Тор среща Скримир

Тор имал неутолима жажда да избива великаните, не можел да не мисли за това – влякло го епично разрушение над градовете и населенията на великаните. Една сутрин обявил намерението си, а Локи се присъединил към него.

Тръгнали и след угощението при домакините и куция козел (Глава: Козите на Тор) ; Тор, Локи, момчето Тялфи и сестра му Росква поели пеш, докато не стигнали морския бряг, където преспали под открито небе. На сутринта намерили лодка, с която заобиколили земята на великаните, където се ширела крепостта им. Тялфи бил от полза на Тор, именно него изпратил да разузнае обстановката и не след дълго открил постройка насред поляна сред борове и решили да преспят в нея.
Обаче шум ги стреснал и събудил, който бил толкова оглушителен, колкото цяло земетресение. Грохотът проехтял, а Тор изказал съмнението си, че може би е точно от земетръс и грохотът секнал. За всеки случай излезли и огледали постройката и намерили една малка стаичка, в която влезли тримата, а Тор предвидливо застанал на пост с Мьолнир. Никой не можал да вземе съня си, тъй като грохотът от време на време се повтарял на пресекулки.

Дошло утрото и Тор излезнал от постройката и какво да види – навън спящ великан. Огромно създание, дори за боговете това било чудовищно голямо създание. Великанът изхъркал и Тор веднага прозрял откъде били тътените и грохотът, който ги държал будни цяла нощ. Великанът се пробудил, а Тор любезно запитал кой е.

Великанът отвърнал, че се казва Скримир. Тогава Тор прозрял, че постройката, в която пренощували била не друго нещо, ами неговата ръкавица, а малката стаичка – пръстът на палеца!

Скримир ги поканил да закусят заедно, а после тръгнал на път. Другите тръгнали след него, но правел такива огромни крачки, че го настигнали едва привечер, когато си почивал. Поканил ги да видят в торбата му за храна, а същевременно заспал блажено. Тор се мъчел и мъчел и не можал да развърже вързопа, Локи, Тялфи и Росква също. Ядосал се и ударил великана с чука си Мьолнир. Великанът отворил едно око и рекъл:

– Каква досада, някакво листо ли падна?

Заспал отново. Нищо му нямало на великана от великия чук Мьолнир, лека драскотинка, а Тор не можел да повярва. Цапардосал го пак  с всичка сила върху челото му, Скримир сънливо отвърнал:

–  Каква досада, сега май някой жълъд ми падна на главата.

Великанът продължил със съня си без да отвръща, без дори да отчете, че някой го закача. Тор придобил пак смелост, призори се промъкнал и ударил с мощен замах отново с Мьолнир по слепоочието на Скримир. Гигантът се събудил:

– Този път някакви птици ще да ме притесняват. – В това време съзрял Тор. – По-добре си отивайте, мъници, има по-големи и по-страшни от мен.

Скримир вдигнал торбата си и поел на север към снежните планини.

Тор, Локи, Скримир и изпитанията

Тор и сподвижниците му тръгнали и те на север, докато не стигнали голяма висока порта. Промушвайки се през решетките се озовали в огромен дворец, а по скамейките великани ги гледали застрашително. Кралят на великаните се обадил:

– Знам, че си бог Тор. Но, моля, покажете ни на всички тук, вашите умения.
– Аз мога да ям най-бързо от всички – първи отговорил Локи.

Логи, един великан, приел. Слугите напълнили блюдата. Седнали Локи и Логи да се надяждат, но Логи поглъщал всичко и Локи загубил.

– Следващият? – предизвикателно се обадил кралят на великаните.
– Аз – обадил се Тялфи. – Най-бърз съм и мога да надбягам всекиго.

Дребен великан на име Хуги приел и се състезавал с Тялфи. И Тялфи загубил от великанската мощ. Три път все не успява, три пъти все Хуги побеждава.

Дошъл ред на Тор, който гордо заявил, че може да пие от всекиго друг повече. Никой не можел да надпие славния Тор, бог на гръмотевиците.

– Така ли? – отвърнал кралят. – Вземи този рог и пий!

Тор отпил, но в рога сякаш имало много повече. Отпил отново, и още, и още, но в рога все имало, сякаш цяло море. Тор поискал друга задача, очевидно тази била непосилна.
Тогава кралят му посочил котката си и рекъл новата му задача е да я вдигне.
Тор я хванал и дръпнал, но котката не помръдвала от мястото си, въпреки че гърбът ѝ се извил. Побрал се под нея и все сили успял да помръдне едва-едва едната ѝ лапа.

Тор не бил очарован и предизвикал:

– Нека има трето изпитание! Някой да се бори с мен!

Великаните се разсмели и единствено една стара великанка на име Ели, която куцукала, излязла напред да се бори с великия Тор. Това било позорно – борба с жена, макар и великанка! Сборичкали се, но не само не помръднала, но и запратила Тор на колене. В това време кралят на великаните прекратил позора на Тор и поканил гостите си на пир – какво великодушие към тези натрапници в чужда земя!

На следващия ден богът и сподвижниците му си тръгнали, а кралят ги изпратил до края на гората, където се обърнал към ядосания Тор:

– Справихте се много добре. Всъщност, доказахте силата си, но всичко това бе номер – великанът Хуги, дето Тялфи трябваше да надбяга, всъщност бяха мислите ми; рогът, който, ти Тор, трябваше да пресушиш бе свързан с морето; а котката – самата Йормундганд, змията около Мидгард захапала опашката си. А аз съм Скримир – великанът, който за малко не уби, ако ме беше уцелил на точното място. Но ви предупреждавам, никога не се завръщайте! Магия използвах, ако се наложи пак ще използвам! Да предпазя Утгард, пак ще използвам!

Побеснял, Тор вдигнал чука си, но ни следа, ни помен нито от Скримир, нито двореца. Великанът можел да се съревновава, даже не – да надмине и самият Локи в изкуството на измамата.