След великата война между аси и вани, стената около Асгард била разрушена от сблъсъка на боговете. Никой не се заемал с тежката задача да изгради наново зидът, докато не пристигнал зидарят. Тази мистериозна фигура яздел сам върху великолепен жребец, и когато стигнал до моста Бифрьост, Хеймдал пазителят на моста, го запитал какво дири и по каква работа е тук.
Странникът обяснил, че идва да изгради наново великата стена около Асгард. Боговете се събрали в замъка Гладсхейм и изслушали предложението на странника. Продължил, ще изгради зида за осемнадесет месеца при условие, че прекрасната богиня Фрея му стане жена, и за да още по-справедлива наградата му, поискал и Слънцето и Луната. Така тройна ще е наградата: Фрея, Слънце и Луна.
Какво нахалство, каква наглост, какви изисквания! Изгонили странникът, за да беседват боговете. Локи обаче, тъй като е бог на хитростта и коварството, започнал да убеждава боговете да приемат условието: зидарят ще изгради стената, но при такова невероятно условие, че няма как да го изпълни. Локи предложил, че ако не успее мистериозният зидар да построи стената за уреченото време, няма да получи нищо, защото твърдението на зидаря било толкова нечувано – невъзможно е за толкова малко време, да изгради стената. Затова, когато времето изтече и стената е издигната повече от половината, тогава да му кажат, че губи и самите те да я достроят.
Извикали зидарят, поставили условията, съгласил се и се заел за работа. Зидарят бил изключително силен и сръчен. Огромни камъни редил, изграждал огромна стена около Асгард, сякаш с лекота. Боговете започнали да се притесняват, заради безупречното изпълнение на такава мащабна работа. По сила можел да се съревновава с Тор.
Боговете забелязали обаче, че зидарят си помагал с прекрасният си жребец Свидалфари. Впрягал жребеца, той мъкнел огромни камъни, зидарят ги редял. Минало време, седмици, месеци – зидът се издигал по-здрав и по-внушителен от когато и да било.
Зидът почти стигащ до портата. Боговете се изплашили, събрали съвета, седнали да беседват. Зидарят ще изпълни условието, и ще трябва да вземе Фрея, Слънцето и Луната. Как да дадат Фрея в Йотунхейм, да унищожат въздуха и небесата, за да дадат Слънцето и Луната. Один обвинил Локи за провалът на този облог и го заплашил със страшни наказания. Тогава Локи се заклел, че ще намери начин и ще изпълни облога, няма да бъде победен от сръчността на зидаря. С хитрост и ловкост ще спечели.
Локи забелязал, че жребецът Свадилфари всъщност е от голяма помощ на зидаря. Хрумнало му да се преобрази в красива кобила и да съблазни Свадилфари. Надалеч от зида го примамил, жребецът последвал. Зидарят викал след Свадилфари да се върне, но жребецът не се обърнал.
Зидарят така се разгневил, изпуснал нервите си и приел истинският си облик – огромен великан. Обвинил боговете в измама, и че боговете трябва да си получат заслуженото. Обаче боговете също се разгневили – за такава измама, великан да измами боговете и да ги заплашва, трябвало да плати с кръвта си. Тор стоварил чука си върху главата на великана и му я разбил. Черепът му се пръснал и мигом се озовал в Нифелхейм.
А Локи пък изчезнал – ни следа, ни вест, нищо. Няколко месеца минали. Накрая се появил с едно малко жребче, което го следвало навсякъде – осмекракото конче Слейпнир. Один харесал много жребчето и го поискал. Локи преотстъпил кончето на Один с условието да не го пита никога откъде го има. Така Слейпнир порастнал в най-силния и бърз кон – верният жребец на Один.
