Празникът Хелоуин е на 31 октомври срещу 1 ноември. Както много съвременни празници Хелоуин има корени в езичеството, келтите, римляните, египтяните, индианските племена: почит към мъртвите и техните души, тъй като се смята, че есенно време „преградата“ между света на живите и на мъртвите е най-изтънена. Хелоуин (Halloween, Hallowe’en, Alhalloween, All Hallows’ Eve, All Saints’ Day), е времето за почит и към светците, мъчениците, всички починали в „правата вяра“ (след християнизирането на празника), близки и приятели.

Произход на Хелоуин

Съвременният облик на празника се смята по-скоро за американски, въпреки историческите и културни елементи, които бавно биват вграждани от Европа, религията, езичеството и от пристигащи още емигранти. Силно застопорените елементи чрез католицизма в Западна Европа се пренасят и допълват в колониална Америка.

Първоначално празникът Лемурия (римският празник на мъртвите, на който римляните правили ритуали за ексорсизъм и успокоение на починалите; също така изливали мляко върху гробовете или поставяли кексове от брашното на първите класове пшеница за сезона), бил въведен на 13-ти май 609 година пр. Хр. (фестивалът бил три дни: 9 ,11 и 13 май).

При християнизирането на празника, църквата оставя римският Лемурия и го прекръстват на „Вси Светии“ (All Saints Day), като се акцентира върху паметта на починалите канонизирани светци в християнската вяра. По-късно се решава да се премести на 1-ви ноември и така църквата запазва римският празник, но и се опитва да претопи келтският Самхайн, който е на 31-ви октомври. Така постепенно Самхайн се прекръства на „Нощта преди светците“ в превод „Хелоуин“ (All Hallows’ Eve -> Alhalloween -> Halloween), докато Вси Светии остава „Денят на светците“ в превод „All Hallows Day”. Католиците правят 2-ри ноември на “All Souls Day” („Денят на всички души“), почитащи душите на близки починали хора, а Източното Православие го мести в събота (“Saturday of Souls”) или Задушница.

На Задушница се възпоменават мъртвите с варено подсладено жито, а в съвремието даже се добавят сладки и соленки. Раздава се жито за „Бог да прости мъртвите души“, чете се молебен за успокоение на душите. Има три Задушници: Голяма Задушница, Архангеловска задушница, Черешова Задушница. Архагенловската Задушница е най-близка като дата (за 2021-ва година е на 6-ти ноември; за 2020-та на 7-ми ноември), до Вси Светии, който е на 1-ви ноември.

Тиквата на Хелоуин

Тиквата или „Тиквен фенер“, още наричана „Jack-o-Lantern” („Фенерът на Джак“), представлява ухилено лице издълбано в тиква, което първоначално било издълбавано в ряпа в ирландските католически вярвания. Лицето и свещта вътре, представляват  историята за легендарния Джак, който бил прокуден от Ада. Така тиквеният фенер става символ на затворената душа в Чистилището, която се опитва да избяга, но не може, като предупреждение човек да не става като Джак, който бил толкова зъл, че дори Ада не го искал.

Американската традиция да дълбаят лицата в тиквите, запазва призрачността на легендата за Джак, като лицето наподобява череп, който се усмихва зловещо пред лицето на смъртта и обречеността си.

Сладките на Хелоуин

“Соулинг” (“просещите за душата”), Mary Mapes Dodge (Life time: 1905)

Съвременната традиция за „Трик или сладко/лакомство/бонбон“ (“Trick or Treat”), се корени от римския празник на мъртвите Лемурия, където римляни поставяли дарове пшенични кексове с първата реколта за сезона. Християнизирането на празника и местенето на датата, привнася тези сладки като традиция за успокояване на душите, за да не отидат в Чистилището.

Сладките в Средновековието се наричали „соул кейк“ (“soul cake”-> „кекс/кейк/сладко/бисквита на душите/душата/за душата“), за кратко „соулс“ („душите“), а молещите бедни и просяци се наричали „соулерс“ („молещи души“/ „молещи за душата“). Така просяци, бедни и  деца обикаляли къщите, искали лакомство, и когато им се давало такъв кекс, те се молели за душите на починалите.

За първата част на фразата „Трик или лакомство“, трик се отнася като към „пакост“. Фразата всъщност е ултиматум, ако не се даде лакомство, молещите биха направили пакост или лошотия на хората, които им отказват.

„Пакостите“ имат няколко причини и всички те се развиват във времето с прогресивна опасност. Когато наказват Гай Фокс за дързостта му, който се опитва да взриви Лондонския парламент (London’s House of Lords), бива осъден, обесен и според легендата: нарязан на парчета, които биват изгорени. Децата на Лондон всяка година, за да се подиграят с паметта му, създавали безредици, просещи, палели огньове („Денят на Гай Фокс“, на 5-ти ноември).

