Костенурка – Символ – Обща характеристика

Според изследванията на Бидерман, в психологията има тълкуване за костенурката като символ на кротка сила и възможност за убежище от всяка външна заплаха.

Тя пази нещо от прастарата безшумност на живота, който при опасност винаги съумява да пропълзи обратно в себе си.

Aeppli

Християнство

В патристиката (философията и теологията на отците на църквата) срещаме костенурката като символ на земята, а св. Амброзий навръзва корубата на костенурката с античната лира – струнен инструмент с черупка от костенурка като база и седем струни. А пред-християнско време, черупката се използвала за магии, амулет срещу зли очи, предотвратяване на бури, градушки или черна магия.

В раннохристиянския период, Св. Йероним пък казва, че костенурката е символ на греха, на тежестта от греха, и че е „символ на злото в битка“.

Европа

Символ на плодовитостта бил актът на снасяне на много яйца от костенурка. Така в цялата европейска античност, костенурката запазва тази поличба за „кротост и сдържаност“, благопристойна любов, дълголетие, наследство.

Америка

В древно Мексико, костенурката е символ на предците, издръжливостта, протекцията, добър късмет, надежда и щастие.

В Северна Америка, костенурка държи света на черупката си. Много от местните народи, които смятат, че в генезиса на света е именно костенурката, наричат Северна Америка – „Островът на костенурката“. Северноамериканското племе шайени, „великият Дух вдъхновител“ се нарича Махео, който замесва кал, докато не се разшири толкова много, че само „Старата баба костенурка“ може да я поеме на гърба си. В традицията на ходеносауни, трусовете се смятат за наместването на Световната костенурка.

В Южна Америка, костенурката в Тахити се смята за „господар на океаните“, в Полинезия – е символ-персонификация на божеството на войната Ту; а според други южноамерикански митове, джебути („земна костенурка“), придобили здравата си черупка при падане, като са се опитали с помощта на орел да отидат на небесата за празненство. 

Азия

Китай – Ао – в старокитайската представа това е морска костенурка с огромни размери, на която се крепи земята, която подсигурявала стабилността на света. На Островите на блажените се извисявала планината „Ао-шан“. Костенурката се изобразявала като гълтач на огън и с неговия облик се изрисувал по покриви, за да предотвратява пожари.

Порцелан от Ку-Син династия, на който е изобразен Ао костенурка

Костенурката в китайската традиция е една от Петте свещени животни и представлява елементът вода, както посоката Север и сезонът Зима. Парченца от корубата на костенурката се използвали като елементи за тълкуване и гадание.

Костенурката имала и отрицателно значение, наричана „гуей“, което означава и „мъжки полов орган“. Поради това, че се съешавала със змии и нямала чувство за срам, а и съществувала само като женско животно.

Индия –  костенурката била смятана за второ въплъщение (Аватара) на бога Вишну.

Тибет – костенурката е символ на креативност и творчество. Във фенг-шуей е водният елемент наред с тигър, феникс и дракон, които представляват останалите три животворни елемента.

Древност

В древен Египет –  Костенурката бил сложен символ, а самото сухоземно животно и неговите видове, имали различни приложения в бита, мита и живота на египтянина. Тя била в основата на направата на палитри в Древен Египет. Най-ранното изображение на костенурка в Египет се датират от преддинастични времена. Символът на костенурката е бил срещу зли енергии, за предпазване, животворна и добра енергия, и това свидетелства египетското изкуство, в което често могат да се намерят изображения на костенурки. Магически ножове с изписани костенурки са били за защита на децата и дома.

Птах има като свой поданик костенурката Шет. Също древните египтяни са гледали на костенурката като свързана с Подземния свят и свързана със Сет. От 12-та династия-нататък се смятат за „зли същества“.

