Призрак – Привидение

Призрак (ghost) – Староанглийски gast “дъх; добър или лош дух, ангел, демон; личност, човек, човешко същество,” в библейска употреба:  “душа, дух, живот,” от прото-западногермански *gaistaz (също от старосаксонски gest, старофризийски jest, старохоландски gheest, холандски geest, германски Geist “дух, призрак”). Предполага се, че е от индо-европейският корен *gheis-, използван за описание на вълнение, удивление или страх (източник от санскрит hedah “гняв;” авестийски zaesha- “ужасен, страховит;” готически usgaisjan, староанглийски gæstan “да изплаши/изплашен”).

Древните народи по света винаги са имали възприятие и тълкувание за призраци и привидения, но те са били по-скоро връзка с отдавна починали предци, отдаване на уважение към земята, природата, родината, животните, растенията, дърветата (почти навсякъде дърветата са на особена почит).

Съвременното възприятие за призрак обаче, което е главно оформено от киното и как биват използвани в определени жанрове с цел адреналинов-трилър-шок, е по-различно от тогавашното минало възприятие.  

То се заформя осезаемо в началото на 20-ти век, като възраждането такива тип истории започва в 19-ти век, а те лежат на основите на стари схващания. Разпространената фабула в късната литература и киното, е на призракът-страшилище или полтъргайст. Тези истории преобладават особено в жанровете „фантастика“, „ужаси“, „трилър“. Често във филмите може да се види и camp fire ghost stories или „разказване на страшни истории за призраци около огъня по време на къмпинг“.

Едгар Алан По и Шеридан Льо Фану, се водят основатели на „Златната ера на призрачни истории“ (първата половина на 19-ти век).  Въпреки че споменаването или използването на призрак като троп може да се проследи чак до Сенека, който по-късно повлиява върху Томас Кид („Испанска трагедия“) и Шекспир („Хамлет“).

През 16-ти и 17-ти век, призраците присъстват и в Британските „гранични балади“ (на границата между Англия и Шотландия – дългата традиция на балади на границата ги определя като собствен жанр). Призраците били предимно на любовници или на деца.

Нужно е да се спомене и влиянието на готическия хорър, който оформя атмосферата на призрачните истории да бъдат по-страшни, драматични, мрачни и дори леко носталгични.

Когато се говори за хронологията на призрачните истории, не може да не се спомене и „Коледна песен“ (“A Christmas Carol”, 1843) на Чарлс Дикенс. Поучителната история за Ебенизър Скрудж, който поради алчността си го посещават три призрака – на миналото, настоящето и бъдещето. А първият призрак, който го навестява е починалият му бизнес партньор Марли, който го предупреждава, че лошите дела се трупат и в Отвъдното.

Марли показва на Скрудж измъчени призраци, “A Christmas Carol”, 1970

Древна връзка

Вярванията за призраци, духове и умрелите имат своя генезис в старите вярвания. Като такива, Месопотамия, Египет и семитските текстове свидетелстват за точно такива вярвания.
Призраците са смятани за създания идващи със смъртта на определен човек. Напитки и храна се поставят за умрелите, за да улеснят преминаването им отвъдното и грижа за духа и душата, за да не умрат втора път (втора смърт).

Шумер – „гидим“ или „сенки“ са мъртвите в шумерските вярвания (на акадски „етемму“). Смятало се, че гидим биват създавани в момента на настъпване на смъртта взимайки характеристиката и спомените на починалия. Те пътували до подземното царство Иркала, където получавали предназначение и живот приличащо на това на живите. Близките на починалия представят храна и напитки, за да улеснят състоянието на призрака, в противен случай призракът ще тормози живите.

Египет – древната египетска призрачна история „Консуемхеб и призракът“, разказва за човек, който отива при висшия жрец на Амун – Консуемхеб, обезпокоен от призрак. Консуемхеб призовава призрака, и когато той се явява, се разбира, че това е призракът на Небусемекх, син на Анкхмен. Консуемхеб се опитва да успокои призракът с обещания за по-добър саркофаг, гробница, храна и напитки като дарове, но призракът отказва, поради предишни неизпълнени обещания от други. Текстът за историята е фрагментиран и непълен, но се подразбира, че жрецът успява да успокои призракът с намиране и (евентуално) построяване на нова гробница близо до мемориалната гробница на фараон Ментухотеп Втори.

Авраамически религии – еврейската Библия дава насоки и за призраци, една от най-известните в Първа книга на Самуил (28:3-19), в която крал Саул убеждава вещицата от Ендор да призове духа на Самуил.

Видове призраци

Горе споменахме, че призраците като понятие често са били обект на почит от древните хора – призраците често са нашите близки, семейство и приятели, към които отдаваме почит.
Но ето и няколко различни вида призраци:

Драугр – тези създания от нордическата митология са духове, които обитават гробниците, особено тези с богати съкровища. Притежават невероятна сила и могат да променят формата си; преследват и поглъщат живите, макар че не могат да се отдалечават много от гроба. На цвят са или синьо-черни, или призрачно бели.

Гул – в арабския фолклор тези демони се смятат за деца на Иблис (Дявола в исляма); могат да се преобразяват и понякога се явяват под формата на хиени и нападат хора (като предпочитат изгубените деца). С времето думата „гул“ бива замествано от думата „зомби“, произлизащо от хаитянското вуду, при което мъртвите се съживяват от магьосник. (вижте статията: “Зомби – произход”.)

Претас – наричани още „гладните духове“, се срещат в културите на Тибет, китайски и виетнамски фолклори, както и ученията хиндуизъм, будизъм и таоизъм. Смята се, че това са духове на корумпирани приживе хора, лъжливи, завистливи и алчни. Връщат се обратно измъчвани от глада на материалния свят, и ако семейството не се погрижи с определени ритуали, душите „претас“, могат да останат „гладни духове“ до края на вечността.

Обаки – призрачни създания от японските фолклорни вярвания, които се представят като палави духчета живеещи в обикновени предмети (чадъри или лампи). Понякога могат да бъдат синоним за „йокай“ (умрели хора, чудовища), но често обаки може да са призрачни създания от типа на лисица, енот, бобър или котка.