Преди няколко години обичах да упражнявам игра на думи – когато философски разглеждам някоя тема в съзнанието си, то после да раздробявам по думата какво би имало като значение вътре. Примерно „Вдъхновение“ – В-Дъх-Н-о-ве-НИЕ. Следователно, „В дъх/дух ние сме ние“. Оттам менталната гимнастика продължаваше със следните мисли:

„Ако това би могло да е тълкуване на думата, то тогава каква е връзката между дъх и дух. Дух има като понятие в религиозните библейски текстове, като например „Свети Дух“, изобразява се с бял гълъб като символ на чистота и свобода на полета на душата, и все пак е нещо повече от душа – духа вдъхва живот. В-дъх, ами да! Дъх и дух може би затова са толкова близки, представляват взаимнозаменяеми концепции, тъй кат дъх е нещо, което дава живот – ние вдишваме с дробовете си за да поемем въз-ДУХ, оттам взимаме кислород, а какво има в състава на въздуха: освен кислород има около 80% азот… АЗОТ – според алхимичното тълкуване е „универсалното лекарство/субстанция, която се търси в алхимията“, директно свързано с Философския камък. АЗОТ е била целта, визията и търсенето на алхимичните мистици за достигане на вечния живот, липсващата субстанция, достигането на мъдрост, знание, та дори духовност – достигане до нови нива на съзнанието… Азот, и ние вдишваме около 80% само с един дъх на Духа“.

Кратко съдържание:
1. Примери (поглед на науката);
2. Сравнение (вдъхновение и еуфория);
3. Музата като карпизница;
4. Поглед – Как да процедираме;
5. Действие.

Примери – поглед на науката

След спекулацията на въображението обаче, често исках да проверя как стоят нещата в реалността – та нали духовните учения са само приказки. Но дали? Кое ни навежда, че нещо е приказка или измислица – нещо за което нямаме доказателства, може би? Добре, тогава какво казва науката.

И така, пренесох се в интересни видеоматериали, статии и проучвания за изследването на „зоната“, „вълната“, „синхроничността“, или както поетично се изразяваме с „Вдъхновението на Музите Аполонови“.

Изследвания

„Вълната“, „Потокът“, „Да бъдеш в зоната“, „Да си във вечната кутия“, „Да имаш муза“, „Да имаш вдъхновение“, и други определения от различни области на спорта, изкуствата, комедийните шоута, обясненията и схващанията за медитация – всичко тези епитети обрисуват едно и също нещо: състояние, в което влизаме с определен стимул (близост до смъртта, репетиция на едно и също нещо, спортни тренировки), и нещата се случват сякаш „като по чудо“. Толкова интензивна концентрация в изпълнението на задача, че всичко друго изчезва; тогава чувството за предприемане на действие, и чувството за обостряно съзнание за реалността се съединяват в едно. Така часове могат да се сторят на човек като минути, времето се забързва.

Много интересен комбиниран труд представя журналистът Стивън Котлър, в който учени изследват състоянието на „Потокът“ (така го наричат, заради техническият термин на вълни на мозъка в определена амплитуда и кохерентност). Потокът стимулира изобретателността и мотивацията, както и дава разбиране за това как функционираме в това състояние, при което според изследванията, ученето на умения се извършва за половината време и пет път по-голям успех, отколкото при „нормални условия“.

Изследването има интересна история, като се посочва Уилям Джеймс като основател в началото на 20-ти век (философ и психолог от „Харвард“) . Той забелязал, че ума може да променя състоянието си на възприятие в определени ситуации, за да подобри временно показателите си и постигане на високи резултати. Неговият ученик Уолтър Брадфърд Канън открива  „свръхвъзбуждане или реакция на остър стрес“ (Fight-or-flight response -> „Неговата теория гласи, че животните реагират на заплахи с общо изхвърляне на симпатикова нервна система, подготвяйки животното за битка или бягство.“ )

Известният Ейбрахам Маслоу провежда изследване при всички успели хора, и то потвърждава, че „Потокът“ присъства задължително при тях. По-късно унгарският психолог Михали Чикзентмихали разширява полето за изследване и се смята за най-мащабното психологично проучване. Допитвал се е до: хирурзи, балетисти, катерачи, овчари, фермери, възрастни хора, хора в мотоциклетистки банди – всякакви типажи, всякакви професии, независимо от пол, раса и социален статус, всички потвърдили „Потокът“ като нещо съвсем истинско, което им помага да са експерти всеки в своята дейност. Самият Михали кръщава този феномен с това име „Потокът“.

Когато пиша есета на такива теми, винаги давам примери от спорта, и ето защо: за проучването най-ярки резултати се взимат точно от спорта от екстремен характер. Поради динамичността и опасността, както Маслоу описва, се активира симпатикус системата, т.е. вливане на адреналин, забавяне представа за време, някои органи работят по-ускорено (сърце, бели дробове). Екстремните спортове показват влизането в „Потокът“, а постиженията в спорта за последните десетилетия доказват значимостта на тази муза – човек се представя много по-добре, когато е в тази вълна.

