Обща характеристика

Според изследванията на Ханс Бидерман, пчелата изпъква като особено обожествявано насекомо-символ на работливост, царственост, благородство, благородни ценности. Има сведения от стари времена как хората събирали мед от диви пчели, а малко по-късно разбират как да ги опитомяват и да произвеждат мед за консумация. В употреба влизал медът за изготвянето на медикаменти, ферментация, а самият им восък за правене на свещи. В древен Египет, където пчеларството е документирано от около 2600-та година пр. Хр., сведенията показват, че медът се използвал и в процедурата на мумифициране (Статия за мумиите и мумифицирането тук)

Християнство

Свети Йоан Златоус и Свети Амрбозий били сравнявани, заради проповедите си, със сладостта на меда. В християнството се вижда, че символиката на меда е символика на Христовата благост в комбинация с Христовия венец (Страшния съд). Пчелата е също символ на Дева Мария, тъй като пчелата не създавали сами потомство, ами събирали от цветове.

Свети Амрбозий правил сравнение църквата с кошера, а божиите служители с неуморимите работливи пчели, които събирали благодат и странели от грях. Бидерман споменава Бернар дьо Клерво, за когото пчелата била олицетворение на Светия дух, а символът на чистотата била в пчелата, която се хранела само от аромата на цветята избягвайки грешния свят. Има хипотеза, че вдъхновение на френският герб на лилиите, е стилизираната пчела.

В средновековните книги се среща нотацията за „изяществото на питите мед, симетрични шестоъгълници на килийките, които пчелите ограждат с твърд восък и напълват с мед“. Прилага се за ядене, медикамент към раните, както и символиката на „мъдростта и любовта на добродетелите“.

„Пчелиците прилежно сока сбират от цвета,
Затуй и восъчният дом е пълен с  мед.
Где сговор свързва нечии сърца,
Там плод и полза раждат се навред“

Хоберг, 1675

Хералдика

Вляво: една останала пчела от коронационните одежди на Наполеон, позлатена тел, 1804 г. Източник: частна колекция.
Горе вдясно: детайл, Обувки за коронация на императрица Жозефина Франция, 1804. Източник: Les Arts Décoratif, Инвентар 15110.
Долу вдясно: Императорска пчела от коронационни декорации в Нотр Дам дьо Пари, 1804 г., позлатен бронз. Източник: Musée de l’Armée, Dist. RMN. Снимка: Паскал Сегрет

Може да се види гербът на фамилия Бонапарт – пчелата като символ присъства означавайки уреденост, принадлежност, царственост, благородство. Има сравнение, че Горен Египет била тръстиката, докато Долен Египет била пчелата.

Европа

В германските описи се споменава „Пчелен път“ – бродещите мъртви души, които са като рояк пчели. В този смисъл душата е точно като пчела, отлитаща пред смъртта. Именно оттук идва „Мариина или Божия птичка“, която обозначава този полет на душата.

В скандинавските митове откриваме митът за поетът Квазир, който бил божество създадено от всички други божества и после убит от кръвта му джуджетата направили медовина на мъдростта. Джуджетата, гигантите и дори Один искали медовината за себе си, а по-късно в мита, с помощта на медовината се ражда богът Браги, който бил издигнат в божество на поезията, а речта му била тъй изкусна, като мед. (Митът за Квазир тук)

В Средиземноморието, пчелите се сравняват с качествата на храброст, целомъдрие, прилежност, чистота, добре живеещи, семейство, художествен усет. Елевсинските мистерии представят жреците си като пчели и били почитани като символ на възкресението – поради зимният сън на пчелата (смърт) и пролетното им събуждане (възкресение).

В устата на мъртвец, ако влети пчела, той оживявал.

Америка

Богът от митологията на маите, покровител на пчелите и меда, А-Музен Каб, бил описан с тяло и криле на пчела, хуманоидно лице. Според друго описание е огромна пчела или дух, който пази горите и пчелите от злосторници. Има предположение, че е същата фигура като „Спускащият се/Гмуркащият се бог“, затова последователно бива изобразен с главата надолу. Храмът на „Спускащият се бог“ се намира в Тулум.

Африка

Легендата за Кинту (народът баганда, Уганда), първият човек на земята, трябвало да мине пет изпитания, ако иска да се ожени за дъщерята на божеството Ггулу – Намби. Последното изпитание било да разпознае кравата на Ггулу от голям брой добитък, и тогава му се притекла на помощ Намби, във въплъщението на пчела,  и му подшушнала в ухото коя била кравата.

Азия

Китай – думата за пчела била „фен“, която имала звученето на графската титла, пчелата била символ на изкачването в йерархията на властта. В китайските приказки, пчелата е символ на фертилност и може да се види като „младият влюбен, опитващ от моминските цветове“. Китайските и европейските приказки си приличат по това, че пчелите насочват и намират най-подходящата годеница.

Индия събирането на мед носи пари, така и остава като символ на богатство. В Риг-Веда, която се води най-старата свещена книга в Индия (съставена между 2-3то хилядолетие пр.н.е.), споменава многократно пчелите като добра поличба, положителен символ и нейният труд в резултат – меда (madhu) и медовината.

