Жар-птицата е неземно създание от славянската митология. Дълга опашка с чудесни златни оранжевочервени пера краси тялото ѝ, с огнено сияние като жарава,. Всеки, който я зърне иска да я притежава. Не е лесно да се улови,  но онзи, който все пак успее, се изправя пред множество изпитания.
Негова аналогия е Фениксът, който според древните елини е птицата на Новото начало. Асоциирана със символът на Слънцето, птицата умирала, за да се прероди от пепелта. Според Херодот, който допълва митът за Феникса, птицата пътувала на всеки 500 години от Арабия до Египет, носейки пепелта си в чест на Бога Слънце Хелиос.

Жар птица мит

Имало едно време цар, който притежавал прекрасна ябълкова градина, с която много се гордеел, тъй като едно от дърветата раждало златни плодове. Всяка нощ обаче изчезвала по някоя златна ябълка. Затова той наредил на коняра си Иван да пази дървото. През първата нощ, докато Иван стял на пост в градинката дошла Жар-птица и откраднала няколко ябълки. Иван се опитал да я хване, но птицата литнала толкова бързо, че той успял само да отскубне перо от опашката ѝ. Иван занесъл перото на царя, Той ахнал като го видял и изпратил Иван да открие и хване Жар-птицата.

Иван тръгнал да търси Жар-птица. Срещнал сивия вълк, който го научил как да я хване. Трябвало да накисне сирене в бира и да разпръсне примамката по земята за да я привлече. Иван послушал съвета на вълка и успял да хване птицата, която дошла да пие вода, след като изкулвала соленото, накиснато в бира сирене. После Иван се метнал на гърба на вълка и той го отнесъл при царя. Царят останл много доволен и затворил птицата в специален златен кафез.

След това царят изпратил Иван с друга поръка: да доведе за жена красивата принцеса Елена, която живеела далече, отвъд океана. Сивият вълк отново помогнал на Иван като го отвел при Елена, на връщане пренесъл идвамата на гърба си.

Докато пътували Иван и Елена се обикнали. И отново вълкът измислилкак да помогне на Иван. Когато стигнали двореца, вълкът, който можел да се преобразява, се превърнал в красива принцеса, която Иван представил на царя. Царят ѝ предложел да се омъжи за него и щом “принцесата-вълк” приела, я отвел право пред олтара. Но тъкмо когато царят се канел да целуне своята невяста, тя се превърнала отново във вълк и царят, проазен, умрял на място.

Иван станал цар и се оженил за люжимата си Елена. Той бил много благодарен на Жар-птицата, станала причина за приключенията, довели до запознанството му с Елена и завършило с женитбата и царския престол. Цар Иван освободил птицата и не обръщал повече внимание на това, че от градината му изчезвали златни ябълки.

Наименование според различните народи:

• Руски: Жар-пти́ца, Zhar-ptitsa;
• Украински: Жар-пти́ця, Zhar-ptica;
• Сръбски: Жар-птица or Žar-ptica;
• Хърватски: Žar ptica;
• Български: Жар-птица, Zhar-ptitsa;
• Македонски: Жар-птица, Žar-ptica;
• Полски: Żar-ptak;
• Чешки: Pták Ohnivák;
• Словашки: Vták Ohnivák;
• Словенски: Rajska/zlata-ptica

Според легендите Жар-птицата била свидетел на събитията около Адам и Ева и единствена не опитала Плода, който изкушава Първите мъж и жена. Поради това Бог възнаградил птицата с безсмъртие, но минавайки през болезнена смърт, за да се роди отново.
Смята се, че има връзка с преданието на Христа и символът на мъките на човека, които трябва да понесе, за да се възкреси отново.
Това прелестно създание се раждало на пролет и умирало на есен, за да се прероди пак на пролет и да възвести Новото начало.