Наказанието на Дионис

И в Орхомен, в Беотия, не искали отведнъж да признаят бог Дионис. Когато се явил в Орхомен жрецът на Дионис (Бакх) и призовал всички момичета и жени да отидат в горите и планините на весело тъжество в чест на бога на виното, трите дъщери на цар Миний отказали да отидат на празненството: те не желаели да признаят Дионис за бог. Всички жени от Орхомен излезли вън от града в сенчестите гори и там с пеене и танци чествали великия бог.
Обкичени с бръшлян, с тирси в ръце те тичали и гръмко викали като менадите по горите и прославяли Дионис. А дъщерите на орхоменския цар си седели в къщи и спокойно предели и тъчели; не искали и да чуят дори за бог Дионис.

Настанала вечер, слънцето залязло, а дъщерите на царя все още не оставяли работата си, бързайки на всяка цена да я доръшват. Изведнъж пред очите им станало чудо.  В двореца се разнесли звуци на тимпани и флейти, конците на преждата им се превърнали в лозови пръчки и тежки гроздове увиснали по тях. Тъкачните им станове се раззеленили: гъсто ги обвил бръшлян. Навсякъде се разляло благоухание на мирта и на цветя.

Дъщерите на Миний, Antonio Fantuzzi (Italian, active France, 1537–45)

С удивление гледали царските дъщери това чудо. Неочаквано из целия дворец, обгърнат вече от вечерния здрач, блеснала зловещата светлина на факли. Дочул се рев на диви зверове. Във всички стаи на двореца се появили лъвове, пантери, рисове и мечки. Със страшен вой те тичали из двореца и очите им яростно святкали. Ужасени, дъщерите на царя се мъчели да се скрият в най-отдалечените, най-тъмните помещения на двореца, за да не гледат блясъка на факлите и да не чуват рева на зверовете.

Но всичко било напразно, те никъде не можели да се скрият.  Наказанието на Дионис не свършило с това. Телата на царските дъщери започнали да се свиват, покрили се с тъмна миша козина, вместо ръце им израсли криле с тънка ципа – те се превърнали в прилепи. Оттогава насетне те се крият от дневната светлина в тъмни, влажни развалини и пещери. Така ги наказал Дионис.

Тиренските морски разбойници

Дионис наказал и тиренските морски разбойници, но не толкова, задето не го признавали за бог, колкото заради злото, което те искали да му сторят като на прост смъртен.

Веднъж младият Дионис стоял на брега на лазурното море. Морският ветрец галено играел с тъмните му къдрици и едва раздвижвал гънките на пурпурния плащ, който се спускал от стройните плещи на младия бог. Недалеч в морето се показал кораб; той бързо се приближавал към брега. Когато корабът бил вече близко, моряците видели – а те били тиренски морски разбойници – прекрасния младеж на пустинния морски бряг. Те бързо пуснали котва, слезли на брега, грабнали Дионис и го завели на кораба си. Разбойниците съвсем не подозирали, че са взели в плен бог. Те ликували, че им е паднала в ръцете такава богата плячка. Били уверени, че ще получат много злато за толкова хубавия младеж, когато го продадат като роб. Като стигнали на кораба си, разбойниците искали да оковат Дионис в тежки вериги, но веригите се смъквали от ръцете и краката на младия бог. А той седял и гледал разбойниците със спокойна усмивка. Когато кормчията видял, че веригите не се задържат на ръцете на младеж, той със страх казал на другарите си:

– Нещастници! Какво правим ние! Та бог ли искаме ние да оковем във вериги? Погледнете дори нашият кораб едва го удържа! Дали той не е самият Зевс, дали не е сребролъкият Аполон или земетресеца Посейдон? Не, не прилича той на смъртен! Той е някой от боговете, които живеят на светлия Олимп. Освободете го по-скоро, откарайте го на брега, докато не е призовал буйните ветрове и не е вдигнал страшна буря в морето!

Но капитанът злобно отговорил на мъдрия кормчия:
– Презрени човече! Виж вятърът е попътен. Нашият кораб бързо ще се понесе по вълните на безбрежното море. А за младежа ще се погрижим по-късно. Ще доплуваме до Египет или Кипър, или до далечната страна на хиперборейците и там ще го продадем; нека там потърси тоя младеж своите приятели и братя. Не, самите богове са ни го изпратили!

Разбойниците вдигнали спокойно корабното платно и корабът излязъл на открито море. Изведнъж станало чудо: по кораба започнало да тече ароматно вино и целият въздух се изпълнил с благоухание. Разбойниците останали като втрещени от учудване. Но ето че по корабните платна се раззеленили лози с тежки гроздове; тъмнозелен бръшлян обвил мачтата; навсякъде се появили прекрасни плодове; клиновете, на които се опирали веслата, били обвити с гирлянди от цветя. Когато разбойниците видели всичко това, те започнали да молят мъдрия кормчия да кара по-скоро към брега. Но било вече късно! Младежът се превърнал в лъв и със страшен рев застанал на палубата, а очите му яростно святкали. На палубата на кораба се появила космата мечка; страшно озъбила тя грамадната си уста. Ужасени, разбойниците се втурнали към кърмата и се струпали около кормчията. С огромен скок лъвът се хвърлил върху капитана и го разкъсал. Загубили надежда за спасение, разбойниците един след друг се хвърлили в морските вълни, а Дионис ги превърнал в делфини. Кормчията пък той пощадил. Като взел предишния си образ и се усмихнал любезно, Дионис казал на кормчията:

– Не се страхувай! Аз те обикнах! Аз съм Дионис, син на Зевс и на Кадмовата дъщеря Семела.

“Дъщерите на Миний” – според „Метаморфози“, “Тиренските морски разбойници” – изложено по един Омиров химн и според „Метаморфози“; по работата на А. Кун

Дионис преобразява разбойниците, Bardo National Museum, Tunis