Боговете Вишну, Кришна и Индра били наричани Мадхава („родените с нектар“), като техният символ бил пчелата. Вишну е представен като синя пчела (синьото е символ на небето – божествата идващи от небето), върху лотосово цвете – символика на живота, възкресението, природата; а там където стъпва Вишну се появява извор на медовина. Кришна се изобразява със синя пчела на челото, а бог Сива (Разрушителят) има друга форма наречена Мадхери изобразена от обърнат триъгълник с пчела отгоре.

Индуиската богиня Bhrami (букв. Означава „Пчели“), е богиня която „пребивава в сърдечната чакра“ и вибрацията на любовта от нея наподобява жуженето на множество пчели. Именно този звук (наподобяващо и мъркането при котките), се смята за „звукът на Вселената“ и се използва при мантри и медитации в хиндуиската и будистка практика.

Из хиндуистките богове срещаме още един интересен персонаж, богът на любовта Кама, чийто символ е пчелата, или по-точно: лък, чиято връв е направена от пчели.  Друг символ с пчелите, е този на камшика Мадхукаса, който означава „сладък камшик“, от който капе мед използван от конниците близнаци ашвини (господари на светлината). С този камшик даже удължават живота на хората и има посветен химн написан специално за него:

„Когато медната мигла дойде, дарявайки подаръци, там животът диша и там се установява безсмъртието. Докато пчелите носят мед върху мед, така в моя човек, о, Ашвини, блясъкът ще се запази. О, Ашвини, господари на Яркостта, помажете ме с пчелния мед, за да говоря силна реч сред хората.“

В последния стих вярването, че медът прави речта „по-сладка“ се среща и извън пределите на Древна Индия, като по-горе споменатият мит за поетите Квазир и Браги. В европейските митове наричат пчелите „птиците на музите“, и подобно на Квазир и Браги, поетът Кахсиват  пеейки бива подпомогнат от мед, който капнал от медната чана на Ашвините.

Античност

Жриците, които почитат богиня Артемида и богиня Деметра, се наричали в античността „пчели“. Микенските гробници били оформени като кошери, а Делфийската жрица често била споменавана като пчела, а Пиндар отбелязва, че останала като „Делфийската пчела“, дълго след Аполон узурпирал древния оракул и светиня. Лингвистът и учен по класически науки Джейн Елън Харисън, добавя:

 „Делфийската жрица в исторически времена е дъвчела лаврови листа,  но когато е била пчела, със сигурност е търсила вдъхновението си в пчелната пита.“

Аристей ,богът на пчеларството, по невнимание причинил смъртта на красивата Евридика, която настъпила змия бягаща от него. Нимфите наказали Аристей  като избили всичките му пчели. Протей тогава казва на съкрушения бог да жертва четири бика и четири крави в чест на Евридика, за да види как от гниещите им трупове излизат пчелите, които ще запълнят отново празните му кошери. И така се случило.

Древност

Хетите/Турция – Богът на земеделието в хетската митология Телипину бесен проклинал растенията и животните да не дават да има живот и изчезнал. Тогава богиня Ханнаханна изпратила пчела да го намери, ужилва го и го полива с восък. Телипину се разгневява още повече, докато богиня Камрусепа не се намесила и отпратила гнева му в Подземното царство.

Древен Египет – според египетската митология, пчелите произлизали от сълзите на слънчевия бог Ра, когато паднали на пясъчната повърхност.

Научни данни

Всички знаят за работливата пчела, която прави мед като събира прашец от цветя. Всъщност, повече от половината от коремчето им се пълни с нектар и могат да пренасят на дълги разстояния нектар с тежест, колкото личното им тегло. Пчелата, която събира от цветята после предава на пчела в кошера нектара и ензими от телата им превръщат нектара в мед, докато го складират в кошерската пита и след около 5 дни е вече „завършен“ мед.  Когато процесът е готов, питата се запечатва с восък, който също се произвежда от телата на пчелите и така консервират меда за по-нататъшна употреба.

Когато пчела излезе от кошера да разузнае и намери цветя, които ще са годни за събиране на прашец, разузнавачът се връща и започва да „танцува“ чрез резки движения на тялото и звуци. Така, един вид, скицира местоположението на цветята като за ориентир използва Слънцето – вляво, вдясно или направо спрямо него.

От десетки хиляди в колонията само стотина се раждат мъжки, като тяхната главна цел е в полета на кралицата да я осемени, след което търтеите умират. А когато застудее и има все още оцелели търтеи, това означава, че не са се съвкупили  с кралицата и биват изтиквани извън кошера на сигурна смърт.

Има над 16 000 вида пчели, но само медните видове произвеждат мед. Има ги навсякъде по света освен Антарктика. Предшественик на пчелата е осата, която се хранела с други инсекти, а еволюцията в пчела, която се храни от прашец и нектар се предполага, че идва от инсектите, които се хранели с прашец, които били плячка на осите.