Норадреналин/ норепинефрин, допамин, анандамид, ендорфини и серотонин: според сегашните резултати това е коктейлът от хормони, които се задействат в състояние на „Потокът“, вливат се едновременно. Някои наркотици стимулират отделни дозировки и комбинации от тези хормони, но съвсем естествено се произвеждат и използват от тялото именно в това състояние.

Разширени примери с изследвания

В корпорациите правят нещо подобно: експериментира се с гъвкаво работно време, хоум офиси, трейнинги и тийм билдинги в различни комбинации и вариации, за да стимулират най-добре работника. Въпреки че не гонят директно състоянието на музата/вдъхновението/„Потокът“, то определено гонят ефектите. Дори за тази секция от есето, проучването ми е и от лекция на Стивън Котлър поканен от гиганта „Гугъл“ (2014 г.) – технология, наука, лекции за разбиране на „вдъхновеното човешкото състояние“.

Университетът Харвард в статия от 2008-ма година говори за изобретателността и креативността като най-важният признак за лидерска позиция:

„Творчеството винаги е било в основата на бизнеса, но досега не е било на върха на дневния ред на управлението. По дефиниция способността да се създаде нещо ново и подходящо, креативността е от съществено значение за предприемачеството, което стартира нов бизнес и поддържа най-добрите компании, след като те достигнат глобален мащаб. Но може би защото творчеството се смяташе за неуправляемо – твърде неуловимо и нематериално, за да се определи – или защото концентрирането върху него доведе до по-малко незабавно отплащане за резултат от подобряването на изпълнението, то не е било във фокуса на вниманието на повечето мениджъри.“

Дори и сега, ако потърсите материали как да се обучавате за определени позиции, особено ако са на високо ниво в йерархията на компания, винаги се споменава медитация, релаксация или някаква форма на терапия, която да успокоява ума, да визуализирате ситуации, да благодарите за събития: всичко с цел не толкова да се запознаваме с източната философия на древните, а по-скоро да се запознаем с лесните техники и „задни вратички“ на мозъка и съзнанието, да предизвикваме или поне да сме в благоразположено състояние за вдъхновение/муза/зона/поток.

Ето и малко описание за „Потокът“, който тези учени и изследователи дисектират и можете да видите как пасва идеално като определението за „Муза“ в тълковния-разговорен речник, както и с тематиката и обясненията в това есе:

„Това е изследване е дълбоко повлияно от изследванията на доктор Бенсън от Харвард. Потокът е състояние, то идва и си отива. Не е нещо, което седи вечно, и не е като ключ за лампа просто да включим или изключим, когато ни скимне. Това е цикъл и има поне 4 открояващи се етапа: 1. Проблем/боря се с нещо (Struggle), бета вълни на мозъка (Cortisol/Norepinephrine); 2. Отпускане (Release), алфа вълни на мозъка (Nitric Oxide); 3. Поток (Flow), тета/гама вълни на мозъка (Dopamine/Endorphins Anandamide); 4. Възстановяване (Recovery), делта вълни на мозъка (Serotonin/Oxytocin).”  

В изследването се споменава като стимулатор музиката. Затова изкуствата са толкова важни през хилядолетията: те вдъхновяват. Музика, изобразително изкуство, скулптура; също така полето, в което искате да се подобрите: гледайте професионалисти в областта, която ви интересува, ще забележите колко плавно се движат, вършат и процедират и ще ви стимулират.

Също така, изследването подкрепя две твърдения: 1. Интровертните хора по-лесно влизат в „Потока“, заради това, че менталните им процеси по-лесно се насочват навътре (кой музикален гений не е бил интроверт?); 2. Има аплитуда-спектрум: именно както човек се чувства понякога малко вдъхновен или много вдъхновен, ЕКГ-данните потвърждават именно това, че става въпрос за вариации и дози на вдъхновение.

Сравнение: вдъхновение и еуфория

Важно е да се разграничат обаче вдъхновението от еуфорията.

Еуфорията е един голям коктейл от хормони, един биохимичен процес на „приповдигнато настроение“ в крайност на „тотална радост“, която обаче при рязкото ѝ прекратяване може да стигне до другата крайност депресия, за да се уравновеси по някакъв начин.

Вдъхновението е правилният момент, правилните хора, правилното място, правилното „приповдигнато състояние“, в което иронично има и еуфория. Тоест, можем да приемем, че вдъхновението е съвкупност от фактори и не бива да ни увлича само един от тези фактори захващайки се за илюзорна представа, за това как да творим.

За да не попаднем в клопката на твърде много еуфория, трябва да се помни разликата между нея и вдъхновението, защото еуфорията води после до депресия, тъй като резултатите почти винаги не отговарят на „приповдигнатото настроение“.  Затова е нужно еуфорията малко да се притъпява, колкото и да не ни се иска – еуфоричното настроение е хубаво и може да се каже наркотично, но то не бива да ни заслепява, а само да ни даде „гориво“, за вдъхновението.

