8 мита за растения в българската култура

Бръшлян (Hedera helix)

Бръшлянът заема голямо място в култовата практика на българите. Той символизира здраве и дълголетие и е особено лековит, когато расте по църкви и манастири.
Като лечебно растение се пие отвара от неговите листа и клонки, а при ревматизъм и др. подобни ги налагат върху болното място. Мъжът и жената пият при бездетство чай от бръшлян. При епидемични болести бръшлянът се носи като амулет — от клончета правят малки кръстчета, които носят на гърдите, слагат върху вратите на дома и обора.
Като символ на дълголетие неговите листа украсяват сватбеното знаме в Югозападна България и бъклицата за калесване, от него се плете венчето за невестата. Правят и венец от бръшлян и коприва, през който на Гергьовден цръкват мляко и го заключват с катинар против магия. По неговите листа гадаят за здраве и живот на Бъдни вечер, Еньовден или на Йордановден.

Бръшлянът участва и в погребалната обредност. При посещение на гроб се оставя бръшлянова китка при главата, а при помени върху житото. Според представата на народа, бръшлянът е едно от растенията, прокълнати от св. Богородица, затова няма плодове за ядене.

В един микрорайон на Пиринския край бръшлянът се смята за „юдинско растение”. Той расте по скали, където се крият юдите. Когато човек го бере, за да се откупи от тях, трябва да остави конец, стотинка, трохи от хляб. В противен случай този, който носи бръшляна, ще пострада. Това особено се спазва, когато се бере за венец на невестата или за феруглицата “сватбеното знаме”. Във Варненско бабата на Бабинден слага на главата си бръшлянов венец. Кацаров привежда мнението на Пердризе, според което Дионис (Сабазий), първоначално бил бог на растителността, а бръшлянът — негово свещено растение и вероятно тотем на някои от тракийските племена.

Действително бръшлянът е устойчив и постоянен атрибут на Дионис, който се нарича KIGGOC; ктоаоарас. По заповед на Дионис бръшлянът обвива становете и столовете, на които са седели дъщерите на Миний, които отказвали да празнуват неговия празник.
Изпаднали в лудост, те слагат на главата си бръшлянови венци и се присъединяват към празнуващите жени. Също така по заповед на бога бръшлян обвива и кораба на пиратите.

Бръшлян украсява люлката на детето Дионис. В легендата за смъртта на Семела бръшлянът до известна степен спасява Дионис.
Бръшлянът е растение и на свитата на Дионис. Вакханките са с корона от бръшлян подобно на менадите, сатирите и Пан. Менадите, които са нимфи, кърмачки на Дионис, също носят венец от бръшлян. Има представа, че са буря, и съживяват треви и дървета. Без съмнение в представата за бръшляна в Югозападна Бъл

гария е оставил следа култът на Дионис и по-специално връзката му с менадите нимфи. Бръшлянът може да се разглежда като класификатор, като първи член на опозицията живот—смърт. Той символизира безсмъртието. Затова е и атрибут на Дионис и на другите божества на вегетацията, на умиращите и възкръсващи божества като Атис.

Също така той се среща като атрибут на Артемида като дарителка на безсмъртие. В посвещение
от Филипи Артемида държи в лявата ръка бръшлянов клон.

Имел (Viscum album)

Вярванията, свързани с имела, са твърде фрагментарни и не се срещат
навсякъде. Общо взето, това растение се смята също за юдинско и когато се бере, се оставя
конец или паричка.
Имелът се смята за самодивско дърво. В Панагюрско не го внасят вкъщи. В Карнобатско се вярва, че птичета го присаждат по дърветата. Дом, в който има имел, се смята за щастлив. Ако двама млади са под дърво с имел, всяка волност им е позволена. Вярва се, че той е лековит.

Смята се за свещено растение още в древността вероятно заради неговата способност да се насажда сам и живее увит с други дървета. Неговият култ обаче получава най-голямо развитие у германци и келти.

