Алкионът

Алкионът е птица, която обича пустите места и живее постоянно в морето. Казват, че за да се запази да не я ловят хората, отглежда малките си в крайбрежните скали.
Та веднъж един алкион, когато се готвел да снася яйцата си, кацнал на един нос и съгледал скала в морето. Там и снесъл яйцата си. Но случило се така, че когато един ден отишъл да търси храна, морето, развълнувано от силни ветрове, се надигнало чак до гнездото, заляло го и удавило малките. Когато птицата се завърнала и разбрала случилото се, рекла:
— Нещастна аз! Исках да се опазя от коварствата по земята и избягах при морето, а то се показа още по-коварно към мен.
Така понякога и хората, които се пазят от враговете си, попадат, без да усетят, на приятели, които са по-зли и от враговете.

Орел и бръмбар

Орел преследвал заек. А той, като нямало наоколо други да му се притекат на помощ, видял един бръмбар, който единствено случаят му изпречил, та него замолил. Бръмбарът започнал да го окуражава и щом видял орела да връхлита, замолил го да не грабва неговия молител. Но орелът презрял дребната гадинка и пред очите й се нагостил със заека. Бръмбарът обаче затаил в себе си омраза към орела и захванал да дебне къде си свива гнезда. Щом той си снесял яйца, бръмбарът се устремявал отвисоко, бутал ги и ги чупел. Накрая орелът, прогонван отвсякъде, прибягнал до Зевса за помощ — а орелът е свещената птица на Зевса — и му се примолил да му осигури безопасно място, където да си отглежда рожбите. Зевс му позволил да снася яйцата си в собствения му скут. Бръмбарът видял това, направил топка от тор, издигнал се високо и когато стигнал над скута на Зевса, пуснал я там. А Зевс, за да се отърси от нечистотията, изправил се и без да забележи, изхвърлил яйцата. Оттогава, казват хората, по времето, когато се появяват бръмбарите, орлите не мътят.

Баснята учи, че не бива да се отнасяме с пренебрежение към никого и да смятаме, че някой човек е дотолкова безпомощен, че да не може, когато бъде поруган, да си отмъсти по някакъв начин.

Орел и лисица

Орел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи — по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си. Орелът се издигнал на върха на едно дърво и там си свил гнездо, а лисицата се свряла в шубрака под него и там си заотглеждала малките.
Но един ден, когато лисицата била излязла по полето за храна, орелът, гонен от глад, се спуснал в шумалака, грабнал лисичетата и си направил угощение заедно със своите орлета. Върнала се лисицата, разбрала какво се е случило и останала огорчена не толкова от гибелта на рожбите си, колкото от своята безпомощност — нали била четвероного, не можела да преследва птица. Затова, като се изстъпила отдалеч, проклела злодея — само това остава на слабите и безпомощните. Но скоро се явил случай да въздаде заслуженото на орела заради поруганото приятелство. На полето хора принасяли една коза в жертва. Орелът се спуснал и отмъкнал пламтящия дроб. Отнесъл го в гнездото, но силен вятър задухал и разгорял буен пламък от дребната и суха слама. Та орлетата — те били още съвсем малки — тупнали на земята. Втурнала се лисицата и пред очите на орела излапала всичките.

Баснята показва, че тези, които престъпят приятелството, може да отбягнат отплатата на поруганите, ако те са слаби — но няма да ги отмине възмездието свише.

Славей и сокол

Славей, кацнал на едно високо дърво, пеел според обичая си. Зърнал го сокол, който търсел храна, спуснал се и го грабнал. Захванал славеят в предсмъртния си час да се моли да го пусне. Изтъквал, че той не достига да запълни стомаха на един сокол; че соколът, когато се нуждае от храна, трябва да се насочва към по-едрите птици. А соколът го прекъснал с думите:
— Та аз толкова ли съм глупав, че да изпусна от ръцете си готовата храна и да гоня някаква въображаема?

Така и между хората: безразсъдни са тези, които в надеждата си да получат нещо повече изпускат това, което е в ръцете им.

Котка и мишки

В една къща имало мишки. Котка някаква разбрала това и отишла там. Започнала да ги лови една по една и да ги яде. А мишките, след като непрекъснато ставали плячка, взели, че се скрили по дупките си и котката не можела вече да ги достига. Разбрала тя, че с някаква хитрост трябва да ги примами. Затова се покачила на една дървена кука, провесила се на нея и се престорила на умряла. Една от мишките надникнала от дупката си и като я съгледала, извикала:
— Ей, приятелко! Та ти и на торба да станеш, пак не ще те доближим.

Баснята говори, че разумните хора, след като са изпитали злини от други, не могат да бъдат подмамени от техните преструвки.