Богиня Фрея

Богиня Фрея била изключително красива. Дори по-красива от всезнайната красавица Сив – съпруга на бог Тор. Богиня Фрея дошла при асите след великата война между вани и аси. С мисълта за помирение тя приела да остане при асите. Фрея обаче се влюбила в Од, с когото сътворили двете си дъщери – Хнос и Герсеми. Но Од обичал да пътувал и изоставил богиня Фрея без обяснение. Тя не знаела каква е причината и тъга я налегнала. Всяка нейна сълза превръщали всяка скала в червено злато.

Богиня Фрея имала само една утеха – да дири красивото. Нейните дъщери ѝ давали утеха, но и вътрешното ѝ влечение към красиви и скъпи вещи също я изпълвало с радост. Компенсация на болката на изоставената богиня, била пътешествието, когато летяла с наметалото си от соколови пера, както и колесницата ѝ теглената от две котки. Пътувала също и на верния си глиган Хилдисвин.

Фрея и джуджетата

Една нощ, зимна нощ, студена и мразовита, малко преди съмване богиня Фрея се приготвила да излезе. Накичила се с най-хубавите си накити, но решила пеш да отиде до дестинацията си – странно бе, че нито колесницата си, нито чудното наметало, нито глигана искала да използва. Излязла в мразовитата нощ, а сълзите ѝ превръщали пясъка в червено злато. Вървяла и стигнала до място с огромни камъни, където се промушила и стигнала до пещера. В мрака тя заслухтяла и чула заглушени тътени примесени с водните капки от влажната пещера. Заслушала се повече, влязла по-навътре и тътените се оформяли в далечни удари на чукове.

Чувствала се все по-привлечена от ритмичното удряне и влязла още по-навътре, в земните недра, където било топло и все по-топло ставало. Стигнала до ковачницата на четирите джуджета Алфриг, Двалин, Берлинг и Грер. Усилено работели над златната огърлица Бризингамен.

Богиня Фрея мигом харесала златната огърлица и рекла на джуджета да ѝ продадат чудното бижу. Едно от джуджетата рекло, не е за продан, но ѝ предложили – ако преспи с всеки по една нощ, ще получи Бризингамен. Богиня Фрея се съгласила.

Фрея си отишла, а Локи чакащ пред пещерата, през цялото време причаквал – още от начало я съзрял в двореца, проследил я, изчакал я, разбрал какво е станало и отишъл веднага при Один да му каже. Один побеснял от ревност – богиня Фрея и четирите джуджета – какъв позор!

Локи с неговият талант за пакости и сплетни, влязъл под кожата на Один с тази новина, а Один заръчал на Локи – да открадне огърлицата, за да се яви богиня Фрея пред него, за да измие срама си.

Локи проникнал в двореца Сесрумнир и се насочил към покоите на богиня Фрея. Обаче вратата ѝ била заключена. Решил да се преобрази в муха, влязъл през дупчица под покрива, самата врата прилепвала плътно, а ключалката била невъзможна дори за муха да мине.

Фрея лежала по гръб, а закопчалката на огърлицата се падала под врата ѝ. Локи се преобразил в бълха, ухапал я, и Фрея се завъртяла настрани – закопчалката блеснала с целия си красив златен блясък. Локи се преобразил пак на себе си, откопчал огърлицата и излязъл през вратата завършил подлото си дело.

Фрея се събудила, но не напипала огърлицата, станала и веднага проумяла, че това пъклено дело е на Локи. Веднага се насочила веднага към Валаскялф и запитала Один къде е огърлицата ѝ.

Один на свой ред изразил разочарованието си от делата ѝ с джуджетата и я наказал – рекъл, че ще ѝ върне огърлицата само ако изпълни неговата заръка. Да предизвика война между двама човешки крале в Мидгард, и всеки път когато от човеците някой умирал, да връща умрелите от смъртта да продължат да се бият. Битката трябвало да бъде без край.

Какво да прави красивата богиня – приела и получила обратно прелестната огърлица.