Древност и митът за Зевс

Най-популярният мит разказва за родоначалниците на Олимпийските игри, именно Зевс и Херакъл/Херкулес. Обичаят да се провежда на всеки четири години, както и наименованието „олимпийски игри“, са дело на Херакъл, който след като свършил 12-те си изпитания/трудове, построил стадион в чест на баща си Зевс. Стадионът (на гръцки: στάδιον, на латински: стадион, „сцена“),  измерил с 200 стъпки по права линия. Според традицията, първият олимпийски шампион е Короб, готвач от град Елис. Надписите открити в Олимпия, свидетелстват за началната година 776 г. пр.н.е., със състезания по бягане, хвърляне на дискос и копие, състезания по скачане, борба, бокс, конни събития.
(Митове за Херкулес тук)

Ритуални жертвоприношения в чест на бог Зевс. Известната статуя на Фидий стои в храма му в Олимпия. Но и в чест на Пелопс, който е божествен герой и митичен цар на Олимпия, който е известен и със състезанието си с колесници с крал Еномас от Писатис. Всички харесвали състезанията, дотолкова им се възхищавали, че стихове и статуи увековечавали епичността, храбростта и спортсменството. Олимпийските игри били най-тачени, но те самите били част от един по-голям спортен цикъл наред с Панхеленските игри, Питийските игри, Немейските игри (една от задачите на Херакъл бил да пребори немейският лъв: „ Като метнал на яките си плещи убития лъв, Херакъл се върнал в Немея, принесъл жертва на Зевс и като спомен за първия си подвиг положил началото на Немейските игри.“)и Истмийските игри.

Римският император Адриан, посвещава храм на Зевс, издига статуя на Зевс от слонова кост на храмовата цела, като фронтоните били украсени с много статуи на известни мъже. На свой ред, атиняните от благодарност към почитта на Зевс, построяват статуя на императора зад храма. Статуи и скулптури не оцеляват от тогава като разрушението на храма все още е мистерия относно начинът, по който е бил съборен, въпреки че има предположение, че заради земетресение през византийския период, не оцелели.

В древните ритуали е запалването на огъня. Прави се месеци преди игрите в храма на богиня Хера, съпругата на бог Зевс, в Олимпия. Изпълнява се от жрица с помощта на десет девици-весталки (Vestal Virgins). Запаленият огън се поставя върху параболично огледало, което фокусира слънчевите лъчи. После, жрицата запалва факела на първия носител на щафета, който отнася пламъкът до стадиона на града-домакин. Древността повлиява на съвремието, като през летните игри на 1936 г., Третия райх популяризира тази част от традицията с факелното шествие и пренасяне на огъня на стадиона.

В отминали времена, класическата епоха, игрите били пет дни. В първия ден участниците полагали клетва пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). Полага се жертвоприношение – шопар, върху който клетвата от участниците се полагала за спазване на правилата, инак в противен случай, се налагала тежка глоба и изключване от игрите без право на връщане.

Тогава участниците били само гърци, които трябвало да бъдат свободни, не роби, неосъждани – всичко това било от голямо значение, тъй като игрите са и вид религиозна служба в чест на боговете и тяхното могъщество (все пак градът Олимпия е кръстен на Олимпус – планината на боговете). „Варвари“, роби и осъдени, не можело да се състезават.

Древна връзка

Средиземноморието и неговите райони имат много общо и в игрите и спорта. В Древен Египет и Месопотамия има изобразени атлетични сцени в гробници на царе и техните благородници, но няма свидетелства за редовни състезания. Минойците обаче имали състезания с колесници в религиозни и погребални церемонии, а микенците възприемат минойските спортни традиции, в които имало гимнастика, скокове, бягане, борба и бокс.

Омировите герои постоянно участват в атлетически състезания с почит към мъртвите. Илиада има състезания с колесници, бокс, борба, както и фехтовка, стрелба с лък и хвърляне на копия, а в Одисеята се добавят и дълъг скок и хвърляне на диск.

Според Аристотел първите Олимпийски игри са през 776 г. пр.н.е., а археологически находки потвърждават приблизителният период около 8-ми век пр.н.е. като реален старт на тази спортна традиция.

Олимпийските игри в близкото съвремие

Съвременните олимпийски игри се считат за едно от най-големите спортни мероприятия в света. Участват над 200 държави, провежда се на всеки четири години. Барон Пиер дьо Кубертен основава Международния олимпийски комитет (МОК) през 1894 година и оттогава до ден днешен, Олимпийските игри е събитие от световно значение. По-късно, се добавят Зимни олимпийски игри (вкл. зимни спортове – като ски, хокей и др.), Параолимпийски игри (хора с увреждания), Младежки олимпийски игри (от 14 до 18 г.), Глухите олимпиади и Специалната олимпиада.

В древността, игрите са се провеждали на всеки четири години в светилището на Зевс в Олимпия. Представители имало на няколко градове-държави в Древна Гърция, а войните между тях се прекратявали по време на игрите – това мирно време било известно като „олимпийски мир/примирие“. Въпреки че за такова примирие няма доказателства и се смята за съвременен мит, то идеята в съвремието остава в този вид – спортсменство и уважение към древната традиция. По време на тези игри, от различни посоки се събирали в Олимпия, с вярването, че Зевс ги пази от войни и пререкания, докато стигнат дестинацията.

Когато през 1766 г. археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки, а през 1875 г. продължават под германско ръководство, тогава олимпийският дух се съживява отново и се разпространява из Европа. Дори френският барон Пиер дьо Кубертен е на мнение, че слабото телесно състояние на френските войници е в основата на погрома над французите във Френско-пруската война (1870-1871 г.). Той използва игрите за подобряване на физическата подготовка, но и като дипломатически инструмент за международно разбирателство. Кубертен  допълва : „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“. 

“Citius, Altius, Fortius” – латинският израз означаващ „По-бърз, по-висок, по-силен“ е предложен от Кубертен (приятелят му свещеник Анри Дидон го измисля), който отразява идеално древната традиция на мъжество, кураж и себеусъвършенстване отвъд границите на човешкото, та чак до границите на божественото.

Девизът става официален за игрите през 1924 година. Той бива допълнен от идеалите на Кубертен, които се изразяват в следното: „Най-важното в олимпийските игри е не да побеждаваш, а да участваш, точно както най-важното в живота не е триумфът, а борбата. Същественото не е да си победил, а да си се борил добре.“. Така цикълът древност-съвремие бива завършен, а Олимпийските игри се съживяват този път в чест на хората.