Бог Фрей

Ньорд, по произход от ваните, имал две деца: синът му бог Фрей и дъщеря му богиня Фрея – също вани. Когато Ньорд бива пратен при асите като заложник след голямата война между аси и вани, бог Фрей и богиня Фрея го последвали в Асгард. Но и в Асгард се чувствал добре – боговете се отнасяли добре с него. Фрей бил жизнерадостен бог на слънчевата светлина, плодородието и летния бриз. Всички обичали Фрей освен ледените великани, които и той самият не понасял – слънце и лед, не били първи приятели.

С порастването на първото зъбче на Фрей, голям подарък му бил даден – да владее царството на светлите елфи Алфхейм. Елфите го обичали, но и хората също – Фрей бил предвестник на плодородните сезони, и когато пътувал с кораба си Скидбладнир или талигата теглена от глигана му Гулинбурсти, навсякъде грейвало и ухаело на пролет.

Бог Фрей поглежда към Герд

Един ден бог Фрей седнал на трона на бог Один – Хлидскялф. Това не било разрешено на никого, но все пак Фрей от любопитство започнал да разглежда Деветте царства. Погледът му се спрял на Йотунхейм, а там съзрял красив дворец – на великанът Гюмир и жена му Арбода. От двореца се подала красива жена – светлина огряла ръцете ѝ, когато отворила портите, такова сияние нямало ни в небе, ни над море, и всички царства биват озарени от нея. Прелестната Герд била това.

Фрей се влюбил тъй силно. Баща му бог Ньорд се притеснил от необичайното поведение на сина си и изпратил слугата Скирнир да провери какво става и Скринир го попитал, а Фрей му отвърнал, че съзрял най-прекрасната жена и ни може да спи, ни да яде, нито да пие, нито искал да разговаря с когото и да било.

Скирнир му отвърнал, че ако му даде вълшебния си меч, който можел да се бие сам, и коня си, ще доведе след девет нощи Герд и ще бъде негова, а Фрей запял:

– Дълга е нощта, дълга е секундата, как да изтърпя цели три? Често за мен месец изглежда по-къс от тази една нощ на чакане!

Тръгнал Скринир с верния кон на Фрей, в мрака препускал, лодкаря го прекарал през реката за Йотунхейм, царството на великаните, през ограда от огън минал. Стигнал до двореца на Герд и кучетата се разлаяли. Герд чула шума и заръчала на прислужницата да провери какво става.

Скирнир се изправил пред прекрасната великанка Герд. Представил се и обяснил, че идва от името на прекрасния бог Фрей, а единадесет от ябълките на Идун като дар ще бъдат нейни, ако се омъжи за Фрей – безсмъртието да бъде сватбеният подарък. Герд отказала – та той е бог живеещ при асите, омразен смъртен враг на великаните от Йотунхейм.

Тогава Скирнир предложил пръстенът Драупнир, изкован от джуджето Брок за Один. Този вълшебен пръстен пускал на всяка девета нощ още осем пръстена като този. Герд отказала и този дар – тя е дъщеря на великан и живее в дворец, богатства тя има.

Скирнир извадил меча на Фрей и заплашил – тогава щом не иска ябълките на Идун и пръстенът Драупнир, нека избира между сватба и обезглавяване. Герд отвърнала, че баща ѝ ще предизвика и ще победи в дуел Фрей.

Скирнир вдигнал вълшебният си жезъл с неизказана мощ и заплашил: няма ли да се омъжи за Фрей, няма да се омъжи за никого; да си остане сама в ледения дворец, ярост и тъга да я обливат; принизена и хленчеща да пълзи из двореца, ще ѝ се иска да има мъж до нея, но никога няма да има; всичко което пие, нямало да може да я утоли, сякаш пясък в устата ще има.

Проклятието и заплахата били страховити – честта на Герд, а и нейната женственост били поставени пред избора да се омъжи или дарбите ѝ като жена да бъдат навеки изгубени. А мощта на жезъла се оказала огромна – Герд гледала жезъла, но не заради заплахи, не заради заради дарове тя обикнала Фрей. Да, тя обичала Фрей. Силен жезъл бил този на Скринир, мощен. Откъде и как притежавал такава сила, не се знае. След девет нощи Герд щяла да е жена на Фрей.

Скирнир се върнал при Фрей и поднесъл радостната вест – след девет дни Герд щяла да бъде негова. Обаче Скирнир не върнал вълшебният меч на Фрей, а този меч бил тъй съдбоносен за сетната битка и край на световете – Рагнарьок. С този меч, Фрей трябвало да се изправи срещу огненият великан Сурт и да го победи. Но уви, явно това била цената на коварството с магия и слуги, да спечели любовта на прекрасната великанка.