Обща характеристика
Table of Contents
Прилепът в много култури по света удивлявал и будил въображението на народите. Различна била перцепцията за това животно, например на Запад се смята като злокобно същество, което се заплита в косите на хората. В Южна Америка се съобщава за кръвопийците прилепи, демонични същества имат облик или характеристика на прилепа, а в изкуството – картини изобразяващи вещици, винаги има следи от прилепи.
Християнство
В средновековните книги (бестиарий), прилепът е представен в добра светлина, поради начина си на живот. Описват се като „прилепите се установяват за по-дълго пребиваване, те се захващат здраво един за друг и образуват цели гроздове – своеобразна дружелюбна услуга, каквато рядко може да се открие у хората“ (Unterkircher).
Св. Хилдегард Бингенска (1098-1179) пише, че прилепите пък се движат като духове, когато хората спят. Дава рецепта за жълтеница, да се набучи прилеп внимателно, че да е жив, после да се завърже върху корема на болния, докато прилепът не умре. Практиката била поради вярването, че прилепът може да изтегли болестта.
Америка
Маите почитали божеството-прилеп Камазотц, а името му буквално означавало „смърт, прилеп“. Според митовете, близнаците Хунахпи и Збаланки срещат Камазотц в подземното царство Шибалба.
Същият мит описва и същества с името Камазотц, като събирателно на прилепи в Подземното царство.
Африка
В африканските митове, прилепът е символ на много умно животно, тъй като не се сблъсква с нищо по време на полет.
Азия
В китайската митология, прилепът е символ на щастието („фу“ – „щастие“, близкозвучащо с прилеп“). Щастието имало облика на пет прилепа – дълбока старост, богатство, здраве, добродетелна любов и естествена смърт. Изобразявани били чародейки пускащи именно Петте прилепа на щастието. А червените прилепи гонят злите сили и демоните.
Древност
В древността прилепът е бил символ на бдителност, предпазване от сънливост, както и за предпазване от зли сили, като се приковавали прилепи на вратата. Кръвта на прилеп се използвала за плодородие. Използвал се е за предпазно срещу мравки, гъсеници, скакалци и ухапване от змия.
„Нощни птици“ били наричани, а в „Одисея“ на Омир, прилепът е символ на душите на мъртвите в Подземния свят.
Научни данни
Видове вампири
Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят. От многото разновидности три вида, които са в отделно семейство (Desmodontinae), се смятат за “прилепи-вампири“: Desmodus rotundus, Diphylla ecaudata и Diaemus youngi.
Има няколко хипотези как са станали вампири (хематофагия), но според последни данни най-голяма тежест е хипотезата, че са се хранили с насекоми привлечени от раните на животни, а по-късно се насочили и към самите рани.
Вампирите-прилепи са развили сетивата си за лов нощем, докато жертвата е в покой или спи, локирайки го със свръхчестотните си звуци. Докато други прилепи предимно летят, вампирите-прилепи могат да скачат и да ходят и използват това в своя полза, докато се промъкват незабелязано и забиват предните си остри зъби. Знаят точно къде да захапят използвайки инфрачервена радиация, за да локализират кръвоносните съдове на плячката.
Когато вампирът се нахрани със свръхслуха си наблюдава дишането на жертвата и се оттегля в нощта.
Прилепът и вируси
Прилепите макар и много ценни в природната екосистема, са и причинители/преносители на 11 вируса (например: ебола, хендра/нипа, коронавируси- САРС, МЕРС, Ковид-19).
Уникалната имунна система се състои в използването на енергия, заради летенето. Заради използването на енергията от митохондриите на клетките им, ДНК се уврежда от вируси много по-често. Учени смятат, че поради дългата им еволюция (най-старите фосили на прилепи, като например Archaeopteropus, се датират на около 32 милиона години).
Заради тази тяхна еволюция поправянето на ДНК се извършва много бързо и също така механизмите за реплициране на увредени клетки са блокирани. Имат и засилена инфламация, което значи, че регенерацията е много бърза.
Обаче ако има твърде много инфламация, резултатът е смърт. И тук пак еволюцията им идва в действие с протеин STING (Stimulators of Interferon Genes protein), с който се подпомага редуцирането на инфламация.
Учените все още не са разбрали напълно как прилепите се предпазват от вирусите, а само ги пренасят, но са открили, че синтезират протеин interferon alpha, който пречи на вируса да се реплецира и разпространява. При други бозайници също се активира, но при прилепите е винаги “включен”, затова и откликът е моментален.
От всичко проучено, прилепите дават една много интересна картина: вирусите в тях също еволюират/мутират, и то в гостоприемник, който има толкова силен имунен отговор и механизми, за да не се заразят. Когато вирус, който е свикнал на такива атаки се пренесе върху друг гостоприемник, като например човек, става ясно, защо са толкова агресивни и успешни в атаката си.
Прилепите не се разболяват от вирусите, които пренасят, поне не от голяма част, а това очертава още по-живописна краска към митологиите за вампири и безсмъртие,
