В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя – Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна бездна, запълнена с вечна тъма, От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяващата любов – Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил вечния Мрак – Ереб, и тъмната Нощ – Нукта. А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина – Етер, и радостният, светъл Ден – Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят.
Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе – Уран, и Небето се изпълнило над Земята. Гордо се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат.
Уран – Небето – се възцарил в света. Той се оженил за благодатната Земя – Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери – могъщите, страшни титани. Един от синовете им, титанът Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богинята Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини – океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце – Хелиос, Месечина – Селена, и румената Зора – розовопъстрата Еос (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всичките звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всичките ветрове: буйният северен вятър Борей, източният Евър, влажният южен Нот и приятният западен вятър Зефир, който докарва дъждоносни облаци.
Освен титаните могъщата Земя родила трима великани – циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадани като планини петдесет глави великани – хекатонхейри (сторъки), наречени така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична.
Уран намразил децата си – великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволявал да излизат на светлина. Страдала от това майка им – Земята. Тежало ѝ това ужасно бреме, затворено в недрата ѝ. Повикала тя децата си, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях – коварният Кронос, чрез хитрина свалил баща си и заграбил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сонм ужасни божества: Танатос – смърт, Ерида- раздор, Апата – измама, Кери – унищожение, Хипнос – сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилостната Немезида – отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие в света, където се възцарил на бащиния си престол Кронос.
Друга версия за сътворението според елините.
