Един кратък увод

В тази статия ще разгледаме няколко примера от далечното минало, близкото минало и фентъзи инспирирани музикални композици.
Разбира се, тези примери не онегледяват цялата история на музиката, нито представляват пълна картина за разнообразието в стиловете, защото това би бил един цял ферман преобразен в роман, а този роман би трябвало да е няколко тома.
Тук има цел да се покаже как през различните епохи се запазва и развива музикалната митологична тенденция.

Интересно е да се отбележи, че огромен тласък на музиката като цяло дават съответните религии на епохите, вярвания и търсения на човека в невидимото.
Тъй като музиката, според някои хора, е най-ценният дар на човечеството, звучи напълно логично търсенето на душата и търсенето на музиката да се срещат в една красива композиция на тонове, акорди, хорове, различни инструменти и интерпретации.

Приятно четене, и най-вече… слушане!

Музика в миналото

Хурийтски химн

Хурийтски химн: една мистична древна интерпретация на миналото, което бива намерено в Сирия. Датира се 1600-та година пр.н.е. Химнът е в чест на Никал съпругата на Бога на Луната.
Води се най-древната запазена мелодия в цялостен вид в света.

Никал е богиня на Угарит / Ханаан и по-късно на Финикия. Тя е богиня на овощните градини, чието име означава „Голяма дама и плодоносни“. Дъщеря на Хирхиби, Лятният крал, и е омъжена за лунния бог Ярих, който й дава огърлици от лапис-лазули. Бракът им е лирически описан в угаритския текст „Никкал и катират“.Нейният шумерски еквивалент е богинята Нингал, майката на Инана и Ерешкигал.

Най-старото непълно анотирано произведение на древната музика е хурианска песен, химн в угаритско клинописно сборно писмо, което беше посветено на Никал.

Саамаведа

Самаведа (санскрит: सामवेद, sāmaveda, от sāman „песен“ и veda „знание“) е Веда на мелодиите и песнопенията.  Това е древен ведически санскритски текст и част от писанията на индуизма. Една от четирите Веди, богослужебен текст, който се състои от 1549 стиха. Всички, освен 75 стиха, са взети от Rigveda.  Три отстъпления на Самаведа са оцелели, а вариативни ръкописи на Ведата са открити в различни части на Индия.

Докато се смята, че най-ранните му части датират още от ригведическия период, съществуващата компилация датира от периода след ригведическата мантра на ведическия санскрит, c. 1200 или 1000 г. пр.н.е., приблизително съвременен с Атхарваведа и Яджурведа.

Във вътрешността на Самаведа е широко изученият Чандогия Упанишад и Кена Упанишад, считан за основен Упанишад и влиятелен върху шестте училища на индуистката философия, по-специално училището на Веданта.  Класическата индийска музикална и танцова традиция счита песнопенията и мелодиите в Самаведа за един от корените си.

Стазимон на Орест

Katolophyromai (на гръцки: κατολοφύρομαι), е главната дума в музикален фрагмент от първия стазимон на Орест от Еврипид (редове 338-344, Vienna Vienna Papyrus G 2315). Означава „Плача, оплаквам се толкова много“. През 1892 г. сред редица папири от Хермополис, Египет, в колекцията на ерцгерцог Райнер Фердинанд от Австрия, фрагментът е открит и публикуван от папиролога Карл Весели, съдържащ осакатен пасаж с музикална нотация. Въпреки че виенският папирус G 2315 датира от III в. Пр. Н. Е., мелодията, записана на него, може би е била написана много по-рано.

