Сун Съмяо (孙思邈) бил китайски лекар и писател от династия Суи и Тан. Титалата “китайски крал на медицината” ((药王; 藥王, Yaowang) му била връчена, заради значителен принос в китайската медицина и грижа за пациентите, които му били поверени.

Сун и змията

Сун Съмяо бил прочут лечител. От пръв поглед разпознавал билките в природата и разпознавал целебните им свойства, с които можел да излекува всякаква болест. Освен природата, обичал да си общува с един стар отшелник, който живеел уединено и му разкривал още тайни на целебното билкарско изкуство.

Веднъж, когато Сун събирал билки, видял овчар да ръчка една синя змия с гегата си – опитвал се да я убие. Сун не искал животинката да бъде убита и казал на овчаря да спре, но овчарят не искал, защото се страхувал да не би змията да ухапе него и стадото му. За да остави змията намира, Сун предложил на овчаря дрехите си и да пощади животинката. Пастирът приел и Сун отнесъл змията да я лекува с целебното си изкуство. Когато оздравяла, змията сама изпълзяла в шубраците.

Сун Съмяо, както е изобразено от Ган Бозонг, гравюра на дърво, династия Тан (618-907)

Аудиенция с царя Дракон

Сун отново скитал из природата и срещнал конници, които отивали към красив град и го поканили да дойде с тях. Съгласил се и пристигнали заедно, като го завели в голям дворец, където щял да бъде представен на царя. Когато прекрачил прага на залата за аудиенции, видял царят, а до него момченце в синя дреха.

– Спаси животът на сина ми, и за това съм ти благодарен – подел владетелят. – Аз съм Царят дракон, а това е синът ми, с когото притежаваме способността да променяме външността си.
Сун разбрал, че синята змия, която спасил от пастира всъщност бил Принцът дракон.

Царят дракон разбрал, че Сун е брилянтен лечител, тъй като раните на сина му били големи. Затова царят искал да му подари най-ценният дар, който само неговият народ имал – тридесет книги за лечение чрез целебни средства, за които знаели само драконите.

Сун, след като изчел тридесетте тома, започнал да практикува знанието за билките описани в тях и да лекува различни видове болести. Обиколил страната, опитвал всички срещнати растения. Пробвал първо върху себе си, а после препоръчвал на болните от кои билки да взимат.

Открил много забележителни качества на билките. Разбрал, че като се смесят някои отровни с други растения, стават за ядене. Твърдяло се, че части от тялото му били прозрачни и така наблюдавал действието на растенията върху органите му.

Когато Сун умрял, много хора били натъжени, защото това бил най-добрият лечител, който е ходил по таз земя. Били убедени, че трябва да го изпратят с почести и богато погребение, навеки да се помни, но когато отишли да положат трупа му в ковчег, се случило чудо. Открили само дрехите му, а тялото безследно изчезнало. Сун, великият лечител и изцелител, се преселил на небето, където заел своето място сред боговете.