Обща символика

В митологията и символиката събирателно означение за гарвана гробар, черната врана, полската врана и сивата врана; интерпретира се предимно отрицателно и далеч по-рядко бива ценен заради възприемчивостта му.
В Библията Ной изпраща от ковчега гарвана да търси суша, а на пророк Илия той донася хляб и месо в пустинята (същото прави по-късноза отшелниците Антоний и Павел).

Отрицателно е неговото значение във вавилонския календар, в който управлява тринадесетия (високосен) месец.
В античнатa митология бивал тълкуван негативно главно като недискретен бъбривец, който заради това си качество не можел да остане спътник на богинята Атина, та на негово място, тя си избрала кукумявката.

Разказва се също как първоначално перата му били бели, но Аполон го наказал заради бъбривостта му, оцветявайки ги черни, или пък как Аполон го пратил за вода, ала по пътя той видял едно дърво със зелени смокини и вместо да изпълни заръката, зачакал под него плодовете да узреят.
Богът го преместил сред звездите във вид на съзвездието гарван (лат corvus, гръц. Korax), където Хидрата (съзвездието Hydra) не му давала да пие от Чашата (съзвездието Crater).
При все това гарванът минавал за спътник на бога на слънцето Аполон (сходно в Китай, където в слънцето имало един въображаем трикрак гарван).

Любопитното е античното поверие, според което яйцата си гарваните снасяли през човката, тъй че не ги дупускали в близост до родилки, за да не предизвикат силни родилни болки у тях.
Плиний споменава „задавено“ звучащия глас на вестителя на нещастие и смята, че той единствен сред всички птици като че ли разбира своето предзнаменование.

В положителна светлина се появява, когато в неговия образ жителите на Тира (Санторин) били отведени от Аполон в Кирена, когато бяла врана предвождала изселващите се беотийци и два гарвана посочили на Александър Велики пътя към светилището на Амон.

Върху много статуи от кулата към Митра също са изобразени гарвани. В ранното християнство гарванът бил укоряван, загдето не уведомил Ной за края на потопа, и станал символ на сраснали се с мирските радости човек, който отлага своето покръстване, както гарванът грачи: cras, cras (утре, утре).
Също фактът, че се храни с мърша и че уж изоставял малките си, го превръща в синоним на носител на нещастивя, възвестяващ болест, война и смърт и ядящ труповете на обесените.

От друга страна,  при северните германци два гарвана – Хугин и Мунин (букв. „мисълта“ и „споменът“), били придружители на бога Водан (Один), когото осведомявали за всички събития по земята.

В многобройни приказки гарваните играят ролята на омагьосани хора, а в митологията на северноамериканските индианци от племената на северозапното крайбрежие изпълнява функцията дори на някакво творческо свръхестествено същество.

Неколцина християнски светци биват избразявани ведно с гарвани (Бенедикт, Бонифаций, Освалд и най-вече Майнрад, чиито два питомни гарвана помогнали да бъде намерен трупът му, а други гарвани пък бранели трупа на св. Винценций от хищници).

В алхимичната символика гарванът представя почернената „първична материя“ (material prima), преминаваща във филосфски камък, при което въпросният гарван често пъти се изобразява с бяла глава като белег за очакваното прояснение по време на превръщането.

Както се спомена, древните китайци смятали трикракрия гарван за слънчева твар и разказвали, че нявга десет такива птици излъчвали непоносима горещина докато един стрелец с лък не пронизал девет от тях.
Червен гарван символизирал императорите от династията Джоу (до 265 пр.Хр.), които се поставяли наравно със слънцето.
Гарвани са вестоносците на богинята на фейите Си-уан-му, които ѝ носят и храна, а при небесни турнири се боят единствено от ликорните.

В хералдиката гарванът е застъпен от средновековието. Например в герба на семейство Курбе, на имението Равенщайн, на саксонския град Рабенау, на семейство Бирон от Курландия и на манастира Айнзиделн в Швиц (като атрибут на св. Майнрад).

В очите на народа гарванът подобно на свраката се смята за „крадлив“, а според исландците децата не бива да използват стъбло от перо на гарван като сламка за пиене, за да не станат и те крадци.