Костюмите на Хелоуин

Маските

Идеалният способ на просещите за лакомство да се прикриват. С времето, просяците ставали все по-агресивни. В Британия, в селските райони на страната, имало обичаи хора да се обличат в маски и костюми и да разиграват малки пиеси или театрални увеселения за малко пари или храна. През 17-ти век, Гай Фокс, се опитва да взриви Лондонския парламент (London’s House of Lords), подклаждайки размириците от децата и бедните, тогава маскарадът бил нужно прикритие за самоличността на извършителите.

В съвремието разнообразието на маските е силно подсилено от киното и хорър филмът „Хелоуин“ (1978 г.) на Джон Карпентър, който вдъхновява идните поколения да обогатява асортиментът и изобретателността на дизайните.

Вещици

От 14-ти до 17-ти век в Западна Европа ужасно деяние бива изпълнено: „Ловът на вещици“.  Всеки който се занимавал с билкарство и езически ритуали, бива заклеймен като вещер или вещица, поданик на Дявола (общуващи или слуги на Дявола), биват измъчвани, гонени и горени на клада. Между 200 000 и 500 000 вещери биват избити, като 85% от тях жени (тук цифрите варират, тъй като няма точна статистика; според други данни от 1450 до 1750 г., биват осъществени 40 000 – 50 000 екзекуции).

Така метлите, с които чистели къщата станали символ на зловещия транспорт на злите вещици; котлите, в които готвели се изкривили като представа за магии, отвари и готвене на деца; домашните котки станали спътници за злите вещери и вещици. Пуританството в Америка пренесло представата за злото под формата на вещици и магии (пуританството е християнска доктрина възниквала в Англия, пренесена в Северна Америка; клон и задълбочаване на Реформацията в Западна Европа: отделяне на англиканството от католицизма и абсолютната власт на църквата).

Скелети

Тъй като Хелоуин е празника на смъртта, то колко по-ярък представител от скелета като намек за Жътваря, тленността, смъртта, преходността и уплаха, страхопочитанието, стряскането в мрачната нощ.

Призраци

Зад тази символика стоят мрачните събития от американската гражданска война ( 12 април 1861 – 9 май, 1865) . Продължила 4 години, умират над половин милион войници, някои във войната, други в пълна неизвестност. Бойното поле бива тяхното последно място и техния гроб. Първите Хелоуин призрачни истории в Америка, са на същите тези войници прибиращи се у дома. По това време ирландските и шотландските емигранти привнасят вярванията си в „богитата“ (boogeyman, предполагаема връзка с bugbear; гоблин): зли духове, които плашат и изтезават деца, криейки се под леглата и в дрешниците, и чукайки по прозорците на стаите им. Костюмът на призрака бил изключително семпъл: един чаршаф с две дупки за очите, а  символизмът произлиза от покривалото на починалите (покров, саван).

Артистична репрезентация на тиквата, котката и прилепът; артист: JillWellington (pixabay)

Децата питащи „Трик или лакомство“

По-скоро се смята за американска традиция, въпреки гореописаните корени от Средновековието. Всъщност, през 20-те години на XX-ти век, се засилват пакостите на децата, които са следствие от няколко фактора: Голямата депресия (1929 г., сриване на акции, стоки, икономика), емигрантите, оформящият се нов празник със стари обичаи.

В Чикаго и Филаделфия, 1920 година, децата чупели тикви, слагали сапуни пред колите, за да се преобръщат; махали стъпала пред къщите, за да се пребиват хората излизащи от домовете си, палели огньове, чупели прозорци, отваряли портите пред селските животни, за да правят хаос. В други градове наричали случващото се „Адовата нощ“. Прогресивно ставало по-зле, малките пакости ставали все по-големи и деструктивни, набиращи скоростта на вид гражданско неподчинение засилено от Голямата депресия.

Решавайки да успокоят хаоса, няколко компании се заемат да омекотят празника, като го правят по-скоро фестивал и развлечение, отколкото бунт и размирици. Излизат поредици книги озаглавени “Dennison’s Bogie Book for Halloween“ (1920), маски и костюми.

Средновековната традиция да се дават лакомства на децата и бедните придобива нов американски облик да успокои пакостите и разрушенията през 20-те години на 20-ти век. Навлизайки в поп-културата, Хелоуин се превръща във фестивалът и забавлението, което познаваме днес: гледането на страшни филми, забавление за деца и възрастни, сладки и страшни истории.

Може да се каже, че Хелоуин е танц между традиционен подход към старите вярвания примесено с модерния подход за забавление чрез комерсиализъм и подчертаващо повече мрачната история в чест на готическите хорър произведения на изкуството станали популярни 19-ти век.

хелоуин | хелоуин празник | хелоуин произход