Елемент земя – символ

Земя – в класическата традиция това е един от „четирите елемента“, които съставляват, изграждат, поддържат живота. Същевременно е алегория и изразно средство за по-дълбок смисъл от физическото съществуване („родна земя“, „лягам в земята“, „сравнявам със земята“). В много старинни схващания за света, земята, почвата, плодородието, циклите са винаги обожествявани под формата на женска фигура богиня (Гая при гърците, Телус при римляните, Нертус при старите германци, Папа при полинезийците и др.). Рядко може да се срещне мъжки ипостас като Геб при египтяните.

В много митове по света в космогонията и създаването на света, древните използват глината като основа за създаването на човека от божества (африкански митове, библейски текстове). Древен Египет в мита за овеноглавия бог Хнум материалът, с който е изграден е глина, в епоса за Гилгамеш, от главният герой е създаден първият човек от глина от богинята Аруру, която била способна грънчарка.

В античното учение меланхоликът, „черната жлъчка“, есента и органът далак се атрибутират към земята.

Християнство

През Средновековието “езическият” текст започващ с “Dea sancta Tellus” (“Свята богиня Телус”), бил коригиран на Deo Sancto (“На светия Бог”), без в него да се нанасят други промени.

Живата земя е църквата. С учението на апостолите тя ражда плода на справедливостта, както те в началото са го възввестили на своите ученици. Те би трябвало да бъдат като тревица от зеленеещата се жизнена свежест на правата вяра, тревица, която са приели в семената на словата Божии. И плодоносни дървеса по закона Божий те би трябвало да бъдат, та в семената им да не проникват ни разврат, ни прелюбодеяние , ами да създават по порядъчен начин деца“.

Според св. Хилдегард фон Бинген глинено-воднистата пръст се „сварила“ на плът и кръв чрез огъня на душата. Средновековните текстове се среща limus с превод на немски думите за глина “Lehm”. В друг свой труд, Хилдегард фон Бинген (“De operatione Dei”, „За делата Божии“), сравнява църквата със земята, като почва и устои на институцията, сравнява апостолите като естествен добър продукт от плодородната земя, и продължава с:

 „…Те би трябвало да бъдат като тревица от зеленеещата се жизнена свежест на правата вяра, тревица, която са приели в семената на словата Божии. И плодоносни дървеса по закона Божий те би трябвало да бъдат, та в семената им да не проникват ни разврат, ни прелюбодеяние , ами да създават по порядъчен начин деца“.

Ислям

Аллах разпратил ангелите си да донесат пръст със седем различни цвята. Земята отказала да откъсне от себе си, докато ангелът на смъртта не изпълнил заръката. След смъртта на хората, земята щяла да получава своя дял обратно. Така Аллах сътворил Адам и от него произлезли различните човешки раси: бели, черни, кафяви, жълти, зелени, полу-черни (нубийци) и червени („дивашки народи“). Така, земята и пръстта, са символно представени в исляма.

Азия

Вселената в китайската представа се описва чрез връзката небе-земя („тиен-ди“), по четирите краища на ръбовете се изобразяват четири дървета/стълбове (при маите „сейба“ или „капок“), пазени от стражи; в средата мирова ос (axis mundi, лат.) или всемирното дърво/дървото на живота. Четирите посоки на света също присъствали, но могат да се възприемат и като пет, когато се има предвид средата и всеки елемент и посока се асоциира с цвят.

Земята се представя и като божествено знамение особено при земетръси, които подсилват вярването за намеренията на боговете и изисквало ритуал за омилостивяване. Земята като елемент се среща в символите камък и скала, а храмовете възпроизвеждат идеалния строеж на земята в архитектурно претворяване. Земята също се изобразява и геометрично с квадрат като сравнение с четириъгълен сандък на кола, над който небето стояло като балдахиново покривало с кръгла форма. Средата, числото две, цветът жълто, домашното животно говедо и сладкият вкус са все атрибути на земята според китайската традиция.

Античност

Hieros Gamos – Свещеният брак

“Dea Sancta Tellus”, средновековен езически текст, който в превод е „Свята богиня Телус“ бива коригиран на Deo Sancto, или „На светия Бог“. Допреди това, Телус е почитана богиня сътворителка на „нещата от природата“. Изобразявана с рога на изобилието, култът към нея съставлявал молитви за сътворение на билки (от плодородната Майка земя), за цярове и облекчение на страдащи хора.

На гръцки Hieros Gamos, иначе казано, „свещеният брак“ между небето и земята е концепция, която се вижда във всякакви митове и култури по света. При култа към Деметра също е застъпена йерогамията изпълняваща ролята небе-земя и плодородието на Майката земя.

“Здравей ти, земьо, майко человешка, расти в прегръдка Божия, изпълвай се със плод, бъди на люде в полза”

Есхил, 525-456 пр.Хр.

Богини на земята

Древногръцки:

  • Гея/Гая – олицетворение на Земята, Света, всичко в Природата.
  • Кибела – Матар Кубилея / Кубеля „Кубилея / Кубелая майка“, може би „Планинска майка“ е анадолска богиня-майка; тя може да има възможен предшественик в най-ранния неолит в Çatalhöyük, където при разкопки са открити статуи на пълни жени, понякога седящи. Единствената известна богиня на Фригия, тя вероятно е била нейното национално божество. Гръцки колонисти в Мала Азия възприели и адаптирали нейния фригийски култ и го разпространили в континентална Гърция и в по-далечните западни гръцки колонии около VI в. Пр. Н. Е.
  • Деметра – богиня на реколтата и земеделието, председателстваща на зърнени култури и плодородие на земята.
  • Рея – титан и дъщеря на Кронос и Гая – силно свързана с Гая и Кибела. Римляните я идентифицирали с Магна Матер (тяхната форма на Кибела) и Богинята Опс.

Славянски:

  • Мат Земля – Великата майка – бди над родилите жени. Мат Земля означава „Майка Земя“, а другото й име е Мокош, най-вероятно означава „мокър“.

Римски:

  • Телус – позната като Тера Матер – също и само Тера – буквално „Майка Земя“.
  • Церера – богиня на земеделието, зърнените култури, плодородието и майчинските отношения.
  • Опс – Опс или Опис (на латински: “Много”) – божество на плодородието и земна богиня с произход Сабине.

Китайски:

  • Houtu (Di Mu) (Хуту; Ди-Му) – Hòutǔ (Chinese: 后土; буквално: “Кралица на земята”) or Hòutǔshén (后土神; “Богиня-кралица на земята”), също и Hòutǔ Niángniáng (на китайски или 厚土娘娘; “Дамата на дълбока-земя” or 后土娘娘; “Земна-кралица”), също наречена Dimǔ (地母; “Майка земя”) или Dimǔ Niángniáng (地母娘娘; “Дама-майка земя”), е божеството на дълбинната земя и почвата в китайската религия и митология.

Старонорвежки:

  • Сиф – богиня, свързана със Земята, присъства в поетичната Еда, съставена през 13 век.
  • Jörð (Юрд) – майка на бога на гръмотевица Тор. На стария норвежки името й е буквално често срещана дума за “земя”.
Съвременен дървен идол на Мат Земля, Мокош – Чехия