Пътешествието на героя

Много интересно изследване на американския професор Джоузеф Кембъл, публикувано като книга през 1949 г. под името „Хиляда лица“ или „Мономитът“, който може да се разглежда и като официална връзка между киното и литературата, използваща формулата за разгръщаща се история.
Мономитът е чудесна връзка между литературния свят и света на киното като формално изследване и приложение в сценарийната формула в по-късни филми, както и задължителното ѝ приложение в екранизацията на романи, използващи тази формула.

Трудът разглежда „Пътешествието на героя“ / „Мономитът“, или как чрез различни митове може да се наблюдава почти една и съща структура на разказване на истории.
Неговата работа е основа за други теоретици (Дейвид Леминг, Фил Козиньо, Кристофър Воглер, Дан Хармън) и развива аспекти на разглеждане в 17 етапа, разделяйки го на три основни раздела (Тръгване, Начало, Завръщане), точно както в днешно време филмите се изучават във филмовите училища (действия I, II, III – връзка, развитие, развръзка).

Кембъл не твърди, че всички етапи са налице за всички митологични разкази, но заявява, че това е основната структура, чрез която, в зависимост от вариациите на частите, те са изградени.

Стъпките на пътешествието

Структурата на пътешествието изглежда така:

Тръгване

  1. Покана за пътешествие – героят е обикновена домашна обстановка и бива призован към приключение;

  2. Отказ към призива – героят отказва призива поради битова, религиозна, етническо-културна или друга причина;

  3. Свръхестествена подкрепа – когато героят е готов, ментор се появява с магически артефакт, талисман, съвет или физическа/ментална подготовка;

  4. Прекрачване на прага – когато героят прекрачи прага на вече миналият му живот и се впуска в приключението на непознатото;

  5. Коремът на кита (референция към библейската история за Йона погълнат от големия кит) – the final phase of the separation of the character from his past life, can be presented to him as a small ordeal to bring him back. but undergo some kind of metamorphosis.

Начало

  1. Пътят на изпитанията – героят вече се е сблъскал с поредица от изпитания, от които следва да се проваля на едно и повече от едно, впоследствие ги преодолява;

  2. Среща с божество – героят получава нещо, което ще му помогне занапред / душата на героя възхвалява божествеността на света;

  3. Жената като изкушение – не е задължително да е жена, но репрезентация на материалния свят, който се опитва да примами героят да се отклони от пътешествието;

  4. Изкупление пред бащата (бащина фигура) – в много истории се изобразява като мъжка фигра, но не задължително – репрезентацията, която има по-голяма сила над героя, сблъсък и изкупление;

  5. Апотеоз – просветлението и придобиването на голямо познание и мъдрост, от които героят вътрешно се подготвя за най-тежката битка в духовния му път;

  6. Благоволение – Светия Граал, мана небесна, Великата цел – постижението на героя, за което се подготвя; края на пътешествието, за което се подготвя, и всички други пречки, които снемат от силата за преодоляване;

Завръщане

  1. Отказ от завръщане – покорил по благоволение, героят не иска да се завърне, за да не го предаде към братята си/съратниците си/народа си;

  2. Магически полет – понякога героят трябва да се завърне с благоволение, което често се пази от ревниви богове;

  3. Спасение от външни сили – когато героят има нужда от помощ да изпълни мисията си, намесват се съратниците, приятелите, съюзниците, враговете, за да се намесят в изпълнението на задачата;

  4. Прекрачване на прага на завръщането – умението да се използва придобитата мъдрост от пътешествието във всекидневния живот, и ако е възможно, да се сподели с останалия свят;

  5. Господар на два свята – героят става майстор на духовния и материалния свят, чрез всичко случило се досега и е извлекъл правилните уроци;

  6. Свобода за живот – майсторството води до свобода за живот, освободеност от страха от смъртта. Дори е споменато като “живея в сегашния момент” – нито в притеснение за бъдещето, нито в съжаление в миналото.

Примери в киното

Един от най-големите филмови феномени “Междузвездни войни”, се основава на този труд за Мономитът. Джордж Лукас споменава в биографията за Кампел (“A Fire in the Mind”):

След „Американски графити“ стигнах до заключението, че за мен е ценно да задавам стандарти, а не да показвам на хората света такъв, какъвто е… горе-долу по времето на това осъзнаване… ми хрумна, че всъщност няма модерно използване на митологията… Уестърнът е може би последната американска приказка, която разказва за нашите ценности. И след като уестърните изчезнаха, нищо не зае мястото им. Започнахме да се занимаваме с научна фантастика в литературата… затова започнах да правя повече изследвания върху приказките, фолклора и митологията и започнах да чета книгите на Джо. Не бях чел нито една от книгите на Джо преди… Беше много зловещо, защото докато четях „Героят с хиляди лица“, започнах да осъзнавам, че първият ми проект от „Междузвездни войни“ имаше класически мотиви… Така че промених следващия си чернова според това, което научих за класическите мотиви, и го направих малко по-последователен…

Други известни истории включват: Исус Христос, Гуатама Буда, “Властелинът на пръстените”, “Епосът на Гилгамеш”, “Беоулф”, “Одисея”, “Илиада”, “Хари Потър”, и много други.