В съответствие със съветите на бога Аполон, Орест е убил майка си Клитемнестра, за да отмъсти за смъртта на баща си Агамемнон от нейни ръце. Въпреки по-ранното предсказание на Аполон, Орест се оказва измъчен от Ериниес или Фюри заради кръвната вина, произтичаща от неговия матрицид. Единственият човек, способен да успокои Орест от лудостта си, е сестра му Електра. За да усложни още повече, водеща политическа фракция на Аргос иска да убие Орест за смъртта за убийството. Единствената надежда на Орест да му спаси живота се крие в чичо му Менелай, който се завърна с Елена, след като прекара десет години в Троя и още няколко години натрупа богатство в Египет. В хронологията на събитията след Орест тази пиеса се осъществява след събитията, съдържащи се в пиеси като „Електра от Еврипид и Софокъл“ или „Носителите на либацията“ от Есхил, и преди събития, съдържащи се в пиеси като „Емениди“ от Есхил и „Андромаха“ от Еврипид.

Епитаф на Сейкилос

Епитафията на Сейкилос е най-старата оцеляла цялостна музикална композиция, включително музикална нотация, от всяка точка на света. Епитафията е датирана по различен начин, но изглежда е от I или II век след Христа. Песента, мелодията на която е записана, заедно с текстовете й, в древногръцката музикална нотация, е открита гравирана върху надгробна плоча (стела) от елинистическия град Тралес близо до днешния Айдин, Турция, недалеч от Ефес. Това е елинистична йонска песен или във фригийския вид октави, или в ястийски тонос. Докато съществува по-стара музика с нотация (например хурианските песни), цялата тя е на фрагменти; епитафията на Сейкилос е уникална по това, че е пълна, макар и кратка композиция.

Следва гръцкият текст, открит на надгробния камък (в по-късния политоничен скрипт; оригиналът е в маджукула), заедно с транслитерация на думите, които се пеят на мелодията, и донякъде свободен английски превод от нея; това изключва музикалната нотация:

Докато живеете, блестете,
няма мъка изобщо;
животът съществува само за кратко
и Времето изисква дължимото му. 

Класическа музика

Лакримоса

След митологичните и легендарни епоси в музиката в продължение на столетия бива развивана в църковни хорове и религиозни литургии от различни вероизповедания. Влиянието и страхопочитанието могат да се усетят и в творчеството на Моцарт, който пише и композира произведенията си с религиозен контекст. През целият си живот вдъхновен от религията с познанства от баща му, които стават негови ментори, Моцарт съставя изключително смайващи и силни произведения, които смайвали тогава, смайват и днес.

Реквиемът в Ре минор,  е реквиемна маса от Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791). Моцарт съставя част от Реквиема във Виена в края на 1791 г., но той е недовършен при смъртта му на 5 декември същата година. Завършена версия от Франц Ксавер Сусмайер от 1792 г. е предадена на граф Франц фон Валсег, който поръчва парчето за услуга на Реквием в чест на годишнината от смъртта на съпругата му на 14 февруари.

Текст от Лакримоса:

Този ден на сълзи и траур,
когато от пепелта ще се въздигне,
цялото човечество да бъде съдено.
Пощади ни с твоята милост, Господи,
Господ Исус,
дай им вечнен покой. Амин.

Романтичен период

Валкирия

Der Ring des Nibelungen (Пръстенът на Нибелунга), е цикъл от четири немски езикови епични музикални драми, съставени от Ричард Вагнер. Творбите са базирани свободно на герои от норвежките саги и нибелунглийските. Композиторът нарече цикъла „Bühnenfestspiel“ (сценична фестивална игра), структуриран в три дни, предшествани от Vorabend („предварителна вечер“). Често се нарича цикъл на пръстена, Пръстен на Вагнер или просто Пръстенът.

Вагнер пише либретото и музиката в продължение на около двадесет и шест години, от 1848 до 1874 г. Четирите части, съставляващи цикъла на Пръстена, са последователно:

През продължителното време, което мина от момента, когато боговете влезли във Валхала в края на Дас Рейнголд, Фафнер използвал Тарнхелма, за да приеме формата на дракон, и пази златото и пръстена в дълбините на гората. Вотан посетил Ерда в търсене на мъдрост и от нея е родил дъщеря, Брюнхилде; той е родил осем други дъщери, вероятно също от Ерда. Тези, с Брюнхилде, са валкириите, чиято задача е да възстановят падналите в битка герои и да ги доведат във Валхала, където ще защитят крепостта от нападение на Алберих, ако джуджето възстанови пръстена. Вотан също се е скитал по земята и с жена от расата Вьолунг е родил близнаците Зигмунд и Зиглинд, които отраснали отделно и не се познават. От Völsungs Вотан се надявал на герой, който, необременен от договорите на боговете, ще получи пръстена от Фафнер.

