Коледа – символ

Празникът Коледа като символ има много история зад себе си от различни култури. И въпреки това, независимо от културата или епохата, в центъра е борбата на доброто срещу злото, светлината срещу мрака и почитането на зимното слънцестоене или по-точно казано: спирането на растежа на нощта, лекия застой, и “победата” на светлината или растежът на деня (вижте също и “Огънят като символика”); цикълът – приключване и започване; в мир със старото и поглед в бъдещето.

Коледа е не само вярване и символ, но е и изпоядване на вътрешния мир, както и на семейното огнище, даровете и “денят от годината, когато правим добрини”.

По-долу в статията излагам хронологично, доколкото е възможно, празникът на светлината с датировка до 6-ти век пр.н.е. и фокусът е по-скоро към цивилизации и империи, а не племена и съюзи (с изключение на славяните, които имат основен принос при оформянето на символиката в по-късни църковни времена).
За друга статия ще остане още по-интроспективно “вторачване” на астрологичните особености и възприятия на древните народи.

Кратко съдържание: 1. Зороастризъм; 2. Крония; 3. Митрианизъм; 4. Сатурналия; 5. Коледа-Колиада; 6. Нордите и Юл-празник; 7. Други символи… ; 8. Коледа в съвремието; .9 Заключение.

Приятно четене!

Зороастризъм

Ще започнем изложението с най-старата моноистична религия – зороастризма.
В нея са заложени дуализмът на доброто и злото, като Ахура Мазда богът на светлината и неговият противовес Ангра Майню – създателят на злото.

При владетелят Артаксеркс Втори Ахура Мазда бива призоваван като в троица – неговите еманации Митра (от който произлиза култът на митрианизма) и Алам Напат.

В най-близкото обркъжение на Ахура Мазда са седемте божестваСпента Майню (Свети дух), Воху Майно (добра мисъл), Арта Вашита (истина), Хшатра Вайря (власт; “божие царство”), Спента Арамаити (благочестие), Хаурватат (цялост, единение), Амертат (безсмъртие, обезсмъртяване).

Символът на религията е обозначен диск с крила с три реда пера, опашка с три реда пера и фигурата на проповедника Зороастър. Трите реда пера отговорят на принципите “добри мисли, добри думи, добри дела”, а трите реда на опашката са антиподът “лоши мисли, лоши думи, лоши дела”. Според изборите на човек, които могат да бъдат светли или тъмни, личи намекът за отговорността на избора и неговите последствия.

Зороастризмът повлиява върху Библията и нейните произтичащи главни и популярни религии, като една от тях, християнството, взима идеята за дуализъм, търсене на мъдрост, безсмъртие на душата чрез добри дела. Чрез християнството достига и до празникът Коледа всичко това и особено в молитвите отправени на Бъдни вечер.

Крония 

Предшественикът на Сатурналия. Атински празник, в който се отпразнувало името на Кронос- Бащата Време. Фестивалът се провеждал юли-август месец в чест на Кронос, около Йония, а месецът след фестивала в този регион се наричал Кронион. Смята се и за празник на реколтата, точно както и по-късно Сатурнилия.
Според римският драматург Аций, има определени действия за отпразнуването на празника:

„Почти във всички полета и градове те с радост се угощават на банкети и всеки чака своите слуги. Робите и свободните, богатите и бедните, всички вечеряха заедно и играеха игри като зарове (kyboi), кокалчета (astragaloi) и настолната игра pessoi. Свободата от работа и социалният егалитаризъм се радваха в деня на условията на митичния Златен век, когато Кронос все още управляваше света. В Златния век земята спонтанно е подкрепяла човешкия живот и тъй като трудът е бил ненужен, робството не е съществувало: „това е период на пълна хармония, в който йерархични, експлоатационни и хищнически отношения не са съществували.”

