Обща характеристика

В сухите области на Южното Средиземноморие, палмата била изобразявана като важен символ. Поради сухият район и климат, можем да се досетим защо палмата заемала такова важно място, но както всяка култура по света, винаги има символ на вид дърво. В Асирия палмовата корона била символ на асирийския бог на слънцето, в Египет – богиня Хатор била „господарка на финиковата палма“.

Палмовият клон е символ на победа, триумф, мир и вечен живот с произход от древния Близкия Изток и Средиземноморския свят. Палмата била свещена в месопотамските религии, а в Древен Египет представлявала безсмъртие.

Юдейско-християнската символика на палмата се основава преди всичко на псалом 91:13: „Праведният цъфти като палма“.
През 1675 година перото на В. Х. Барон фон Хоберг съчинило :

„Дървото палмово не ражда нищо безполезно:
и плод, и сок, масло, кора, листа;
Набожният и то да служи готви се прилежно,
защото Божието слово следва се с дела.“

Християнство

Египтяните полагали палмови клонки върху саркофази и мумии, с каквито бил посрещнат Иисус, когато влязъл в Йерусалим (християнският празник Цветница замества палмовите листа с върбови клонки).

От раннохристиянско време още, палмовите листа били изобразявани като „победна палма“ – стилистична комбинация с мотиви на лилия и лоза. „Победната палма“ била символ на мъченика и Рая, който той бленува в страданията и свършека на света.

Ислям

Палмата е богато значима в ислямската култура, а палмата символизира почивка и гостоприемство в много култури на Близкия изток. Присъствието на палми около един оазис показа, че водата е дар на Аллах. 
В Корана палмата се появява в парадичните изображения на Градината (Джана).  В една пророческа традиция Куполът на Скалата ще стои върху палма, издаваща се от една от реките на Рая. Казва се, че Мохамед е построил дома си от палма, за да се е подпре на длан, докато говори,  и е издигнал първата джамия като покрив, поставен върху палми.

Първият муецзин се изкачил на палми, за да призове вярващите към молитва, от която се развило минарето. В Корана (19: 16–34) се казва, че Мария е родила Исус под палмова дата.

В северен Судан, думата длан е символ на издръжливост (doum) и по-специално на мюсюлманския светец, който даде името си на Уад Хамид. 
Палмата се появява и върху редица монети от ислямски държави, например издаването на тунизийска литература за 1 динар от 1970 г. в чест на Организацията за храна и земеделие и няколко иракски монети от 70-те години.

Европа

Палмата служела за емблема на германското бароково дружество на поетите „Плодоносно общество“, чийто член бил също и цитираният по-горе барон Фон Хоберг и чието мото гласяло „Всичко за ползата“.

От легендата, според която палмата растяла под една наложена ѝ тежест, води началото си девизът на княжество Валдек-Пирмонт “Palma sub pondere crescit”, чийто смисъл е, че от несгодите се става по-силен:

„Не се огъва палмата от тежестта.
Надмогва я и плод донася стволът тънък.
С молитва, който вярва в Божията правота,
сомн ангели в беда ще му помагат“.

Хоберг

Античност

Палмата има и наименованието „феникс“, което е явна следа към обожествяването на слънчево божество чрез символа на палмовото дърво (Хелиос, Аполон). Богиня Нике (Виктория при римляните), също се изобразявала с палмова клонка. Тънкият прав ствол и пищната корона подчертават подем, свобода, победа, възраждане – логично тези атрибути да се асоциират със соларни божества и богини на победата.

В юдаизма, лилав, затворен фронт на палмовата дата е част от фестивала на Сукот. Палмово клонче е присъдено на победилите спортисти в Древна Гърция, а палмовата листа или самото дърво е един от най-често срещаните атрибути на Победата, олицетворени в древен Рим.

Научни данни

Палмата се среща  повече от 30 пъти в Библията и поне 22 пъти в Корана, което показва разпространеното символично значение на дървото. Заради важността, която ѝ се придава, може да се прави направи извода, че и разширението на миграциите на хората в пустинните райони е благодарение на финиковата палма не само като религиозна следа и благословия, но и като съвсем реално биологично убежище насред жегите в тези райони.

Финиковата палма осигурява храна, която може лесно да се съхранява и пренася за дълъг път през пустинята, също така предоставя сянка и защита от пустинни ветрове. Палмата е добър материал за прибори и продукти със селскостопанска цел, а употребата ѝ може почти със сигурност да се каже, че е на поне 5000 години – още от Месопотамия и по-късно в Близкия изток през хилядолетията, фурмовата дървесина и фурмите са били използвани. За това свидетелстват открити археологически артефакти като ями за съхранение на фурми и останки от финикова палма в месопотамски обекти.