Осемте безсмъртни (Ба сиен) можели да летят и убивали демони, изкоренявайки злото от света. Някои богове били родени като богове, но не и Осемте безсмъртни – някога били хора живеещи на земята, но благодарение на качествата си и отдадеността на даоизма придобили безсмъртие и заслужи мястото си сред другите богове.

Статуя на Осемте безсмъртни в град Пенлай, Шандонг

Ли Сюен бил първият от Осемте безсмъртни, който получил безсмъртието си – последовател на даоизма, на когото кралицата майка на Запада и съпруга на Нефритения император, Си Уанму, разкрила тайните на вечния живот с еликсира на боговете. Болният десен крак на Ли Сюен бил излекуван от богинята майка, но въпреки това останал куц. Затова тя му дала желязна патерица да си помага.

Веднъж Ли Сюен се спрял пред една река, която искал да прекоси, но нямало как. Имало само едно листо и стъпил на него и понесъл се по водата прекосил реката. Наблизо имало един човек и Ли Сюен го подканил да се качи и той на листото, но човекът му отвърнал, че го е страх да не потъне. Ли Сюен му отвърнал, че човешките мисли са тежки, затова нямало да се задържи на повърхността. После Ли Сюен се качил отново на листото и политнал към Източния рай.

Джунли Цюен

Джунли Цюен на старини се оттеглил от поста си като военачалник в двора на императора. Заживял като отшелник в планините и се говорело, че можел да трансформира медта в сребро, но използвал способността си да помага на бедните, не за своя облага. По време на многото си пътувания из страната срещнал безсмъртния Ли Сюен, а той на свой ред го въвел в даоизма. Джунли станал безсмъртен и станал пратеник на боговете.

Лю Дунбин

След дълго пътуване, Лю Дунбин пристигнал изморен и жаден в една гостоприемница. В хана бил и Джунли, който подгрявал оризова ракия. Докато наблюдавал безсмъртния, клепачите му натежали и задремал. Сънувал, че жънел успехи издигнат на висока служба в двореца цели петдесет години. Натрупал огромно богатство, но неволята го застигнала, случило се, че го пратили в изгнание. Лю Дунбин се събудил от неприятния сън, а Джунли все така подгрявал оризовата ракия. Лю разбрал посланието на съня – земната слава може да завърши с болезнен край, затова се отдал на изучаването на даоизма и по-късно открил тайната на безсмъртието.

Хан Сяндзъ

Старателно изучаващият идеите и концепциите на даоизма, Хан Сяндзъ вървял по стъпките на прачичо си Хан Ю, който бил прочут философ от династията Тан. Бързо усвоил всичко, което Хан Ю му показал за даоизма и даже предсказал бъдещето му – скоро ще възвърне благоволението на императора, което изгубил.

След като Хан Сяндзъ научил всичко, на което прачичо му може да го научи, потърсил друг учител и станал последовател на безсмъртния Лю Дунбин. Доказал се на като премъдър ученик, Лю завел Хан на дървото с прасковите, за да получи безсмъртие.

Покатерил се нависоко, но се подхлъзнал и политнал надолу. Добре че изкачил голяма височина от дървото, та преди да удари земята, Хан Сяндзъ станал безсмъртен. Хан заживял с Лю и другите безсмъртни в Източния рай.

Цао Гуодзиу

Цао Гуодзиу, за разлика от Лю Дунбин, който сънувал, че заема висок държавен пост, Цао действително бил на такава позиция – бил брат на една от императриците на династия Сун. Обаче бил обвинен в заговор за убийство и го хвърлили в затвора. След като излежал присъдата си от няколко години, излязъл на свобода. Напълно осъзнал човешкото ламтене за власт, не се върнал в двореца. Вместо това, заминал за планините и раздал цялото си богатство заживявайки като отшелник.

Златната табелка, която носели всички придворни – това бил единственият спомен от предишната му служба в двора. Веднъж стигнал река, която нямало как да прекоси – нямал пари да плати на лодкаря. Предложил му взамяна златната табелка, но лодкаря отказал, защото така злоупотребявал с властта си на чиновник. Тогава Цао хвърлил табелката във водата, за да покаже, че се е отрекъл от земните си блага. Лодкарят се впечатлил и бил не кой да е, а самият безсмъртен Лю Дунбин. Лю посветил Цао в тайните на даоизма и по-късно Цао се присъединил към безсмъртните богове.

Джан Гуолао

Често императорът и императрицата канели отшелникът Джан Гуолао, който имал магически способности. Той упорито отказвал и предпочитал спокойствието на усамотения си живот, но множество молби накрая го накарали да приеме. Пристигнал в столицата, но умрял пред един портите на един храм. И се съживил, въпреки, че започнал да се разлага. Императорът силно се впечатлил и от другите му умения: ставал невидим, пиел отрова, превръщал птици в камъни като ги посочвал с пръст.

Осемте безсмъртни, пресичащи морето,Werner, E. T. C. (1922)

Завърнал се след много време, вече като старец, в планинското си убежище. Когато починал го погребали близо до дома му. Негови последователи отворили гробницата след време, но тя била празна. Джан Гуолао станал безсмъртен. За него се разказва, че язди вълшебно магаре, което може да сгъне като лист хартия и прибира в торбата си, когато иска.

Той наред с Лю Дунбин и Ли Сюен, бил един от най-силните безсмъртни. Слава се носела на тримата, облечени в пищно облекло и смели подвизи в борбата си с демони. Изпадали и често в беда след напиване на пиршества, а понякога погаждали и опасни номера, като когато запалили океана.

Дан Цайхъ

Най-мистериозният от Осемте безсмъртни бил Дан Цайхъ. Никой не знаел дали е мъж или жена, макар разказите за него винаги да са в мъжки род. Носила му се слава на невероятен лечиел, който познавал целебната сила на множество китайски растения. Веднъж когато събирал билки по планините срещнал стар просяк, който страдал от силни болки. Дан го прегледал – тялото му било покрито с язви. Бързо го измил, превързал раните и продължил да го лекува, докато не го изцерил.

Старецът бил не кой да е, а безсмъртния Цао Гуодзиу. Цао толкова се впечатлил от старанието, знанието и отдадеността на лечителя, че взел със себе Дан в Източния рай и го направил безсмъртен.

Хъ Сиенгу

Младо момиче живеело близо до Седефената планина на има Хъ Сиенгу. В съня ѝ, една нощ я посетил дух. Той ѝ заръчал да отиде в планината, да вземе и стрие на прах седеф, да го изпие и така ще стане безсмъртна. Като се събудила, изпълнила насоките на духа – отишла в планината и погълнала няколко седефени камъчета. Не след дълго станала безсмъртна и се присъединила към другите богове в Източния рай.