Вселената и нейното възникване се описват от най-известните китайски митове. В тях, в древни времена, от първичния хаос, богът творец Пангу създал реда, вселената и дал всички условия за живот. Сътворението обаче не засяга хората, Пангу не ги създал, а по-късно богинята Ню Уа се заела с това дело, като ги изваяла от глина.

Съществуват заедно с това митове за големи природни катаклизми – наводнения и суши, които и в днешен Китай силно резонират на съвременната реалност. Тези митове за катаклизми се водят също към сътворението, тъй като катаклизмите слагат край, но и начало, съответно наново да се сътвори и изгради. В тези митове се описва и драконът Ю, който прокопал речни корита, за да отводни земята след голям потоп.

Сътворението на света

Преди светът да придобие изначалната си форма, преди великият творец Пангу да се появи, Началото бе хаос. Ни суша, ни океани, хаосът безкраен и само и единствено неуправляемата стихия съществувала. Стихията била съставена от елементите, които по-късно щели да се отделят като земя, вода, огън и въздух. И когато от безкрая и безначалието се зародил Пангу в черупка на яйце, то тогава и светът започнал да придобива форма.

Много време, хиляди години, Пангу се развивал и се хранел със стихията и елементите, които неконтролируемо се извъртали, извивали, разтърсвали и кипели.  Сънят на Пангу бил особено важен, защото така набирал енергия, сила и мощ, която ще му потрябва за Творението.

Пробуждането на Пангу

Осемнадесет хиляди години Пангу спал. Пробудил се, а наоколо мрак, в който различавал бегло само хаотичните природни елементи, които се движели в пространството. Решил, че така не може да бъде повече, събрал силите, които набрал по време на дългия си сън и събудил Живота като ударил със страшна сила могъщата си десница върху стихиите. Невероятен гръм последвал, който се разнесъл из безпределното пространство на милиони километри.

От мощта на Пангу стихиите се укротили, Вселената започнала да оформя, а тежките елементи слезли надолу, докато леките отишли нагоре. Оформили се земята, скалите и почвите; оформили се небето, синевата и пространството. Така Пангу създал небе и земя, двете най-важни части на света.

Земята и небето продължили да нарастват, земната твърд постепенно ставала все по-дебела, дълбока, пластове се наслагвали, над тях скали, а върху тях глина и върху нея по-леки почвени слоеве. Небето ставало все по-високо и раздувайки дори самият Пангу не виждал къде е пределът му.

Това велико дело отнело много време, със сътворението не можело да се бърза. Пангу застанал между небето и земята като ги държал с мощните си огромни ръце да не се сблъскат и да не се върнат в първичния хаос, от който ги създал. Пангу заедно с творението растял и стоейки хиляди години като колона на реда между небето и земята, докато не дошло време и преценил, че е достатъчно – нищо нямало да се сгромоли, ако пусне. И заспал отново дълбокия си сън.

Тялото на Пангу

Пангу умрял в съня си, който ставал все по-дълбок, докато накрая с времето дишането му намаляло и спряло. Сътворението обаче имало собствен живот, и макар Пангу да умрял, то продължило да съществува. Последният дъх на Пангу полетял в небесата и се превърнал във ветрове и облаци, така вдъхнал новото начало.

Последният стон се превърнал в грохота на гръмотевицата, потта му, докато крепял небесата, се превърнала в роса и дъжд. Очите на божеството се превърнали в Слънцето и Луната, а космите на брадата му отлетели на небето сътворявайки звездиците по нощното небе.

Тялото на Пангу се трансформирало в планините по цялата земя, като скални капиляри на творение. Ръцете и краката му обозначили четирите посоки в света: север, юг, запад, изток. Кръвта му послужила за реките по земите и накрая плътта му се разложила в плодородната земя и полята. По новите земи, окапалата коса на Пангу се вкоренила в почвите и израснали първите дървета и цветя.

Цикълът на живот-смърт-живот бил изпълнен от великия Пангу – така той станал истински Творец. Дал началото на Вселената, земята, небето, посоките, реките, полята, планините, Слънцето и Луната. Великото дело на живота.