„Пътуванаето на Бран“ (Immram Brain), е средновековна ирландска поема от 8-ми век. Интересното, е че поемата има паралели с още 2 текста писани в същия период, единият „Пътуването на Брендан“ (The Voyage of Brendan), а другият „Пътуването на Маел Дуин“ (The Voyage of Máel Dúin). И трите текста разказват за мореплаватели, които достигат до „Островът на радостта/смеха“ и във всяка един член от екипажа остава на омагьосания остров. Изследователи смятат, че легендата е на базата на латинския текст Navigatio sancti Brendani abbatis, който пък по-късно бива леко изменен по легендата „Пътуванаето на Бран“.

В латинския текст става въпрос за Свети Брендан, който отпътувал от Югозападна Ирландия към островен рай (ок. 486-678 г.), с екипаж от седемнадесет монаси. Пътешествието продължило седем години, акостирали на много острови, а на един намерили храна и пиене без да се вижда никой наоколо, а на друг – овце (напомня малко на Одисеевият разказ, когато акостира на острова на Полифем Циклопа). Достигнали крайната си цел, Обетовеният остров на светците, където прекарали 40 дни и стигайки до една река един младеж, появил се от нищото, благословил ги и им рекъл, че е време да се завърнат в Ирландия. Благополучно се върнали у дома и разказли за приключенията си.

Фотограф: “Св. Брендан Гал”, Fenit, Co Kerry by Tigue O’Donoghue

Пътуването на Бран

Ирландски вожд на име Бран, който бил син на Февал, веднъж се разхождал извън крепостта си, а когато дочул красива странна музика, тя била толкова омайна, че хванал в клопките на съня Бран. Когато се събудил, до него имало сребърна клонка с бели цветчета.

Бран се върнал в крепостта с вълшебната клонка и показвайки я пред насъбралата се тълпа, красива жена със странни одежди запяла песен за далечен остров, който бил заобиколен от морски кончета, красива равнина, където често се провеждали игри, а игрите били състезания между лодки и колесници. Земята обработвана с любов, цветовете на дъгата бил мехлем за очите, а ушите били галени от хармонични нежни мелодии. Нямало изменничество, нито тъга, нито мъка, болести или смърт.

Тази мистериозна страна се наричала Острова на жените. Загадъчната непозната подканила Бран да тръгне към този мистериозен къс земя и протегнала десница: клонката, която бран държал се изплъзнала от ръката му и се плъзнала в нейната. Тогава жената изчезнала.

Островът на смеха/радостта

На следния ден Бран и двадесет и седем мъже екипаж тръгнали с кораб из непознатите води на запад от Ирландия. Нищо не се случило два дни, но на третия забелязали приближаваща се колесница по вълните към тях. Това бил богът на морето Манан, който запял разказ, че това което вижда Бран като спокойно синьо море, за Манан е равнина обсипана с цветя, блещукащи с морски кончета и реки от мед. След това Манан рекъл на Бран да гребе по-усилено, за да достигне до залез слънце до Острова на жените.

Така и направил. Вместо обаче да достигне Острова на жените, достигнал Острова на радостта, където заварил множество хора, които наблюдавайки екипажа му се присмивали. Станало му чудно на Бран и обходил острова, навсякъде само смях чувал. Накрая и той се засмял и се присъединил към присмехулниците, които продължавали да се смеят на екипажа му.

Островът на жените

Тръгнали най-накрая от Острова на радостта, Бран и хората му достигнали най-сетне Острова на жените, и докато Бран се чудел дали да акостира, мистериозна жена подхвърлила кълбо прежда. То се оплело около ръката му и тя започнала да дърпа като теглила кораба към острова. Били посрещнати като крале, а за всеки един от тях имало легло в огромен дворец, в който храна, пиене и забавления имало до насита. Омаяли се, забравили за хода на времето.

Некхтан, който бил един от екипажа, все пак се затъжил за дома и умолявал Бран да отплават обратно към Ирландия, а жените на своя страна ги умолявали да останат. Некхтан успял да придума Бран и отплавали от Острова на жените, но не и преди жените да ги предупредят, че трябва да спасят свой другар от Острова на радостта и да не стъпват на ирландска земя.

Завръщането

Бран прибрал моряка от Острова на радостта. Вече готов отново да види родината си, скоро пристигнал до западния бряг на Ирландия.

На брега тълпа хора извикали към кораба, за да разберат кой е в него. Бран им отвърнал, че е „Бран, син на Февал“. От тълпата му отговорили, че единственият Бран, за когото знаят, е онзи от древните разкази – мъж, отплавал на морско пътешествие, за да открие Острова на жените, но така и не се завърнал.

Бран осъзнал тогава, че е минало много време, векове е бил с екипажа си на пленителните острови. Некхтан скочил и тръгнал рязко през водата към брега и на мига щом докоснал сушата станал на пепел, сякаш бил погребан в земята преди столетия. Никой не посмял да слезе, не искали да последват съдбата на Некхтан. Тогава Бран разказал историята си на хората, за да го помнят, и отплавал с екипажа си, никога повече да не бъде видян отново.