В смутни времена на битки, но и интензивни времена на открития, хората достигнаха своя пик преди часът на самоунищожението. След години на технологичен пробив, хората най-накрая успяха да разкодират ДНК-мистерията на скритите способности, за които толкова бленуваха, толкова се пишеше, толкова изкуство бе посветено на свръхестественото, свръхсензитивното, съвършенството…
Но това което отключиха бе изненадващо различно от най-смелите им мечти – отключиха тъмните страни в себе си, алчността им стана безмерна за власт, завистта им бездънна за чуждата мощ… Надпревара за маната на дори най-близките им хора.
В този свят най-важните разменни валути станаха буустърите на мана, които представляваха технологични съоръжения, които презареждаха магическата мощ на използващия и концентрираната енергия – специална магическа техника, която можеше да фокусира голямо количество енергия в един специален съсъд. Тази техника можеше да доведе до физическото изтощение и смърт на магьосника, а самият съсъд се взимаше и продаваше като средство за захранването на цели градове. Така за отрицателно време, с отприщената алчност на маговете, бяха заместени атомните централи, но и много ламтящи за предимствата на охолния живот с продажбите на тези съсъди, си отиваха преждевременно от този свят.
Икономиката градяща се на изтощените алчни трупове процъфтяваше, а официални турнири, в които маговете се биеха и загубилият трябваше да отдаде енергията си, ставаха национален спорт.
Магията и отчаянието бяха навсякъде, но едно необикновено момче и племенницата му се появиха от нищото насред турнира. Заложиха не какво да е, а „Огънят на времето“ – най-мощната магия за регулация на личното време – човекът, който управляваше това заклинание може да регулира собственото си време и да връща назад стареещи процеси, рани, травми; може да се лекува, както и да регулира времето си напред като учението на което и да е умение, можеше вместо години, да се ускори за броени секунди.
Тогава се съюзиха няколко фракции и успяха да отвлекат племенницата и пробваха да убият момчето, но не можаха – бе твърде добро с магическите си техники и успя да избяга навреме. Върна се обратно на арената и призова, без капани и клопки, да се повяват злосторниците, и че в замяна на племенницата си ще им даде исканото от тях.
Появиха се 49 разбойника, всеки по-грозен от предишния, по-извратен от предния, по-крив от предходния. Тогава момчето с няколко резки движения разчета алхимичен кръг в небето, то прогърмя, смрачи се, разцепи се арената на две, урагани се завихряха от земята към небето, а от небето към земята водопади от ледено-студена вода, която при допир с почвата се замразяваше; огньове започнаха да бълват сякаш от нищото и от хоризонта огромен огнен език се разстели.
Всичките разбойници отговаряха на проникновенията през вековете, комбинациите на уроците, числеността на светлина и тъмнина, като тъмнината бе завладяла тотално света; момчето показа с магията си светлината и разби фракциите.
Време мина, оказа се, че момчето и племенницата са изчезнали. Най-вероятно свободни избягали в далечни земи. Светът видя за пръв път от много време разрушителната сила на светлината, която може да пребори най-тъмните похищения на ума и умопомрачението. С това събитие, цялата магия изчезна от земята и хората бяха оставени сами да решат съдбата си.
На кръстопътя на черната земя опепелена от омерзение и просветлена от надежда, хората видяха нов изгрев на магичността – изборът и собственият си морал. Това бе новият Закон.
20.10.2020