“Крония беше време за временно забравяне на социалните ограничения. Робите били освободени от задълженията си и участвали в празненствата заедно с робските собственици. На робите е било „позволено да пуска бунтове през града, да вика и да вдига шум.“

Митрианизъм

Отляво Митра изобразен с ореол, 4-ти век

В същия времеви отрязък, когато Сатурналия се отзнаменува за пръв път, тогава и култът към Митра набира популярност.  Култът е обвит в мистерия, но това което се знае, е че се почита Митра, еманация на Ахура Мазда – божество на светлината, и Митра като еманация на светлината (нещо което може да се види в символизма на Христос, като еманация на християнския Бог).
Митра показва светлината като добро, а липсата на светлина като недобро. Седемте степени на посвещения включват пет планети, Слънцето и Луната, а в откритите храмове са описани 12-те съзвездия като основен фон и тематика, както може да се намери при персите.
Изобразяването на Митра и на Сол Инвиктус е напълно идентично (подобрности за Сол Инвиктус по-надолу в главата за Сатурналия).
Култът на Митра е разпространен из цяла Европа, така че нейното влияние само засилва символизмът, който така или иначе пристига основно от Изток.

Карта на култа към Митра в Римската империя

Сатурналия 

Бог Сатурн в римската митология е описан като щедър, мъдър, на агрокултурата, переодично обновление и на свободата.  Според мита Сатурн властвал в земи, в които имало само мир, просперитет и никакви роби. Това подсказва за влиянието на религиозни обреди още от Персийската империя, където за пръв път в човешката история се издава декрет за правата на човека в самата империя и се освобождават роби.
Античните автори признават заемката от елинския Кронос (титанът на времето) и така Сатурн става божество на времето. Той властва и в Капитолия – 7-те хълма на Рим. Прави впечатление, че в основата е цифрата 7, която се среща и като 7-те качества на Зурван от зурванизма (произлизащ от зороастризъм; Авеста). А Зурван се смята, че е покровител на “безкрайното време и пространство”  (от авестийски zruvan-, “време”).

Монета от 104 г. пр.н.е., от задната страна Сатурн с колесница от четири коня

Според римската легенда бог Сатурн събира расите на сатирите и нимфите и им дава закони. Това била златната епоха на човек и властвал мир. По-късно митовете за джуджета и горски духове ще срещнем при нордите и накрая в осъвременената версия за елфите на Дядо Коледа.

Празникът е описан като гуляй на богатите. Ядяло се, пиело се, подарявали се подаръци (храна, пари, дрехи), и дори богатите канили робите на масата. Сведенията достигат до нас от няколко източника, които са били предимно в средната или висша класа на римското общество. Думите на Луций говорят сами за себе си:

“През седмицата сериозността е погребана, никаква работа не е позволена; да се пие и напива; шум и игра на зарове; посочване на крале и гуляй с роби”.

Тук ясно се вижда пренасянето на традиция от Кронос към Сатурн, но и си струва да се отбележи, че Персийската империя в своята златна епоха покрива земите на Балканите, издава първият декрет в света за правата на човека спрямо различни вероизповедения, въпреки че има обявена официална религия, освобождава робите от Вавилон. Така Зурван (Времето) и описанието на Сатурн като божество на Златния век в далечни земи освободил робите, придобива по-ярък контраст за произхода на тези вярвания и почитание.

В същото време се правят и жертвоприношения в храма на Сатурн, от свещенослужители покрити с тога и качулка на главата, по гръцки тертип. Обяснява се, че и облеклото и обредът минават от елините към римляните, от Кронос към Сатурн. Около или на деня на Сатурнилия, в храма на Сатурн се прилагат munera – предлагане на трупове на мъртви гладиатори в чест на връзката на Сатурн с бога на подземното царство Dis Pater .

Сол Инвиктус, сребърен диск, 3-ти век.

В Мишна и Талмуд се описва езически празник Сатурна, който е на зимното слънцестоене и 8 дни след това се празнува Календа (откъдето произлиза думата “календар” и “коледа”, като има корен в авестийски език като “колело, цикъл”). Тоест, ознаменува се затварянето на стар цикъл и отварянето на нов цикъл след “раждането” на светлината (растежа на деня). Числото 8 прави впечатление, както и на монетата от задната страна в чест на Сатурн е изобразена конница, както по-късно ще срещнем влиянието на нордическия мит и конят на Один с 8 крака, който формира и образът на белобрадият старец и 8-те му елена (9-ят Рудолф, е добавен от съвремието ни).