Ловци са имали щитове от коруба на костенурка, в династичната гробница Хелуан е погребан мъж под капак от костенурка, видове костенурки (карапаци) са били и деликатес още от преддинастични времена до Старото царство, като по-късно бива заклеймяван като „мерзост на Ра“. Сухоземните костенурки се използват за основите на лютни, арфи, мандолини и норва (инструмент наподобяващ банджо).

В древна Месопотамия –  Богът Енки от месопотамския митос бивал асоцииран със символизма на костенурката. В мита „Нинурта и костенурката“, бог Енки осуетява планът на Нинурта да узурпира властта, като създава огромна костенурка, която ухапва глезена му.

В древна Елада/Гърция и Рим –  Една от басните на Езоп, главен герой е костенурката, която побеждава заека в състезания. Костенурката като по-умната, побеждава с ловкост, а заекът губи от арогантност.
Символ на древния гръцки град Аегина е именно костенурката. В Гърция и Рим, костенурката е била символ на плодовитост и атрибут на Афродита/Венера.

Музикален инструмент, Орфей и Аполон

Аполон с лирата от коруба на костенурка

Лира от 5-ти век пр.н.е. свидетелства за корпус от костенурка, както и монети, каменни стели, фрески биват изобразявани с божеството Аполон, който свири на лира от костенурка. Митът за Аполон разказва историята, как брат му Хермес краде свещения добитък на Аполон.  Аполон разбрал за кражбата и тръгнал да мъсти, но Хермес му направил лира от костенурка. Аполон харесал много лирата и оттогава започнал да свири на нея. Деветте музи го следвали навсякъде, а той бил най-изящен в музиката си.

Инструментът обикновено има две неподвижни изправени ръце (печеи) или рога (керата) и напречна греда (зигос) с тунинг колчета (колопи) от бронз, дърво, слонова кост или друга кост.

Според легендите Орфей доусъвършенствал инстурмента, който Аполон му подарил от злато. Интересно е да се спомене, че китарата (kithara) е бил струнен музикален инструмент, свързан с лирата, свирен от древните елини, който е тясно свързан с бог Аполон, въпреки че в митологията изобретението му се приписва на Хермес.  Музикантите (kitharistu) се нуждаели от голямо умение, за да свирят този труден инструмент и той обикновено се свирил в самостоятелно съпровождане на песен (kitharodeia).

Научни данни

При аборигените в Австралия, традицията е на предаването на митологията за създаването на света. Те често тълкуват по скалните рисунки, за които няма точна датировка, но учени спекулират между 15 и 60 000 (хиляди) години период от време. В скалните рисунки се откриват различни тотемични животни, като едно от тях е костенурката.  Дори и да има малко данни и границите на датировките да са десетки хиляди години, то със сигурност може да се каже, че костенурката е една от най-древните изрисувани тотемични животни познати ни в писмената и изобразителна култура на човешката цивилизация.

Интересно е да се добави, че освен като един от най-древните символи, и като животно е също толкова древно – предшества змии, крокодили, алигатори. Смята се, че е съществувала още по времето на динозаврите преди 200 милиона години.

Черупката (корубата) на костенурката е част от цялата костна структура, която е състевана от над 50 кости, заедно с гръден кош и гръбнак, и се развива паралелно с целия му организъм, затова костенурка не може да се роди извън черупката си.

Най-старата записана костенурка умря на 188 години и се казва Tu”i Malila на остров Тонга.

Най-големите костенурки са от вида Giant Galapagos Tortoises. От близките острови около Галапагос учените направили резерват, и без да знаят, че взимат различни видове от огромните костенурки, нова кръстоска се появила. Най-масивните представители на този вид достигат 417 кг. , като записаният рекорд е 498 кг. За сравнение, Хафтор Бьорнсон, най-силният човек на планетата в момента, който постави нов световн рекорд мъртва тяга от 501 кг., с много тренировки би вдигнал една от тези костенурки и би повдигнал рекордьорската костенурка за кратко във въздуха.

Костенурка Галапгос