Водата често се е асоциирала в различни култури като връзка с отвъдното, водите под земята като „праисторически хаос“, падащата вода като „благословена живителност“, водовъртежите като трудности в живота, а ромонът на тиха река – тих и спокоен живот. Езера и вирове са обители на природни духове – русалки, водни духове, водни демони с прорицателски способности.