Балдер, слънчевият герой, загива от клон имел, пуснат от Ходър по внушение на Локи. За германците това растение символизира смъртта
и зимното сковаване на природата, а за келтите е символ на възраждане на угасналата слънчева мощ. Като епитет гр. \t,oq имел присъства при някои слънчеви божества, като Зевс, Аполон Иксиос.
Почита се като неизчезващ, неувяхващ, защото расте без земни корени и остава
зелен, когато дъбът е гол, с което символизира безсмъртието. Той също е символ на плодородие и заема място в коледните празници.

Ябълка

В обичайната практика и поверия ябълката заема голямо място. Когато двама се
харесат, те си разменят ябълка — най-голям знак на любовта. Такъв е смисълът й при сватбените обичаи: младоженците ядат ябълка, за да имат деца. Тя украсява сватбеното знаме и кумовото дръвце. С ябълка калесват за сватба. Ябълката заменя ризата на невестата след първата брачна нощ: когато невестата е честна, вместо ризата показват ябълка.
Върху тази ябълка сватбарите оставят пари

Ябълката семантично се свързва със света на мъртвите и затова играе определена роля и в погребалната обредност като посредник между двата свята. Едно от най-разпространените схващания е, че архангел Михаил взема душата с ябълката. Също така в специална торба се слагат до мъртвеца ябълки, които той да занесе на своите по-рано починали роднини. На гроба на неженен вместо кръст се забива  цяло малко дръвче, отсечено
от самия корен. Клоните му на върха са заострени и на тях слагат по една „позлатена” ябълка. Това дръвче не може да бъде друго освен ябълчица. То отива заедно с душата и помага из пътя. Като изсъхне, означава, че душата е отишла в рая и там са се разделили. защото дървото не може да влезе.

Бук

В българската народна култура се срещат интересни представи и обичаи във връзка с други растения и дървета. Букът се смята за свещено дърво. Вярва се, че на него живеят самодиви. Не се гори, вкъщи не се носи, че е „самодивско”. Ако се сложи на кола, вярва се, че тя ще се счупи.

Бряст

Според народните вярвания брястът гони лошите сили. Когато заграждат ново гумно, оградата е от бряст — тогава вече не влиза зло. Повечето оброци са от брястови дървета. Под него може и да се спи, защото няма лоши дихания.
С листа от ясен лекуват ухапване от змия. В коледни песни той е райско дърво.
Невести и моми носят кобилици от ясен, защото от него бягат самодиви и змейове.

Явор

Яворът е „чудно дърво” в народните песни, под чиято сянка стои св. Никола, а св. Неделя го буди. От него правят овчарски кавали, сватбарската чаша, с която кумът запойва младоженците, ведрото, с което булката ще донесе вода. Само то може да запази булката и момата от змейове и самовили. Според някои поверия под него може да се
спи без страх и може да се прави оброк. Според други, отразени например в песните, се съветва да не се минава край явор, защото Тува ми си има седум самовили люлька си вързуват тебе ми те чекат.
В сухо яворово дърво Гюргя самовила заключва 70 извора.

Дъб

Дъбът също се смята за свещено дърво. На Бъдни вечер пънът бъдник е от дъбово дърво. Полязникът влиза на Игнажден с пръчка или шумка от дъб. Бухалката, с която се пере и се кумичат, е дъбова, каквато често е и кобилицата. Оброците са и дъбови дървета. Там, където не е имало църкви, хората се молели при дъбовете. В с. Локорско (Софийско) имало три стари дъба, при които някога са служили литургия и са колели курбани. На Св. Троица с икони обикаляли целия синор „за берекет”, спирали при тия дъбове и ги миросвали (провъртвали със свредел дупка и сипвали в нея зехтин, слагали тамян и я запушвали с восък). Разказва се, че на тия дъбове някога са мътели орли, които пазели землището от град и хали.

Орех

Орехът според народните възгледи има връзка с живота на човека. Сутринта на Гергьовден вратите се украсяват с орехови листа, овцете се изкарват с орехово клонче. Понеже ореховата шума гони змейове и самодиви, през Русалската неделя всяка мома и булка слага в пазвата си орехови листа и пелин.

На Духовден богомолците, за да видят мъртвите, слагат под краката си орехова шума, която после отнасят вкъщи. Тук отново дървото се явява посредник между двата свята.

_______

Източник: “Българска народна митология”, Иваничка Георгиева