Поетична символика лъха от една украинска легенда спомената от С. Головин. Според нея в рая гарваните притежавали разноцветни пера, ала след грехопадението на Адам и Ева започнали да ядат мърша и станали черни. Някогашната им красота щяла да се възстанови едва при свършека на времето, а граченето им щяло да се превърне в благозвучна музика, славеща твореца.

След всичко казано проличава голямото значение на гарвана като символ в смисъла на дълбинната психология.
Той стои близо до тъмната страна на психиката, но може да достигне и положително въздействие, ако човек има способността да се занимае с него съзнателно и целенасочено.

Поглед на науката

Има около 40 вида гарвани, навсякъде по света. Най-разпространени са враните големи около 69 сантиметра.
Много интелигентни, набедени, че унищожават житни класове, но според нови данни на науката, не са в такова застрашително количество, колкото преди се е смятало.
Изключително интелигенти, могат да решават проблеми изискващи по-сложни решения. Например, ако гарванът срещне лош човек, може да научи другите гарвани, че точно този човек не е добър. Проучванията показват, че гарваните не забравят лица.
Много гарвани предпочитат да са самостоятелни, но се събират и на групи. Ако умре един гарван, другите се събират около него и се опитват да разберат от какво е умрял и как.
След това групата започва да ловува хищници по признаците.

Легендата за Гарвана (легенда от Хайда Гуай)

Много отдавна, близо до началото на света, Сивият орел беше пазител на Слънцето, Луната и Звездите, на прясната вода и на огъня. Сивият орел мразеше хората толкова много, че държеше тези неща скрити. Хората живеели в тъмнина, без огън и без прясна вода.

Сивият орел имаше красива дъщеря и Гарванът се влюби в нея. В началото Гарванът беше снежнобяла птица и като такава зарадва дъщерята на Сивия орел. Тя го покани в бащината къща на баща си.

Когато Гарванът видя Слънцето, Луната и звездите и сладката вода, висяща отстрани на ложата на Орела, той разбра какво трябва да направи. Той наблюдаваше шанса си да ги завземе, когато никой не го търси. Той открадна всичките и пръчка огън също и излетя от къщичката през отвора за дим. Щом Гарванът излезе навън, той закачи Слънцето в небето. Той направи толкова много светлина, че успя да отлети далеч до остров насред океана. Когато Слънцето залезе, той закрепи Луната нагоре към небето и окачи звездите наоколо на различни места. С тази нова светлина той продължаваше да лети, носейки със себе си прясната вода и пръчката огън, която беше откраднал.

Той отлетя обратно над сушата. Когато стигна до правилното място, той пусна цялата вода, която беше откраднал. Падна на земята и там се превърна в източник на всички сладководни потоци и езера в света. Тогава Гарванът полетя и държеше пръчката огън в хвата си. Димът от огъня се разнесе над белите му пера и ги направи черни. Когато хватката му започна да гори, той трябваше да пусне огнената пръчка. Той се удряше в скали. Ето защо, ако ударите два камъка заедно, искрите на огъня ще отпаднат.

Перата на Гарвана никога повече не побеляваха, след като бяха почернели от дима от огнената пръчка. Ето защо Гарванът вече е черна птица.

Гарванът в поезията

Тази причудлива птица винаги се появява като предвестник на смъртта или на лошата вест, а понякога и като философ, който в правилния момент, героят трябва да се замисли.
В песента на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“, то гарванът звучи така:

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Едгар Алан По, 1809-1849

В прекрасната поема на Едгар Алан По, гарванът идва в точен час:

…И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак все нощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“
Той програкна: „Nevermore!“
***
„О! — извиках, в страх обземан. — Птица, ил дух на Демон,
ти предсказваш! — О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?“
Той предсказа: „Nevermore!“

От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
„— Предскажи, о древен Гарван — там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зовът Ленора в Рая ангелите в божий хор?“ —
Той отвърна: „Nevermore!“

„Не! — извиках, пламнал в огън. — Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставай знак за спомен тук от теб, о вероломен!
Остави ме сам бездомен! — Махай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!“ —
Той програкна: „Nevermore!“

 

Гарванът също е главен герой и в санскритската приказка „За гарваните и кукумявките“.