През 274 година AD, се установява и слънчевият култ Sol Invictus (“Непобедимото Слънце”), който включва няколко слънчеви божества и се празнува на 25-ти декември – Юпитер, Марс, Херкулес, Аполон и Силванус. Тук вече се вижда и наслагването на Сатурналия и Сол Инвиктус върху един период от време на зимното слънцестоене, което по-късно бива пренесено в християнството и изобразяването и раждането на Христос – с типичният ореол от светлина, както се изобразява Сол Инвиктус.

Коледа-Колиада 

Божеството Коляда, илюстрация Андрей Мазин

Колиада е славянско божество на светлината. Произходът на думата е най-вероятно от Gōlā (хинди) – кръг, колело, окръжност, кълбо. Ознаменува се светлината, слънцето и приключване на стария и започване на новия цикъл. Смята се, че Колиада предшества викингинския Юл-празник и тъй като славяните идват от северна Азия, може да се види влиянието на старите империи от този регион за почитане на слънцето и слънцестоенето.

Славяните почитат божеството като дошъл да спаси човечеството от разврата. Има сведения, че се изповядва вярването към това божество от 8500 години, събрал 60 последователя и започнал да ги учи на ведически знания.

Персийската империя е известна с това, че не забранява чуждите вероизповедания в територията си, въпреки официалната зороастрийска религия. Така се получава влияние и обмен от религиите и народите вътре в границите на империята и лесно може да се забележи, че и преди зороастрийската религия главна почит от племената е била върху Слънцето.

Празникът се смята, че се кръщава на божеството, а в стария православен църковен език, който предшества всички славянски езици и се води главен клон на славянските езици се запазва като Колѧда (Коляда).

Във всички славянски народи се среща под следните форми: Коляда (украински), Каляда/Калада (беларуски), Коляда (руски), Коледа (полски), Коледа (български), Коледе (македонски), Коледа/Коледе (сръбски), Каледос/Каледа (литвийски), в Босня, Хърватия, Чехия, Словакия и Словения- Коледа.

Нордите и Юл-празник

При викингите празникът се нарича Юл/Юле (Yule). Юл етимологически произлиза думите:  geol, ǣrra ġēola и æftera ġēola. В основата им са корени от старогермански, норвежки, датски и шведски под формите – *jeχʷla-, jiuleis;  jól, jol, ýlir; jul. 

Не е отркит съвсем произходът на думите, но си струва да се отбележи, че германските, нордически, келтски и готически езици са от семейството на индо-европейските езици, от които прозилиза и авестийския и персийския, а в зороастризма се среща празникът на зимното слънцестоене и почит към раждащата се светлина Ялда (Yalda). Звучат почти еднакво, имат сходни разбирания за светлина, огън и време на празника, както и са от едно и също семейство на езиците, а викингите много по-късно се появяват на “сцената” като е имало достатъчно време за влияние и разпространение.

Юл се празнува на зимното слънцестоене, а основно ястие е “свинското на Юл” – символизира шопарът, който Фрея язди.

Тор и козите теглещи колесницата, илюстрация 1832 г.

Понякога домовете се декорират с кози, представляващи символиката на двата верни козела на Тор, които дърпат колесницата му из небесата.
Всъщност до 19-ти век, козата идвала и давала подаръците на децата, а във Финландия Дядо Коледа все още се нарича Julebukking , буквално означаващо “коледна коза”.
В мита за козите  Тангриснир и Тангнйостр (Tanngrisnir and Tanngnjóstr) в поетичната Еда композирана от старите митове 13-ти век., Локи и Тор веднъж слезли от небесата с колесницата теглена от козите при селски фермер. Тор кани фермерът на угощение като сготвя двете кози. След като хапнали Тор слага пред огъня двете кожи на козите и казва на детето на фермера да хвърли кокалите върху кожите, а на сутринта те биват съживени и готови да извършат своята работа да теглят колесницата.

За викингите празникът Юл се свързва силно с Один, който се нарича “Баща на Юл” (Дядо Коледа). По това време на годината може да се види как Один язди 8-кракия си кон през небесата посещавайки хора по домовете им. По-късно се появява при датчаните това вярване наричайки го “синтерклаз” (Santa Claus – на съвременен английски), който също давал подаръци на хората.

