Ню Уа е богиня в китайската митология, майка на всички човеци, създателка на човешкия род, символ на милосърдие и майчинство.  Ню Уа е сестра и съпруга на Фукси (Фу Си – също създател на човечеството, създател и на лова; той и Ню Уа се водят първите хора на земята, преди първите хора от глина).

Името Ню Уа мож да се преведе като: „осветена“, „прекрасна“, „жаба“ (последният превод може да е в съответствие с нейн воден мит).

Митът за първите хора

Пангу, създателят-творец на Вселената, оставил след себе си красиво творение. Всички богове били възхитени от творението на гиганта. Една богиня, Ню Уа, усетила, че нещо липсва и решила, че тя ще създаде човешката раса, за да насели Земята. От това решение произлезли първите хора.

Луната отмервала месеците, Слънцето отмервало дните, топлината и светлината. Животът, хармоничен, процъфтявал под топлите слънчеви лъчи и напоителният равномерен дъжд. От почвите израснали дървета, от дърветата се пръскали семена, вятърът ги разнесъл, покълвали нови дървета, а по-малките растения следвали хармоничният цикъл на създаване и скоро земята се разлистила в красива гъста растителност. Боговете се радвали и се оглеждали в речните и морски вълни, които отразявали яркото Слънце. Диви животни населили горите и полята, риби, раци и всякакви други морски създания изпълнили моретата и реките. Животът процъфтявал навсякъде.

Първият човек и населяването на земята

Богинята Ню Уа, съгледала творението, което се разлиствало пред нея с красивите си разнообразни природни форми, решила, че липсва нещо – човекът. Богинята била една от най-удивителните богини на небето, милосърдието било нейната втора природа, а външният вид ѝ бил причудлив – глава на жена с тяло на змия. Но очите ѝ виждали всичко, обгръщала с взора си цялата земя и така видяла, че макар цялото разнообразие на света, то горите, полята, та дори моретата изглеждат някак пусти. Когато слизала на земята била самотна, когато се качвала на небето виждала пустотата, а и за боговете щяло да бъде по-забавно, ако нов тип същество бъде създадено.

След дълго обмисляне, Ню Уа забелязала, че земята е покрита с вода, пясък и твърди скали, а на места има мека гъвкава глина. Особено голям интерес имала към глината, тъй като може да извая почти всичко от нея, а и съставлява водата, пясъка и скалите. Посетила тези участъци с гъвкавата жълта глина, взела буца в драконовата си лапа и започнала да моделира. Изваяла главата на съществото и приличала на нейната глава, но вместо да продължи по свой образ със змиевидно тяло, направила два крака и две ръце. Поставила глиненият човек на земята и то оживяло.

Новото творение на Ню Уа заподскачало, а тя се засмяла на новия живот, който се опитвал сякаш да танцува и да забавлява богинята. Доволна от своето творение, богинята направила още няколко глинени човека – мъже и жени, – и те затанцували около нея щастливо. Така тя допълнила делото на великия Пангу.

Време минало и Ню Уа забелязала, че човешките същества не са като боговете – човеците стареят, не са безсмъртни като боговете. За да не умре човешкият род, Ню Уа ги дарила със способността да зачеват и имат деца. Научила ги на брак и спогодба. Не след дълго първите гласове на човешки бебета разкъсали тишината. Богинята била щастлива, както и хората. Така винаги щяло да има хора по земята и да забавляват боговете, когато слизали от небесата.