Фентъзи митологична музика

Властелинът на пръстените

В съвременните изпълнения вече все повече се вижда охарактеризирането на тема или герой чрез музика, мелодия, цяло оркестриално изпълнение обагрено със спадовете и възходите на целия разказ.

Вагнер популяризира идеята за лайтмотив, нещо което Хауърд Шор много силно използва, и така се вижда един прекрасен митичен мост между Вагнер и Шор в две различни времена, едновременно пишещи митологични теми за произведенията си.
Лайтмотивът е връзката чрез музикално произведение между герой, място, обект, концепция.

Хауърд Шор композира албумът на “Властелинът на пръстените”, и това е може би най-мащабното и пълно озвучение чрез музикални композиции за описване на света, в който преобладават героите. Места, събития, пейзажи – всичко с мощният замах на Шор и големият екип от професионални изпълнители. Целият му труд е около 4 години писане, композиране и аранжименти.

Толкин се вдъхновява от британските митове и легенди и написва  “Властелинът на пръстените”, а Хауърд Шор спазва тематиката на произведението и мистичността на древния свят.

За тематичната музика на пръстена е вдъхновена от нарстващата заплаха на Саурон над Средната земя, корупцията над Смийгъл, прокрадването в сърцето на Фродо, тежестта върху Самознай Майтапер и кроежите и плановете на тъмнината и злото.

Поредицата “Хари Потър”

Историята на малко момче, което узнава, че е прието в училището за магия “Хогуортс”. В седем книги се разгръща цялото приключение на малкия магьосник, в което израства до отговорно момче, силен характер, добър приятел.

Главната линия на цялата поредица е любовта, която спасява Хари от смъртоносното проклятие на най-силният зъл магьосник на всички времена, и саможертвата в името на доброто. Както и  приемането на личния път и съдба, осъществяването ѝ чрез героичните елементи на митичен герой в една приказна обстановка, която започва като фантазия за деца и бавно се трансформира в черната действителност на израстващия сблъскващ се с реалността герой.

Най-известната тематична музика от поредицата е “Темата за Хедуиг”. Това е верната му сова, която изиграва важна роля по едно време, а през останалото е верният му другар, който разнася пощата (понеже в този фантастичен свят, магьосниците общуват чрез магически писма и сови).

Супермен

Историята на извънземното от Криптон, което бива изстреляно със совалка, докато родната му планета бива унищожена от конфликти. Приземява се на Земята с инструкциите на баща си, които по-късно в зряла възраст, разбира откъде произхожда. Дотогава във фермерско семейство бива възпитан в хуманни човешки ценности, разкрива силата си, съзрява и започва трансформацията на героя като спасител на града Метрополис, спасител на света.

Интересен факт, е че първоначално в комиксите Супермен скачал много нависоко и поради объркване от по-късен художник на комикса, който направил героят да лети, така и останало. Оттогава това е най-емблематичната суперсила освен огромната му физическа сила, която според комикси и анимации се равнява на масата на 15 слънца.

Една от компютърните игри, в които участва Супермен се нарича: “Injustice: Gods Among Us” (“Несправедливост: Богове сред нас”). Заглавието подчертава митичността в съвремието и опасността от огромната сила дадена на неколцина.

Ханс Зимер чудесно се справя с тематиката на филма и произхода на героя в тематичното изпълнение към филма. Режисьорът Зак Снайдер придава драматичност и по-тъмна перспектива на бремето на Супермен – божество насред човеци.

Related posts:

Пътешествието на героя - повик за приключение в разказ и кино