Юл-Фадър, “Бащата на Юл”

Вижда се, че дори гарваните на Один биват приобщавани към празника от датчаните като вестители кой е добър и кой не е добър.

Один също участва в “Големия лов”, който е по това време и участват Вотан (Один), Кнехт Рупрехт, Крампус, Беркетолд и Холда.

Крампус е полу-козел, полу-демон, който наказва децата, ако са лоши. Негов противник и защитник на доброто е Свети Николай, за който исторически не се знае много и даже някои фолклористи смятат, че има предхристиянски корени.
Крампус и Свети Николай биват асимилирани в коледните фестивали. Християнската църква описва Крампус като носещ вериги символизиращи обвързването му с Дявола, чиито вериги блъска за драматичен ефект. Оттук идва и звънът на съвременните камбанки по Коледа (“Jingle bells, jingle bells, Jingle all the way!” – “Пей звънче, пей звънче! Пътят огласи!”).

Осемкракият кон на Один, по-късно вдъхновява елените и шейната на Дядо Коледа с 8-те елена

Коледа в съвремието

След Втората световна война светът временно се разделя на Запада и Изтока. Воюващите идеологично и за влияние, респективно и празниците използват за вид пропаганда. На Запад – Дядо Коледа, а на Изток (СССР- всички 16 републики) – Дядо Мраз.

Дядо Мраз, Виктор Васнецов – 1885 г.

Както писахме досега, Дядо Коледа не е съвременна “измислица на запада”, както все още мислят от старото поколение, а има дълбоки езически корени от много дълго време.

Дядо Мраз не прави изключение, въпреки че става популярен 19-ти век чрез постановката “Снегорочка” на Александър Островски и по-късно по времето на социализма.
Дядо Мраз е дух на зимата и студа в славянските вярвания много преди християнизирането им, а Снежанка е негова помощница често наричана в миналото Вихровица. Смята се също и за снежен демон. А празнуването на Дядо Мраз се измества на Нова година и се смята за негов главен патрон.

В други народи Дядо Мраз се среща като: при башкир  Ҡыш бабай (Qïš babay, буквално: “Зимен старец”), при татарите Qış Babay (Кыш бабай) със същото значение. При ненец Ямал Ири (“Дядо на Ямал”). При якутите  Чиз Кан (“Господар на студа”).

Със сигурност славянските народи са повлияли на визията на Юл-Фадър (Один) и се вижда най-ясно чрез датския Синтерклаз, който сякаш прави симбиоза между снежния демон и викингското божество.

Илюстрацията на Томас Наст

Последните окраски на древната символика в съвремието, Дядо Коледа не е много по-различен. Също като Дядо Мраз бива популяризиран сред масите, когато през 1862-ра година от войникът-карикатурист Томас Наст дава своята интерпретация като малко елфско създание. Продължава да го рисува още 30 години, сменяйки цветът на палтото, а “Кока-Кола” около 1920-та година използва рекламни постери за напитката си използвайки ликът на Дядо Коледа в стила на Томас Наст.

От 1931-ва година до 1964-та година, “Кока-Кола” оформя визията на Дядо Коледа, като илюстраторът Хадън Сънблом взима главното си вдъхновение от поемата “Посещение от Свети Никола” (Кларк Мур, 1822 г.).

Оказва се, че Дядо Коледа и Дядо Мраз са паралелни илюстрации на приблизително една и съща история на празника на слънцестоенето, като единият представлява изгревът, а другият зимните условия; ден и нощ, а ако бъдат омилостивени, работещи в хармония.
Общата им връзка в осъвременените им варианти е досегът на норди и славяни, повлияни от визията на Свети Никола.

Заключение

На финала като заключение може да се каже със сигурност, че в центъра на коледния празник-фестивал е светлината и победата на светлината към мрака. Древните астрономи и астролози наблягали на важността на слънцестоенията и равноденствията, и независимо колко време е минало от тогава, Коледа запазва характера си с хиляди години в чест на Слънцето – Бога Светлина.

Тракийска “космическа обзерватория”, Старо Железаре