Има нещо в мен, което иска да се произнесе по този въпрос. По-скоро, да уточни, или още по-точно да изкаже… В крайна сметка да извикам или просто да изхъмкам „хмм, хмм“, а може би просто да въздъхна.

В наше време, толкова съвременно, толкова развито, че цинизмът разпери своите криле и се опитва да уравновеси  репресиите. Сякаш световното общество достигна моментът, в който поради по-голямата си комуникация, би искал да изрази мнението си и разочарованието си, но просто няма сили за повече от гневните си изблици, породени от поколения на болки и страдания.

Но е нормално, даже това дефинира нормата, защото както започнах това есе, често хората които търсят опование са в приблизително същото състояние на размисъл.

Това, което казвам от години и показва неподготвеният опонент, е че има разлика между теология, религия, учение, вяра, нужда, човещина, садизъм, корупция и класи.
Теологията е тълкуване на текст и предполага голям набор от познания, за да може един истински теолог да се произнася върху стари апокрифни и не толкова апокрифни текстове на мъртви езици; „религия“ е специфичен термин с неясен произход, но се смята, че означава „връзка“, или по-точно казано: религията е „връзката“ между теб и това, което не виждаш, но вярваш в него/Него.  В популярните среди, както и разговорно, „религия“ и теология се приравняват, но ако се задълбава в схоластичен религиозен спор, то е неправилно. Затова религия и теология не са едно и също, ако ще се засяга историческото значение на църквата/синагогата/джамията/храмът, върху общество, нация или света.

Учение не е същото като религия, въпреки че ако вземем етимологичната стойност за „връзка себе и небе“, би било логично да се нарече по този начин, но не и в конотацията с която се използва по принцип. Ученията са препоръки, без твърдото налагане, там отсъства институционалната доктрина и задължението за разпространение „на всяка цена“.

Може още да се изпише за разликите, но ще спра дотук, защото това са най-бърканите неща и идеята е да се подчертае фокусът, а именно –  вяра.

Вярата определя курсът на оформящото се мнение. Вярата по дефиниция е нещо, което не може да се види или докаже, но казваме, че е вярно за личните ни възприятия.  Така вярата може да дефинира цялото ни съществуване, като даваме власт на „невидимите сили“, които се сформират първо и основно в ума ни.

Вярата според мен, е подценявана тема за дълбок анализ. Повечето хора се хвърлят направо на теология и тълкувание на религиозни текстове, като дори не одраскват същността на проблематиката, а именно:

1. Вяра е предразположеност и вид вътрешно знание, че има „нещо Отвъд“;

2. Всеки има вяра в нещо, голяма грешка е да се смята, че вярата е задължително слепена с църковна доктрина (най-често в спорове съм виждал споменаване на християнството – т.е. , пренебрегване на други доктрини и фокусиране само в една точка – което само по себе си като аргумент се самоизключва, тъй като недвусмислено подбира определена посока на извода и „елиминира“ съществуващи доктрини);

3. Вяра е доверие в нематериалното, което следва да бъде доказано, а ако не е доказано, трябва да се сметне за вярно – тук има и лек парадокс („ти не си истински вярващ, ако не вярваш“, или как човек да вярва, ако не е вярващ, който изисква вяра);

4. Вярата се определя от средата и житейския опит, от това което може да види, наблюдава и прави изводи един човек.

Вяра може да се има и в науката, защото науката преди да потвърди нещо като факт и практически да се приложи, то се работи основно с теории и хипотези. Те лежат на минало доказано или теоритично знание, но на знание. Тоест, вярата към нещо НЕ елиминира знание и познание върху дадена тема.

Тук идва на сцената – фанатизмът. Това е деструктивната мощ на форсираното незнание. Тази мощ може да се усети във всяка сфера, но най-често се дава за пример религията и теологията, защото много малко от това което пише и се говори в религиозен текст, може да се потвърди на практика. Фанатизмът пренебрегва всичко това и задължително го смята за вярно.

За съжаление, култове от всякакъв произход, експлоатират психологически вярата на човек. Такива култове са не само на религиозна основа, но и на финансова. „Бизнес гурута“ и „инфлуенсъри“, много от тях се възползват от църковни прийоми от тъмното минало на Средновековието – обещанието за един Рай, вярата да се даде изцяло на гуруто, да не се подлага на съмнение казаното и т.н.

*

Трябва да призная, че винаги са ми били интересни тези тематики, и че в реално време виждам, че много религиозни текстове или учения се разбират с времето и възрастта. Съвременността ни дава предимство, освен в някои части на света, на свободомислие. Това е важна частица от пъзела, защото свободомислещият човек е разумен, както наблюдаващият може да бъде учен – има нужда от време и пространство, за да разбере и приложи.

В съвремието ние не трябва да бъркаме историческите периоди, ако искаме да сме сериозни към тази тематика. Различно е било през Средновековието, когато вярата е налагана, и когато книгите са били при монасите, и то определени книги; несъпоставимо е с днешната библиотека от информации, книги и достъпи, които можем да оползотворим много по-обективно разсъждавайки.

*

Като заключение, искам да подчертая важността на вярата като инструмент на съществуването ни. Тя е есенциално важна за подема ни в определена посока, защото може да ни даде сила и инерция към определен завършек, край, извод, доказателство, факт.

Важно е да се разграничи от религията, защото да, в религията е постоянно тирижирана терминология, но в историята на човечеството, манипулация на масите се осъществява през идеализмът, идеите и вярата на хората. Затова и опонентите на тези исторически следствия, трябва да правят разлика между тези неща.