И така, като ги разгледахме поотделно, все пак това не са неща, които биха могли да се разделят. Едното помага на другото и обратно. Необходимо е да се гледа като на химично уравнение или комбинация от химикали в „правилно съотношение“.

Нека добавя, че когато сме истински вдъхновени усещаме абсолютна свобода и абсолютно безвремие. Ако изолираме това да сме само еуфорични, то човек е много радостен, но все пак усеща ограничения. Така че може би това е най-големият белег, по който бива да се разграничат състоянията, за да не изпаднем в заблуда. Също така вдъхновението може да ни държи много по-дълго време, докато еуфорията е кратковременен отскок като кафето рано сутрин.

Музата като капризница

Музата наистина е голяма капризница, тя идва изневиделица и също така си отива изневиделица. Дава вдъхновение и оставя след себе си тишината на размислите ни какво се случи току-що.  Тя не се подчинява на график, не се подчинява на „работни часове“, не се подчинява на работа от 9 до 17 часа, не може да ѝ бъде нареждано кога-какво-как да вдъхновява.

Който и да е човек на изкуството, писател, художник, скулптор, музикант; когото и да попитате как твори, няма как да не спомене музата и можете да забележите, че работният им процес е почти винаги хаотичен на пръв поглед.

Творческите процеси, за разлика от механичните, не могат да бъдат натискани „когато се събудя в 7 сутринта, веднага започвам да творя“. Разбира се, може творецът да прави автоматично дейността си, но шедьоври или поне добро изкуство и творчество, не може да бъде натискано.

Всичко това, е защото творчеството е въображение, а въображението е портал към фантазия и идеи, които не се подчиняват на времето и пространството, нямат срок, нямат начало и край, те просто са там и чакат да бъдат осветлени, за да бъдат реализирани. Колкото и неясно е това описание, толкова е по-логично, ако само си спомним за първите ни детски рисунки, или дори се опитаме сега в момента, да творим: ще ни трябват инструменти (хартия, писалки, четки за рисуване, глина; или каквото е нужно за съответното творчество, та дори и да е презентация на Пауърпойнт или Ексел таблица), мисъл и вдъхновение.

Може би най-характерното на този капризен процес Вдъхновение, е че то бива канено, когато сте свежи и отпочинали, въпреки че това никак не е гаранция, защото когато сте твърде свежи, понякога може да сте твърде енергични, за да се концентрирате и да „седите на едно място“, за да можете от спокойствието на ума да извлечете най-добрият резултат. Тук еуфорията пречи най-много.

Музата е капризница отвъд времето и пространството – тя просто идва и не те пита.

Аполон и музите: Калиопа – муза на епическата поезия, изобразявана е с писмена табличка. Тя е и майката на Орфей.
Клио – муза на историята. Изобразява се със свитък в ръка.
Урания – муза на астрономията. Изобразява се с глобус.
Ерато – муза на любовната поезия. Изобразява се с китара.
Евтерпа – муза на лирическата поезия. Изобразява се с флейта.
Мелпомена – муза на трагедията. Изобразява се с трагическа маска.
Талия – муза на комедията. Изобразява се с комическа маска.
Терпсихора – муза на танците. Изобразява се с лира.
Полихимния – муза на химните и пантомимата. Изобразява се с покривало на главата.

Поглед: Как да процедираме

Витрувианският човек, “Здрав дух в здраво тяло”, Леонардо да Винчи

Важен въпрос е разграничението, а още по-важен е да разпознаваме вдъхновението и еуфорията. А отговорът на въпроса „Как да каним вдъхновение без нуждата от еуфория“, е малко скучен: тренировки. Както горните примери в спорта, атлетите (както и в други професии), имат множество часове тренировки за определени действия и съвсем автоматично започват да разпознават кога са в „зоната“.

Когато искаме да сме добри танцьори – репетиции; когато искаме да сме добри художници – рисуване с часове; когато искаме да сме добри атлети – множество тренировки; когато искаме да сме добри в която и да е професия: усърдие, труд, работа. Няма лесен начин.

Тъй като музата е страшно капризна, не може да бъде чакана, за да свършим работата си, но можем да я поканим с нужната ни спокойна настройка на ума и действията си. „Апетитът идва с яденето“ – дали пък тази пословица не е твърде точна за случая?

Действие

Като заключение: „Здрав дух в здраво тяло“, както гласи илюстрацията на Леонардо. Нещата винаги са свързани: обучавайте ума си, обучавайте тялото си, хранете духовността си. Тези тренировки са нужни, както практиката на медитация учи: в спокойния ум ще видите решенията. А спокойният ум е именно във Вдъхновението: Портата на Страната на чудесата, пътят към въображението, светът на истинското Аз.

Автор: Димо Василев