето ме, Арахно! – извикала богинята, като взела отново истинския си образ.

Нимфите и лидийските жени се поклонили ниско пред любимата Зевсова дъщеря и ѝ отдали почести. Само Арахна мълчала, Както небосклонът пламва в ранна утрин с червена светлина, когато литва на небето върху блестящите си криле розовопръстата Зора – Еос, така се изчервило от гняв лицето на Атина. Арахна държи на решението си, все още страстно желае да се състезава с Атина. Тя не чувства, че я застрашава близка гибел.

Започва състезанието. Великата богиня Атина изтъкала покривка, , върху която изобразила по средата величествения атински акропол, а на него своя спор с Посейдон за власт над Атика. Дванадесет светли богове от Олимп, а всред тях баща ѝ, Зевс Гръмовержец. Седят като съдии по тоя спор. Вдига земетресец Посейдон своя тризъбец, удря с него една скала и от безплодната скала бликва солен извор. А Атина, с шлем, щит и егида, изсилва копието си и го забива дълбоко в земята. Оттам израства свещеното маслиново дърво. Боговете отсъдили, че победила Атина, като признали нейния дар на Атика за по-ценен. По ъглите богинята изобразила как боговете наказват хората заради непокорността им, а наоколо изтъкала венец от маслинови листа. Арахна пък изобразила на своята покривка много сцени от живота на боговете, където те се представят слаби, владени от човешки страсти. А около тия сцени Арахна изтъкала венец от цветя, преплетени с бръшлян. Работата на Арахна била връх на съвършенството; тя не отстъпвала по красота на творбата на Атина, но в нейните картини личало неуважение, дори презрение към боговете. Страшно се ядосала Атина, скъсала работата на Арахна, а нея ударила със совалката. Нещастната Арахна не могла да понесе тоя позор; тя усукала връв, направила примка и се обесила. Атина освободила Арахна от примката и ѝ казала:

– Живей ти, непокорна жено. Но вечно ще висиш и вечно ще тъчеш и това наказание ще продължи и в твоето потомство.

Атина попръскала Арахна със сок от вълшебна трева и веднага нейното тяло се свило, гъстата коса окапала от главата ѝ и тя се превърнала в паяк. Оттогава виси Арахна-паякът, върху своята паяжина и вечно я тъче, както е тъкала преди като жена.